СЛИЗАНЕ НА АНТИХРИСТА НА ЗЕМНИЯ БРЯГ

Една висока, усамотена скала пред сияещите вълни на море, което се простира към изток и се вижда как леки зефири се носят по гладката му и ненарушима от нищо повърхнина. Звезден свод се отразява от това огледало на природата и както на небето, така и на земята в такива спокойни и безмълвни нощи, като че мир и спокойствие цари. Има нощи, казват, когато Богове слизали от небесните полета на земните и тогава ставало слияние между земята и небето..., но тази нощ не бе от тях. Всичко спеше, но след страшните бури пред дневната борба на живота настъпват минути на почивка, но не на уморения дух в захласа на своето величие, а на умственото тяло в лудостта на своето безумно стремление. Така беше, защото градът от запад спеше, а там - на няколко километра от него на тази своеобразна скала беше слязла отпреди няколко дена сила тъмна, която размътваше вече чистия и спокоен живот на сърцето и разума. Виждаше се на скалата фигура страшна, величествена, огромна, смела, със съсредоточен поглед към изток гледаше една звезда, която между всичките други светеше ярко. Този силен поглед като че разклати простора и не след дълго се явиха по-силни зефири, вълнички, а после вълни се появиха на морето, чуха се гласове откъм града, и като буря имаше да дойде и от двете страни - морската и човешката. На скалата беше скоро слезлият Антихрист на земния бряг и се чуваше как си самоговори.

АНТИХРИСТ
С моето първо стъпване на земния бряг чух как с изненада извикаха моите трима другари и затрепера гласът им: „Звезда, звезда на Изток!" Обърнах се, тя беше, същата тази. Ах, не се лъже моят дълбок дух, моята природа е борба и защо ще се боя тогава, ако небето е решило да се бори с мене. Аз слязох на земния бряг, с цел да поведа борба между долния и горния мир, но да завладея този долен мир и той да стане само мой. Нима не ти стига, о, ненаситни владетелю, безкрайното пространство! Малко ли ти е това, аз не искам много, само островчетата ми дай по това море, което и за двама ни създаде Непознатий - непроявената Божественост. Нима бе лошо моето намерение: дай на мен само царството на разума, а ти вземи само духа, да си ги разделим - на мен тялото, на теб духа; на мен земята, на теб небето, кой ще наруши тогава тази вечност. Питай най-после жителите на тези острови - планети, кого ще предпочетат - три четвърти ще гласуват за мен и така е, иди виж, всякога болшинството е на страната на моите хора.

