(Всички викат: "Браво, браво!")

СТАР ЕРГЕН
Защо ще се женя? Аз живея за народа и за жените му, и за децата си, защото не знам вече кои са мои и кои - не. Досега съм имал навсякъде успехи. Животът е такъв. Защо да се женя, отгде да зная, че и моята няма да намери един ерген като мен? Сега всички са мои, всички.

(Всички викат: "Браво, бис!")

За една услуга едно вземам!...

 ("Браво, бис!" - пак викат.) 

Чиновник съм и назначавам, защото съм силен на деня,за едно назначение пет вземам!...  Таксата сега е такава!

(Всички викат: "Браво, браво!")

ФИЛОСОФ
А аз ревностен и скромен борец на умственото поле, открих: няма душа, Бог, ангели, херувими. Атомът е случайна прашинка и след като комбинира тяло, пръска се и това е вечна игра на природата; после и това оставих, и като видях, че животът си е живот, махнах с ръка и извиках: О, заблудени, нима не виждате, че всичко е лъжа, истина няма, знание няма - нищо няма, освен живот. Ето го този, както си го наредиш, така...

(Всички викат: "Браво, браво!")

ЛИТЕРАТОР
Дебела е човешката природа и за да я разбутам, такива сензации измислих, че взеха да се пръскат сърцата на мъжете, а гърдите на жените да се отварят, да им влезе хладина. Рекох: Човек, уста си - яж! Устни си -целувай! Ръце си - стискай! Крака си - ритай! Зъби си - хапи!... Добре ли е?

ЖИВОПИСЕЦ
(Показва една гола жена във всичките й точни описания и до нея един мъж: гол и се гледат.)

Ето моето дело.

(Всички викат: "Браво, браво!")

АНТИХРИСТ
От вашия досегашен рапорт разбирам, че много добре върви делото ми и ако така върви противникът и с най - силни коне да ме гони, няма да ме стигне. Но не само това, сигурно вие сте направили много повече, но срам ви е да кажете, па и време няма. Сега, мили чеда на мрачната светлина и на светлата мрачина, благодаря ви, дано след сто години се издигнете така, че да превземете и моя престол, та да си отида тогава, спокойно да ви чакам в преизподнята. Както виждате, аз съм едничкият благодетел, който си отстъпва престола на всеки заслужил. Кажете, не съм ли най-великият играч в този живот, който е игра! 

(Всички викат: "Ура! Да живее!") 

Сега ще ви устроя такова празненство, което никога не сте видели.

(Подава знак с ръка, след който се донасят питиета и музиката почва да свири. Сред оргията, която е в началото си, се запява в едно кътче от залата песента на Антихриста, след нея почват танци, балети и оргията стига до върха на своето търснсество. След свършването на тази песен се почват магични танци, които омайват всички присъстващи и се почва онази интимност между човешките възбудни чувства на най - низшата природа, която в такива моменти не знае що прави. В този разгар на човешкото паднало достойнство, в този шум, блясък и разкош, се явява дотогава мълчащ човек, който става и със силен глас говори.)

РОЗЕЛИ  (преоблечена в дрехи на бард)
О, славни жители на великия Антихрист, и аз съм възхитена от вашата победа и успехи, за вас не остава вече друго освен животът, театърът, улицата, учреждението, земята. Вашата продуктивност е голяма и разкошите - нечувани, и вашето нареждане е тъкмо по принципа на по-силния, грубия и хитрия; най-напред ми се видя неестествено, но като поживях, навикнах и видях, че е хубаво и от тогава почнах да пея за нашата история, тя е много интересна, но дълга. Позволете ми да ви попея и в това време нека чашите леят по-буйно виното, и дано вашите викове заглушат това, което говори историята, защото е много тъжна в миналото, но не зная дали и за бъдещето ще е по-честита. Ето песента ми.

(Почва да пее с лира като на пир и от време на време бива прекъсвана с викове и наздра -вици.) 

Моята песен е безкрайна, о, славни съотечественици, и вие, всички жители на земния шар. Тя говори за вашето велико минало там във вековете, когато вие пак така събрани, както в този век, създадохте потопа на Атлантида с вашия живот, разврат, безумие, борба, убийства и беззакония. И тогава също така истината беше изчезнала пред вашия ум и вашата гордост отвори война против справедливия народ. Но тогава този народ имаше царство, а сега той е пръснат на частици между вас и задушен като малки цветя между тръни и бурени.