Как мрачно и самотно се носят всички светила пред твоя глед, който иска да затъмни всички светлини и звездния мир бяга от тебе, о, звезда! Всички звезди бягат на запад и се скриват смутно, да не гледат твоята постоянна настойчивост, която все там свети. Чудно, все там стои, гдето я видях първи път на изток. Не мести като другите звезди своето положение. И не зная защо, като почна да те гледам, тихото поле се покри¬ва с бурни зефири и морето с вълни - моят смутен дух те мрази без да иска, отвътре развълнува стените, буря и разрушения е моят глед за теб. Каква страшна сила сега се излъчва от моето сърце и аз я събирам с вълните, събирам я и правя си легиони, и скоро цели тълпи ще тръгнат по моята следа, и тогава, когато жителите на тази планета всички извикат: „Слез, слез, о, звезда, ненужен ни е твоят глед!" Какво ще кажеш тогава, пак ли ще светиш там със своята настойчивост, да смущаваш нашия спокоен дух на живота. И тъкмо в момента, когато някой цар, мой прислужник победи своите съседи и уголеми държавата си, и обогати страната си, и стане велик и тържествен, смъртта го грабва и не може да се нарадва на именията си!... Аз не съм толкова жесток, бих дал вечен живот на силните владетели, нека това, което победи на земята, не умира... Какво от това, че другите били роби, че ронят сълзи победените. Неравенството е животът, о, и ти, който ги създаваш неравни, защо се грижиш тогава за победените, за унизените, бедните, страдащите и плачещите - до моята горда природа на владетел и силен мъж победител, ти слагаш бедния труженик, просяка и мизерния жител на земята и не смиряваш, а повече с това озлобяваш човека, и го правиш да вижда звездата, този велик закон, цар, до него си. И лети златната каляска през тълпи от бедни и унижени, мизерни и кални - ето що си ти! В каляската е моето чедо на гордостта и разкоша, а долу - в праха са твоите любящи. Кой е тогава по-лазурен и висш? Аз ли, който създавам лукса или ти, който създаваш мизерията и я туряш на златни тронове - тази, която тук се валя в кал и миязми, а моите тези висши санове отритваш в дъното на преизподнята, където нарече мое царство след земния живот. Аз не мога да се помиря с твоите разпореждания, о, противниче, и заявявам и сега, в тази самотна нощ, че ще се боря докрай. Аз скромно идвах на този бряг, защото светна и ти да нарушаваш това спокойствие. Създаде лазурния блясък. Ще видим тогава, аз ще направя нещо, което никога не си виждал - ще повдигна царство против царство, човек против човек, баща против син, сина против майката, и когато ти слезеш, няма да наме- риш кътче спокойно за твоя стан - всичко ще бъде в ръцете ми. Елате ми на помощ, о, тъмни сили на мрачните дълбочини, и вие всички тайни носители на зефирите, и вие сили на бурите и разрушенията - всички елате, вашият цар ви зове, борба страшна ще има! И може ли да не се възмущава моят чист ум, кажете, о, мои чеда на преизподнята! Когато аз спокойно си идвах тук да изпълня ролята си, тази тук размирна и никога недоволна звезда се появи и наруши моите тихи нощи, и не даде покой на моите меки ложи топлината на моя сън, и не можах да се забравя поне веднъж на сладката гръд без да видя как от простора Тя ме гледа, тази Звезда на съвестта - жарка си, жарка за чедата на Антихриста и само защото си жарка, затова си промених старото име на древността толкова величествено - Люцифер с името Антихрист. Ето, сега пред теб е вече твоят противник, протегни ръце, улови ме, о, дух! Но не можеш, защото аз преди теб грабнах ръцете и краката на земята и ти оставих само неосезаемото - там, зад твоите ефирни простори, не ти ли стига, защо искаш дял и от земните атоми. Седем атоми си искал само, хитрецо, ти си по-лукав от мене, защото прикриваш истината. Та като ти дам седемте атоми на всяка човешка същина, та това е всичко, нали другите от тях са построени, хитрецо, значи всичко да ми вземеш, как тогава - без царство искаш да оставиш ти Люцифера, който владееше и небесата, и кого ти понижи до Антихрист на земята! Как се отронват звездни прахища от просторите и падат тук, не искам да гледат и те твоя лик, и тези, които те намират много блестяща, смутно те възприемат, безпокоен е духът,когато те взема в обятията си, ти, о, всевидящий на всички човешки дела. А що е човекът, той е потайност, не иска да му се знаят и виждат делата от никого, а ти искаш всичко да знаеш, даже закон за справедливост създаде, ето как пада твоят трон тук пред моя на свободната съвест, където всяко дело е оправдано. С бавни и тъжни слова ти говоря сега, първа нощ от моето възмущение, но нека се завърнат другарите и ми обадят резултата от положението, гръмове ще станат моите думи към теб, трясъци ще са моите слова и мълнии - моите погледи - ще те изтрия, о, звезда!

(В това време се стича много народ на брега вън от града и гледа Новата Светеща Звезда на Изток. Вълнението е явно в сърцата на жителите, че това е знамение, нещо ще стане. От групата се отделят настрана три фигури - мъж и две жени с особена осанка от другите жени и се чува техният разговор. Антихристът се затуля зад скалата и слуша.)

МЕНЕС
Ето, това е цялата ваша история. Аз не бях там тогава, защото следях стъпките на Антихриста и като видях къде слезе, веднага обадих, и по силата на своето могъщество Орос светна на хоризонта.

РЕЛИ
Какво говориш, не те разбираме, ти пак се отнесе о философия в мъдрост и от мъдрост в съзерцания.

МЕНЕС
Вижте звездата, само я гледайте!

РЕЛИ
Да, виждам, образ има, жива същина някаква...

РОЗЕЛИ
Да, и до нея друга..., и друга!... и друга!...

МЕНЕС
Това сме ний!

(В това време нахлува много народ да гледа звездата и всеки разсъждава по нещо. Менес, Рели и Розели си стоят на мястото и гледат мълчаливо).

1-ВИ ГЛАС ОТ НАРОДА
Никой до сега не можа да обясни какво е то знамение.