Вие сте същите атландци, които, наказани от Всевишния, се спуснахте и прераждахте на груби, и там, където слизаше вашият черен крак, винаги свършваше с борба и унищожение на една цивилизация. Погледнете историята, където има падения на империи или прогрес, вие сте все това, вашето изчадие проклето, вашата наказана природа. От сто години се въплъщавате в големи групи на земята и създадохте този век на черния материализъм, и все сте вие - и в революции, и борби, и във всичко, що отрича единната истина, красота и любов. И винаги се намесваше небето, за да отличи това петно от чистите лазури. Изпращаше вода, огън... И сега ви прати огън, войни, мор, суша, глад, болести, но вие не се събудихте - ето защо е близък вашият последен час. Вашите домове ще бъдат разрушени и вашите имения - разпилени, а вашите души погубени, но не с вода, огън, сеч... а с вълните на един нов океан, който се спуска веч от изток. Това е новата светлина на Орос, който иде - със светлина ще удави черните ви души, това го прави не заради вас, недостойни, а заради своите малобройни избраници, а вие сами ще се загубите в тъмата на своя собствен позор и ужас на гонения, убийства и грабежи. Събуди се, народе, нима не виждаш още в какви люлки те люлеят тези, които водят твоята управа? Не прозираш ли техния личен и егоистичен стремеж и че под булото на патриотизъм те станаха царе на капитали и в разкош те живеят, и в подвижни хареми и танци услаждат своите нощи на разврат и оргии - своето пиршество. Една тяхна жена сега носи десет къщи на пръстите си. Тези, които се отнемат от народа с пот на чело, спечелени през цял един живот. Събудете се, огнени коли летят по булевардите и носят разкоша на техния разврат. Атлант тържествува, той ви измами, че е ваш баща и спасител, о, вий, заблудени селения! Събуди се, народе, кажете, имало ли е някога такъв разкош, такава печална мизерия, когато се държат най-блестящи речи за право, истина, народност, равенство, братство? Какво противоречие на ума и заблуждението, люлян от сладките блянове на някакво бъдеще, които изчезват под краката ви... и ще се пробудите, но късно ще бъде... Събуди се, събуди се, народе! 

(Явява се смущение сред пируващите, които повече пияни недочуват всичко, но бдящите антихристи чуват и стават да искат отмъщение на този смел изобличител.)

Аз няма да избягам, не ме е вече страх от вас, от вашите черни похвати, които убиват тялото ми. Не ме е страх, защото новата светлина свети в мен. Отнемете ми всичко, що е на земята. Но нищо не можете да ми вземете от това, което сега в душата ми се крие. Аз ще ви кажа само едно, че часът ви е дошъл. Нима не виждате зарите, които ще ви унищожат, там, по просторите взеха да слизат един по един светещите Синове на Лазура, които никога не се борят. Но когато се явят мълнии и бури покриват атландските страни. Там се проповядва вече истината, която иде. Те са предвестниците на вашата смърт и аз съм една от тях - ето ме!

(Разгръща си мантото и всички виждат Розели, прочутата певица, скитница с лира, която бяха изгонили в пустините. Всички викат по нея, искат да я разкъсат, тази, която е опетнила техния весел пир, но в това време влиза служител и настава суматоха.)

СЛУЖИТЕЛ НА АНТИХРИСТ
Господарю, обадиха ми бързо да ти кажа, че на срещуположния земен бряг е слязъл преди няколко дена сияен човек със звезда на главата си. Върви, казват, към нашия бряг, и целият народ с него, факли и свещи, пеят: Осанна, Осанна, Осанна... А след него нов цар на бял кон вървял и подчинявал вече всички, но не с бой и меч, а с някакви оръжия от цветя и легиони с пеещи лири. Който чувал техния глас, ставал веднага техен... Ах, колко се уплаших като казаха, че търсел теб този цар и идвал към нас. (Служителят излиза.)

РОЗЕЛИ
Вие сте същите, които обичате в контрасти да живеете, които станахте царе на капиталите и големите владения, на собствеността. Създадохте мизерията, за да гледате до дрипите златни разкоши, да удовлетворявате гордостта и животинските инстинкти на славословие и господство. Вие сте същите, които днес под булото на патриотизми: шефства, учености, гениалности, социални таланти и дипломатически способности ограждат се с палати върху телата на хиляди смазани, слаби, изнурени и смирени. Ах, виждате ли, вашата рода от къде иде - от преизподнята сте Ангели паднали. Още оттам влачите черната си нишка, когато небесният гняв над вас ви хвърли в преизподнята, а после по милост ви даде тела, които вие сега разширявате в егоизъм, смрад и унижение. Същите сте, които се грабите един друг и тъпчите пак слабия, бедния и голия. Вие сте навсякъде, вий, изроди небесни! Погледнете историята си, която трепери пред вашите крака, които газят кръв и развалини и върху тях градите телата си - вашата паднала природа, бич на човечеството, петно за белината, мъгла в лазура, който идва. И сега ще бъдете потопени, но в СВЕТЛИНА!... и ще си отидете пак там, откъдето сте - в мрака! (Розели в суматохата избягва.)

АНТИХРИСТ
Изпратете бързо хора да видят и проверят всичко това. Ако наистина е слязъл, то е, за да го победя веднъж - завинаги. Сега, когато е всичко в ръцете ми - и политика, и наука, и литература, и религия, и всичко. Всемирът се брои мой, Антихристът не се бои от звезди, слезли на земята, всяка звезда слезе ли на земята диша моята атмосфера, ни ма не слизаха с десетки такива, но що са направили досега? Не бойте се! И тази звезда ще се потопи в моето море и ще си отиде там, да си грее по нейните висши простори... 

(Връща се служителят и съобщава, че звездният човек е близо вече в нашия край: "Видя ми се заря като изгрев.")

Върви си, о, ти, който се боиш. Въображението ти създава образи. Защо не виждаме ние заря? Върви, не потъмнявай със суеверия нашия пир. 

(Пирът почва наново и като по едно безсъзнателно предчувствие се усилва все повече, в което време се втурва тълпа от антихристи в залата, уплашена и бягаща. Пирът се смущава. Всички викат: "Идва, идва! Ето зарята му, ето светлината му, бягайте!" Накъде? - Отпред е Той, а отзад - море, бездънна провала, която дави, бездна, която погубва, неизвестност, която плаши и хвърля в ужас престъпната душа. Антихрист е малко смутен, но вика.)

Не бойте се, кураж! Ще се бием, бъдете готови, на оръжие, ако наистина е Той.

(Но в това време нахлува силен лъч от светлина отвън и не след дълго се появява Орос със светеща звезда на чело, до него вървят Рели, Розели и Менес, преоблечени в цветни одежди, а там, в полето далеч се вижда легионът на Ерос, на бял кон как върви бавно по пътя на Орос. Влизат всички в залата на пира. Антихрист и неговите служители бягат в смущение на разни страни и не могат да издържат блясъка на светлината му. Неговият поглед ги смразява на мястото им и те със закрити лица остават полускрити в ъгъла на залата, полу наведени.)

ОРОС
Мои мили братя, сестри, майки, бащи и деца, не дойдох да разтуря вашия пир, но да го осеня с истинската светлина на разума, чувството и мисълта. До тогава, догдето не можехте без пир, добре. Но сега като пирувате, да знаете вече, защото времето е дошло, че зад този пир има друг, който е Вечният. Този е само тук и днес е, но утре не е. Вие правите това, защото не знаете, но ако знаете, няма никога да станете чеда на Антихриста. Вие не сте само това, което бегло виждате у вас, не едно сте тяло, седем тела имате и трябва да живеете с тях. Но те не са еднакви. Видимото е най-долното, второто е по-тънко, третото още по - ефирно и така седмото е Божественото тяло у вас и в него е животът, към него отива прогресът и развитието, там е любовта. А знаете ли що е любов? Любовта е същина, която се самообича и сила, която се самотвори -Едно.