2-РИ ГЛАС ОТ НАРОДА
И защо тази звезда не се движи като другите, а ст все на едно място?

АНТИХРИСТ
(Излиза незабелязано веднага, преоблечен като стар окъсан.)

Защото мизерията ще си отиде. Ето, тази обвивка моя, скъсаната, ще я отнеса и мир ще настъпи, и разкош, и царство, златният век от живот, веселие и сладост. Тази звезда светна от момента, когато на земята слезе новият цар.

1-ВИ ГЛАС ОТ НАРОДА
Кой нов цар? И аз чух такова нещо, но криел се някъде, казват, по други материци, и скоро щял да излезе да унищожи мизерията, скромността и всичко, да направи разкош земното кълбо.

АНТИХРИСТ
Да, така е, верен е този слух, това е новият цар на народите, но да не помислите, че той ще царува със закони? О, не, той ще установи един закон: Закона на свободното човешко стремежно желание, това, което излиза от природата, както си е, няма да го бърка с възпирания, мъдрости и учения - защо са тези учения! Учението е едно: да се удовлетворява това желание у човека, което му е приятно и желателно.

2-РИ ГЛАС ОТ НАРОДА
Много се зарадваха едни и казваха: „Ах, дано е истина!" Щели да премахнат учението, че човешката природа била от две и повече тела, а ще се твърди, че е само от физичес кото тяло и като така ще паднат всички заблуди.

АНТИХРИСТ
Не само това - но и вън от човека това, което е живот, няма друго по-висше същество - както Бог го наричат ха, ха ха! Виждате ли тези пясъци и прахове? - От това е човекът, съберете ги, турете им семе, полейте го с вода, там се комбинира по силата на мъглите и зефирите и става движение, и после блъсканията му дават форма, както кога се меси хляб..., но махнете това, всичко изчезва - ето живота. Само тук е. И когато аз чух, че е слязъл този висок цар на новата истина, възрадвах се, нещо ми светна и си казах: елате, мъгли вий сте истината! Знаете ли защо извиках така? - Защото мъглите са начало на живота, те са вода, дъжд - всичко, а кой ги дава тези мъгли? - Това е човешкото дихание, което дишате. Ето, духайте, нали излиза мъгла, от това са мъглите. Вий, вий си създавате живота ако не сте вий, триста богове за нищо са.

4-ТИ ГЛАС ОТ НАРОДА
Най-после събуди се човекът. Такива обяснения, ако дава онзи цар, той е наистина народен баща - говор! лесни работи и за всичко, което се вижда и пипа.

1-ВИ ГЛАС ОТ НАРОДА
Та има ли нещо по-мъчно и тъмно да ходиш да търсиш по небето истината, когато е тук, пред очите ти

МЕНЕС
Но колко очи имаш, драги братко, две ли? Ами ако дясното изчезне, ами ако и другото изчезне, с какво ще гледаш, няма ли да имаш някаква представа за себе си?

АНТИХРИСТ (смутен нещо предчувства)
Такива същества няма да има, те ще бъдат убивани още от малки, та няма да се самоизражда човешкият ум и да си създава усложнения.

МЕНЕС
Тази звезда, за която сме излезли всички сега, кой я тури там, нашето ли дихание?

1-ВИ ГЛАС ОТ НАРОДА
Ехе, ако се замисля така човек, то животът му ще изчезне!

АНТИХРИСТ
Ето здрав ум! Не си пресилвай природата, човек: яж, пий, живей - умът си е ум, знанието си е знание, защо ти трябва да отиваш зад морето, когато тук ти е толкова хубаво.

МЕНЕС
А тогава, когато се отиде зад морето на смъртта, какво ще каже тялото?

АНТИХРИСТ
Ето бурите в морето и този шум казва, че всичко изчезва - ето, една вълна идва сега от там, удря се в брега и се пръска, това е всичко. И ако наистина е слязъл такъв цар, то затова е слязъл, именно тази заблуда да оправи, да тури истинския ум за владетел, да покори света и така веднъж завсякога да тури край на човешките мъки и тегла.

(Менес изглежда съсредоточено Антихриста и го позна. Взе под ръка Рели и Розели и си отиват, като говори леко:)

МЕНЕС
Ето за този човек, Рели, се яви звездата.

РЕЛИ
Кой е той?

МЕНЕс
Антихристът.

РОЗЕЛИ
Нима това е той, защо така стар!