Сега като знаете всичко това, ще ви кажа и друго. Всеки от вас има Божествена същина, скрита в сърцето си. Тя е нещо много красиво, висше и блестящо - любовен образ е. Тя е слияние с най-висшия образ на мечтата, която човек носи със себе си. Тя е всичко: и живот, и мъка, и чувство, и мисъл, и дейност, и сладост, и блаженство. Тази същина трябва да събудите, за да видите тази, която ви чака там горе - Висшата Дева или Другарка, Висшият образ на Висшето Божество, затова и вие сте Божества. Там ви обича един лик - Висшата Жена на Всемира, Майката, Бащата, Другарка, Другар и всичко. Тя е, която ви се усмихва чрез цветята и чрез зефирите ви говори, и чрез песните ви пее - тя е моята Урания. Вие не знаете що е Тя? Ако бихте могли да я видите, да усетите нежността на ръцете й, да почувствате диханието на устата й, да съзнаете силата на мъдростта й - всички вие, ей сега бихте станали от демони Божества. Но ще станете, ако не сега - утре. Само събудете се! Виждате ли тази лира? (Сочи Розели.) Каквото ви говори, за Нея ви пее, за Урания, Царицата на Красотата и Любовта. Това е Вечността, погледнете нагоре, нека се изпари заблудата от пировете ви и вижте Лазура, тази безконечност всички ви зове, защото сте влезли в дупки. Излезте, о, къртици земни, слънце грее отвън и просторите се разстилат, и гърди, и криле розови разпухват сладко перата си, и всеки има перца - дял в това крило на Бащата, в това перо на Майката, от там, където Урания слиза като най-сладък образ, да ви издигне. Всеки има своята Урания - Жена Велика, Дух Всемирен и Любящ, който един път като целуне, дава безсмъртие, един път като помилва, дава безконечие. Искате ли да я видите, о, същества земни, искате ли да чуете Нейния глас? Той понякога през лирата минава, слиза на земята, понякога през мъдростта на светеца или през добротата на словата на четеца - през разни уста минава Тя, през всеки, който я повика. И Тя има своите песни, хорове и инструменти и този, който чуе как те пеят за Нея, ще се издигне над стъпалото на заблудата и ще види нейното лице. Това е Тя, която е Истината само една в науките, която е Единната Мъдрост във философията, в поезията е Единната Песен - Любовта. Образ е това, лице и форма взема тогава, когато имате силата на Разума до Нея, когато сте й Жених, Тя ви става Невеста - Небесна Жена на просторите и на лазурите - целувка, цветно ложе на зефирите, които ви отнасят по неведоми мирове и ви слагат някъде в покой, мир, щастие и наслада - в мир, където всичко се знае, може и възрадва. Знание сте вие, а не тела само за движение, ядене и удоволствие. Любов сте вие, не само омраза, убийте низшите си тела заради висшите!...

(При тези думи Антихристът и другарите му се смъкват на земята.)

Но не с нож ги убивайте, а ги преобразявайте с огън, с чистота, със святост, защото от всички тела има нужда Син Божий, но от истинските им чисти атоми, първичните, и само хармония им дайте, нова песен и блаженство. Да им дадете сте слезли тук. Не за друго. Не, за да умрете като животни, не, за да ги унищожавате, ядете и да се убивате един друг. Ако знаехте вашето висше предназначение как е там на небето, нямаше сега да сте тук, но аз с любов съм дошъл и зад мен вървят легиони от цветя, но по-силни от меч, всемогъщи, защото имат силна светлина да просветяват, а човекът е светлина, той не е мрак. Всеки от моите войници носи фар, който свети и ослепява нечистите и те сами бягат и се губят в мрачината, от където са дошли...

(При тези думи Антихрист и другарите му изчезват безследно нанякъде, но никой не обръща внимание на тях, като гледа и чува тези нови слова на светлина и радост.)

Вижте сиянието на моя блясък и звездата на моето чело, и аз бях човек някога като вас с грехове и заблуждения, но намерих пътя на светлината и любовта, и Тя слезе в мен. Дълга е моята история, от най-долния материален Зародиш, ето сега пред вас е Свръхчовек, защото тя ме обичаше, Тя е сега пред вас, Тя ви говори - Урания ви изрича тези светли слова и ви праща своите целувки чрез мен. Аз съм Розата, през която Тя ви праща аромати; небето, през което Тя прогрява като слънце. О, колко е хубава да знаете, в мен е, виждате ли я - цветята й ме носят, зефирите й ме люлеят, светлината й ме въздига на Нейната гръд... и Тя простира сега към вас ръце, но вие не виждате това Велико Същество!...

(В това време се доближава цветният легион на Ерос с песни към мястото, къде- то говори Орос. И песента им заглушава речта му - песента на Цветния Легион.)

Чувате ли, тази песен ви зове на борба, но борба с мир и любов - борба с низшата ви природа и когато всеки я победи вътре и отвън, ще намери Царството Божие. Когато вътре намерите живота си, тогава Урания ще пуска на щастливия избраник роза, поздрав на любов и ще запее нови песни душата, възторжени и сладки, и полетата ще се възрадват, защото една душа, когато се изскубва из ноктите на Антихриста, целият мир тържествува - една душа е слънце, оживена, тя става вселена, проява на нов мир, нова безконечност, ново щастие, нова истина и любов. 

(Цветният легион приближава и взема полуокръжно положение начело с Ерос върху белия кон. Гледката е величествена. Пристигането на легиона е цяло тържество, което прави силно впечатление на всички. Разделя се на три групи, наи-напред вървят начело с Ерос конници с бели коне, обкичени с венци от цветя, с лъкове, прехвърлени през рамо като венци, на които стрелите са от рози и с които стрелят върху тълпата. Втората група се състои от младежи, на главите на които има венци и в ръцете си, вместо оръжие, държат зелени клончета във форма на копия от маслинени дървета и фарове. След тях идва трета група, която вместо щитове, носи цветни наметала и вместо копия - букети. На шапките на всички блестят петозарни звезди. Много от противниците като гледат тази възторжена и непобедима армия с най-огромното и непобедимо оръжие, се прехвърлят към тях и така се увеличават постепенно. Посред тях със сияеща звезда стои сияйно Орос, осанка на Божество, до него съзерцателният поглед на Менес, от дясно - Розели, във форма на ангел Херувим, като красота, слязла от небето, и от ляво - Рели хвърля своят състрадателен и любезен поглед към всички. Гледка, която вдъхва само надежда за вечна радост и мир към едно бъдеще, което е далечно, но сигурно, а той, Ерос, изразител на висшия ум и висша дейност, с лазурен поглед гледа всички и вее сила и мощ земна, която победи своята низша природа -Висшият ум победи низшия -Антихрист.) 

И сега, когато истината така ярко свети във вас, има ли още някой да се съмнява, ако има то е, че го замрежва досегашната мъгла на живота му, но там има зад вас вече нова мъдрост, моления и песни - вървете и всичко ще разберете. Аз съм дошъл сега да ви дам Единната Истина, тази утеха, която е всичко, тази светлина, която е Слънце, о, мили чеда, другари и братя, сестри, бащи и майки. Вие ще се уверите и всеки ще занесе у дома си зародиша от лика на Урания - Тя е толкова добра и сега ще удостои земния живот със своето появяване, Тя, която до сега се криеше само зад думи, символи, сказки, песни и моления. Ето Я моята Урания, вижте Я и нека Нейният лик стане ваш образ и идеал на вашето бъдеще, и цел на вашия живот, защото Тя е Истината, Красотата и Любовта!

(При тези думи едно сияние се излъчваше от тялото на Орос и се появи до него красивият, светъл и невъобразимо очарователният лик на Урания. За малко Орос като че ли се стопи в него и сияеше само яркият лик на Висшата Жена, но постепенно изпъкваше този на неговия Мъж: Вечен. И двата така се сливаха, че единият се вземаше за другия и другият за единия. Цялата атмосфера засия и небето като че се сля със земята, и всичко живо взе новия образ, и изчезна старото човечество, и всеки човек стана отделно като цвете от една градина, но цвете живо, което люби, и сладост се излъчваше от всяко сърце, защото всички бяха едно, във висшето трептение всичко е равно - там, където Урания се слива със своя Орос. Вижда се как тази неразделна, велика двойка се издига на въздуха и сред яркост се затули от очите на присъстващия народ. Сърцата бяха утихнали и когато се свърши всичко това, всеки преживяваше едно особено чувство като след сън, и минаваха картини, и се загубваха в далечни спомени: Антихрист, пир, борба, после любов, блаженство, светлина, небе.)

МЕНЕС  
Сън, сън е животът, драги братя и сестри!

РЕЛИ (Сочи небето.)
Реалността е там!

РОЗЕЛИ
И красотата, и Любовта в тази Двойка Е. Вечността така шепти!

ЕРОС  
Намерете я в сърцето си и вашият легион на борба ще стане като моя, и вашият Ум - като този мой бял, чист и непорочен кон!

РЕЛИ
И вашата Душа - като тази звезда, която светеше на челото на Спасителя!

МЕНЕС  
Това беше Месия - Вечният Мъж!

РОЗЕЛИ  
И Урания - Вечната Жена.

РЕЛИ  
Звездата на Изток!

(И всички се обърнаха и видяха пак тази ярка звезда, която светеше преди слизането на Антихриста, потъмняла временно, засия пак във всичкото свое величие и блясък.)

ЕРОС (от коня)
И сега Тя пак светна и стана по-ярка, защото не свети само горе, но и тук!

РОЗЕЛИ
В нашите сърца!

РЕЛИ  
И в нашите души!

МЕНЕС
Тази мила, хубава и Единна...

ЕРОС  
   ... Звезда на Изток!...

РОЗЕЛИ
Сега с песен да си отидем, защото животът става само песен, хармония и любов!

МЕНЕС  
И мир!

УРАНИЯ
Сега, мили Орос, след като направи това, ти си вече само Мой и аз само Твоя - Аз, Безконечността, на Теб - Вечността.

(Един сияен лъч ги обгръща и те се загубват из простора и го обемат като леки мрежи от аромати, цветя, зефири и сладина – простора, който вечно бди. А там се чуваше още миналата песен на Розели от възрадвания народ – песента на Цветния Легион.)      

www.spiralata.net/booklist.php

Това е! Когато го прочетете и обмислите, ще продължа.