МЕНЕС
Не го гледайте, той се облича в стотина облекла дневно и на всичко се прави само да постигне целта си, всички средства употребява, за него няма избор и средства и ако сега го виждате, че пее тиха и сладка серенада на някоя жена, след малко ще го видите, че души някой човек и го ограбва - това е Антихристът - човекът за себе си, егоистичният материализъм. Вървете да се отдалечим, нечиста е атмосферата около него, борбата ще се почне, и то от тук, тъй нашето място е избрано за център на дейност, нашата държава като остров всред море.

(Отиват си, разговаряйки.)

АНТИХРИСТ
Не слушайте такива стари, обезумели разсъди, от тях страда светът, вижте сега тази звезда, тя ви възвестява новото време - времето на победа на разума над духа. Ето истината и спасителният цар ще победи, тя е негова звезда, той ще слее всички народи под скиптъра на интереса, и понеже интересът ръководи живота, то той ще е закон - този е прав, който си пази интереса, и понеже всички имат интереси, то ще остави свободна борбата, защото не може да се даде право и на двете страни едновременно, ето защо законът ще е: който надвие.

1-ВИ ГЛАС ОТ НАРОДА
Нека тогава му мислят богатите - моите ръце са силни, ще мога поне един да удуша и му взема каляската.

2-И ГЛАС ОТ НАРОДА
И аз няма да живея в моята мизерна колиба, ще убия нашия първенец и - ето ме в къщата му.

АНТИХРИСТ
Ето, това е животът, така ви искам, мои драги братя, така говорете. Идете в града си и кажете на целия народ, че там, на брега, заедно със звездата е излязъл един старец, който всичко обяснява и всичко знае. Кажете на всички да идват при мен, аз на всякого ум ще дам и печат от моята истина.

3-И ГЛАС ОТ НАРОДА
Но кой си ти, от где знаеш всичко това?

АНТИХРИСТ
После ще узнаете кой съм. Елате, когато чуете ура ще познаете и ще видите, и ще се възрадвате, и ще си отидете весели по домовете, и ще пеете победната песен на земния цар... (тихо: без малко щях да се издам). Вървете сега, докарайте народа тук да чуе нова та истина на свободата, истината - тази, която възкресява умрелите, а живите (тихо на себе си: туря в дело на моето царство,), а живите прави безсмъртни.. Вървете, чеда нещастни и суеверни, кажете, че не е Бог тази звезда там, а нещо друго, спасение е на народите за век веков.

(Излизат всички и се пръскат на разни страни бързо новата вест да отнесат по земния шар.)

АНТИХРИСТ
(Сам с тържествуващи жестове си хвърля старческа та дреха и остава в своята тъмноогнена мантия.)

Добре отива началото на моето велико дело (скача от радост и се движи на разни страни) и ще видим тогава кой е по-силен. Ето, народът е подготвен, прав съм, природата на човека е такава - на мен го даде Творецът, защо искате да ми го вземете, о, небеса! Какво намирате в него толкова хубаво и привлекателно, дали носът му или краката, или ръцете... (плюе) мразя го това творение, грозно е, аз да бях щях да направя нещо по-хубаво, ей така щях да му дам форма на комета, който като си забие главата в лазура, все там да седи вечно и от щастие и сладост само да си развява косите и обгръща това божествено тяло от цветя... Ах, нека не си спомням за небесния мир на живота. Красиво е това тяло, много красиво, но то не е мое притежание, дадоха ми едно по-долно тяло, сянка на първото, ето защо се разсърдих на Господа и избягах от законите му - Аз, Антихрист старий, а сега Антихрист новий.

Забавиха се моите другари. Колко са енергични! Моят тих и сладък Велзевул ще видим що е направил обществото, науката, философията и изкуствата, а моят траен Сатан е много опитен по религиозните дейности и моят Демон - в борбата на обществата и народите, и семействата.

Стиска ми нещо гърлото, аз бързам, като дишам поглъщам повече въздух, отколкото ми трябва, затова се задушавам (стиска се за гърлото), мачка ми нещо гърдите, силни чувства от набрана злоба е това - но скоро, о, скоро ще избухне всичко това и елате тогава океани, и вижте какво ще лази под водите ви и вий, морета, какво ще лети над вас - смърт, унищожения, ужас, бой, сражения! Това е природата ми. Когато се забият двама, това е целувката ми. Когато спорят двама, това е милувката ми, а когато се убиват, това е храната ми; а когато тече кръв много по полетата, това е животната ми влага; а когато телата гният по усоите, това е ароматът ми... Колко съм велик! Пленителен външно, но и дълбок вътрешно, има ли по-бездънен от мен, дали първото е по-безгранично... тъми са мислите ми, казват, защо? - Ами как щяха да се видят, като всичко е светлина около мен, светлина не може светлина да види. А тъмна точка личи само на бяло поле, ето защо тъмна точка съм, горд съм - искам всеки да ме види и възхвали! Ах, колко е сладка моята природа в тъмнина! Аз блаженство давам на тези, които в прегръдките си убиват сами невинността на една жена и с целувките си - нейната непорочност, а награда давам на тези, които измамват жените на ближните си и с пари им купуват хубостта..., палят се гърдите ми, като си помисля, нека се възцаря най-напред тази свобода ще дам: половия живот, тогава ще облека най-разкошни дрехи и ще изляза по градове и полята, и ще привлека с външност жената, и със злато ще купя хубостта й - лукс и разкош ще създам, това прави най-много да пада този пол в ноктите на моите съмишленици, о, вий, мои борци, моята награда ще е тази, о, вий, мои съпартизани, не само служби и пирове ще ви дам, а и пълна свобода: лукс, пари, жени...! Елате, елате! Този, който се запише в моя списък, ще бъде веднага пратен на най-висока служба, па макар и най-ниският да е морално, той нали е мой, ниският, падналият, този, който не знае себе си, нито околните що са, който гледа на хората като движещи се фигури без сърца, чувства и мисли, този, който е цар над всички, а другите са прашинки пред краката му. (Обръща се към звездата.) Светиш ти и моите думи като че те правят по-ярка, но няма да можеш този път да слезеш лесно и ако слезеш, ще намериш развалини. Виждаш ли полетата, смърт и разрушение ще намериш, виждаш ли градовете, на огън и разврат ще ти замирише отдалече и ти ще се върнеш, о, святи сине на лазура! Защо ще идваш, нима без теб не може там, където аз съм, защо са двама царе? Виждаш ли троновете, няма да намериш цар като дойдеш, а тирани, които ще смучат народната кръв. Под силата на народни идеали ще намериш борба не само в държавите, но и във всяка партия и общество, и във всеки дом ще се къса твоята книга на живота, която говори за любов. В читалните салони няма да намериш вече книга да говори за теб, а само за моите авторитети и тези на моите другари. Сензации ще хранят младежкия ум от романи на престъпления и разврати. В театрите няма да намериш поука, а възбуда, и когато се върнеш вечер опиянен от любов и страсти, и целувки, в леглото ти ще лежат най-малко три нимфи на сладострастието - театрите, ха, ха, ха! Колко добре го измислих, нали те са отражения на живота, от там ще повеят лицесияйни песни: „Женици, женици"... И други има живи картини, уроци на кражба, престъпност и оскверняване... Ах, колко е сладко това, аз го преживявам в себе си сега и то се излива и се пръска из народа, и той се движи отдавна под моя чадър, и не знае, че това благоухание идва от новия му цар Антихрист. Не само това ще видиш, о, ти, светла звезда на простора. Ще видиш как един божи служител ще отрече да опява един твой мирянин, защото баща му учил народа на божествена мъдрост. Аз така наказвам моите противници. И друго, за твоето име кога се говори, ще въстанат собствените твои домове Божии и ще видиш как се брои злато за една молитва, и когато правят това възвание към теб, ще видиш, че не мислят за четивото, а гиздят външния блясък, който ослепява всичко. Голи ще направя жените да ходят и съмнявам се дали и твоите синове ще устоят на тези съблазни и тогава като дойдеш и видиш що съм направил, ще туриш корона на главата ми и ще ме признаеш за изкусен актьор. Ще разделя домовете ти на хиляди и в някои ще оставя само столове и там няма да се говори за друго, а само за твоето име, само името ти, чуваш ли, но не за тялото, за съдбата ти, за живота ти, за смъртта ти, за възкресението ти - и тези вярващи ще чакат така да ги спасиш, само защото четат една книга, която говори на седем езици. Но те ще изхвърлят шестте, само първия ще четат и както се раждат, така ще си отиват... Уф! Уморих се да ви разправям за делата си. Но защо ли говоря, когато делото е вече пред очите ми. Моите мисли стават вече дела - толкова е мощна същината ми. Ето ги и моите главни помощници. 

(Влизат тържествено Велзевул, Сатан и Демон.) 

Защо се забавихте толкова?!

ВЕЛЗЕВУЛ
Не е малка страната, широко е царството на Христа, па трябваше да обиколим и другите страни.

АНТИХРИСТ
Къде още?

САТАН
Аз обиколих и Будическите страни, и те са против тебе, но знаеш ли, успехът ми пропадна там. Силни верующи в Бога, непоклатими.

АНТИХРИСТ
Ах, тази проклета страна, тя яде главата ми, оттам ми идва злото и когато всякога съм тържествувал, тя току издигне някой фар на високо, огрее полетата и намери скривалищата ми, и ето, в сила и тържество явява се звезда и ме изгони. Тази проклета за мене страна!

ДЕМОН
Не се отчайвай, наший учителю, в противовес ние пък грабнахме всички други страни, защото от Хималаите ни изгониха с огън, а от Синай с Розовия кръст. Но уверявам те, че и там сега се мъти яйце. Първата ни задача трябва да е да се завладее политически от някое наше царство.

ВЕЛЗЕВУЛ
Но и това, което успяхме, много е: цяла Европа, Америка, Африка, част от Азия, Австралия - особено Европа, цяла е наша.

АНТИХРИСТ
Знаех, че така ще е, затова избрах за център тази велика страна на разума; тука слязоха всички мои стари другари по оръжие от минали животи, помощниците ми още от Атлантския период, така че само като им изкажа мистерията, всичко ще се свърши бързо за 50 години или малко са - сто.

ВЕЛЗЕВУЛ
Ето защо ние съобразихме плана ти и водим от всяка страна представители на всички дейности, в която работи. Аз ти водя пред-ставители от изкуство, литература, поезия и тем подобни клонове.

САТАН
Аз ти водя представители на духовно-религиозните общества.

ДЕМОН  
Аз - от политическо-социалната борба.

АНТИХРИСТ
Браво, деца мои, много сте умни, вий сте донесли основата на зданието, върху което се гради животът тук и сега като превземем основата, зданието ще се строи според нашия план, така ли?

ВЕЛЗЕВУЛ
Да, много добре, те всички са предани, всички казваха, че нищо не знаят, що са, защо са се родили, защо живеят - аз това и чаках, и рекох: елате, с една дума ще ви го обади царят на разума.

САТАН
И моите казаха: „Молим се на Бог, но никой не го видя и кой знае дали съществува" - аз това и чаках - съмнение и разклатена воля, и рекох: елате, има един, може би ще се съгласи да ви каже, но трябва да му целунете краката...

АНТИХРИСТ  
Ха, ха, ха! Колко си изобретателен!

ДЕМОН
А моите знаете ли? - тъкмо се препираха: едни казваха: мое е това, другият: не е твое! Трети: право е това, а онова не е право... - Това чаках спор и рекох: елате, има цар над всеки, о, титани на земята, ще ви даде оръжие и ще победите света, ще ви даде тайната да владеете чуждото, ще ви обади как с науки богатства да трупате, а с речи народи да владеете и общества. С партии как да устройвате и как да ги опълчвате една против друга, а вий в това време къщи да си построите, и здания, и милиони да натрупате. И като чуха това, изостриха уши като гладни свини и тръгнаха по мен. Ха, ха, ха!

ВЕЛЗЕВУЛ
Ха, ха, ха! (с тънък смях)

САТАН
Ха, ха, ха! (по-дебел смях)

АНТИХРИСТ
Ха, ха, ха! (басов смях)

ВЕЛЗЕВУЛ
Помисли сега, царю, че всичко е тук, чака заповед да дойде при теб и да му кажеш тайната мистерия на успеха в живота, успеха на личния интерес против всичко, което е вън от личността. Мисли, не е май лесно това.

АНТИХРИСТ
Ти си още наивен! С една дума ще им светне. Само истинските истини се мъчно разбират, а това е най-лесно, ще видиш как изкусно ще ги омотая. Нека влязат най-напред твоите, демоне, те са най-податливи, както каза, с вирнати уши, отворени уста, да погълне всичко, нали така беше? Ха, ха, ха! (бас).

ДЕМОН
Да, ха, ха, ха! (тънък)

САТАН
Ха, ха, ха! (по-тънък)

ВЕЛЗЕВУЛ
Ха, ха, ха! (най-тънък)

(Демон излиза и довежда своята тълпа, която се нарежда в полукръг -ръководители на партии, царе, президенти, военнослужители и един скромен дипломат застава настрана.)

АНТИХРИСТ
Сега, драги мои братя, вие много малко знаете от живота, защото скоро сте се родили, но аз виждате ли, като времето съм стар, идвам от задоблачни страни, които вие не познавате. Аз съм изпратен да спася човечеството от нещастия и заблуди. За доказателство - ето, Звездата вижте! Тя е моята звезда на новия живот. Досега вий сте се заблуждавали в основното понятие. Сега ето истината, нека всеки я чуе и заживее според нея: щастието е в личното благо и в удовлетворение на всички телесни похождения, животът е борба и по-силният трябва да живее, наказание няма за никакво престъпление и дело, този е наказан, който не знае да си спечели живота с непростителни средства, той е наказан, че умира убит от другите. А убеждения няма в живота - това е суеверие, защото всичко е тук. Вашият девиз да бъде борба безпощадна - разделност и борба.

1-И ВОДИТЕЛ НА ПАРТИЯ 
Цар да имаме ли?

АНТИХРИСТ
Не, свалете всичко, що иска съединение на народа, и вместо туй образувайте партии - този ще е цар, който е на власт.

2-И ШЕФ НА ПАРТИЯ
Ами закони?

АНТИХРИСТ
Всяка партия като дойде, да не признава законите на друга и всяка да ги прави за себе си, догде е на власт, ще може да ограби от едните и да го даде на другите.

3-И ШЕФ НА ПАРТИЯ
Братство и равенство да се проповядва ли?

АНТИХРИСТ
Дотогава, догдето се вземе властта, после управлявайте, както ви диктува умът и интересът.

ЦАР      
Ами аз що да правя?

АНТИХРИСТ
Ако народът не може без теб, ти го направи роб и убивай всеки, що се явява против теб. Обогатявай само близките си общества и създай аристокрация, и наречи я с Божествен произход. Това ти стига, моят другар Демон всякога ще е с вас и ще ви упътва, па и аз ще бъда новият ви покровител - сега вече не сте сами.

ДИПЛОМАТЪТ   МЕНЕС
О, тъмни души на земята! Аз няма да питам що да правя, ще ми кажете: лъжи във всяка дума и дело. Но аз не съм от тях. Твоят другар забрави да ти доведе дипломат, но сега много там ще намери.

АНТИХРИСТ
Демоне, защо водиш този, не го ли изпита? Тук трябва само изпитани хора да идват - ето, сега мъти ни водата.

МЕНЕС
О, не, няма да ти я размътя, но този, който ще дойде след мен.

АНТИХРИСТ  
Какво мислиш да правиш?

МЕНЕС
Ще говоря против вас, нали борба е животът, аз ще съм против този принцип. Нямам ли право?

АНТИХРИСТ
У нас правото е у силния, върви по свои пътища, но тежко на победения!

МЕНЕС  
Тежко на заблудения!

АНТИХРИСТ
Изпъдете го тоз, още несигурен за нашето ново учение, не се е съгласил за него.

МЕНЕС
Защото е още тъмно, но тази звезда знаеш ли - после слънце ще стане.

(При това напомняне Антихристът трепна като от ток, влезе едно съмнение в ума му и се смути, но се съвзема.)

АНТИХРИСТ
Иди си, човече! Там, в пустините ще те накарам да живееш, по будоарите на градовете, в най-низките килии, в мизерия да тънеш, просяк да ходиш, ако не промениш убеждението си, о, стари човече, в новото време! Съобрази се с времето, иначе детето ти ще стане роб на богатите и слуга на капиталите, а ти метач по улицата ще ходиш с твоята стара вяра. Какво ти пречи? Убеждението си е убеждение. Но ти си спечели живота, натрупай си блага и имения, па после си мисли свято и проповядвай морални учения.

МЕНЕС
Да, тук, ами там? След смъртта?

(В това време се чуват викове отвън: „Искаме да видим новия цар, новия цар, пуснете ни!"...)

АНТИХРИСТ
Ето кой съм, поклони ми се, противнико!

(Менес отива и вместо на Антихриста - покланя се на звездата, която свети и си отива. Антихристът се вълнува и се отправя към Демон.)

Следва.