БИТКАТА В ОНГЪЛА

 

Толкова за подвизите на Крум описани в книги Макавейски. Нека сега да видим какво е станало с останалите трима братя. След смъртта на Иуда приятелите му се събират и избират Ионатан (Борис) за военен ръководител на Българите.

“Тогава се събраха всички приятели на Иуда и казаха на Ионатана: “откак умря брат ти Иуда, не се намери нему подобен мъж, който да излезе против враговите на нашия народ. Сега, прочее, ние те избрахме да ни бъдеш вместо него началник и вожд, за да водиш нашата война”. Тогава Ионатан прие предводителството и завзе мястото на Иуда, брата си. Вакхид (Баязид, Богонад) се научи за това и диреше да го убие. Тогава пък узнаха Ионатан и Симон, брат му , и всички, които бяха с него, и побягнаха в пустинята Текое ( ТС, р. Таица ТС) и се разположиха на стан при водите на езерото Асфар ( ез. Разим). Вакхид като узна това в съботен ден, премина сам и всичката му войска отвъд Йордан (Дунав).”

Оттук започва войната в Онгъла между Константин Погонад и войните на Аспарух, позната ни от официалната история.

“А Ионатан проводи брат си - предводителя на народа, и помоли приятелите си, наватеите (банатците), да съберат у тях много храни. Но из Мидава (Молдова) излязоха Иамвриевите синове и хванаха Иоана и всичко, що той имаше, и избягаха. След тия случки казаха на Ионатана и на брата му Симона, че Иамвриевите синове, тържествено извършват голяма сватба и с голям разкош водят от Надават (Бендер) невеста, дъщеря на едного от прочутите ханаански вождове. Тогава си спомниха те за брат си Иоана, излязоха и се скриха в подслона на планината. Като повдигнаха очи, видяха: ето възклицания и голяма прикня; младоженецът и приятелите му и братята му бяха излезли да посрещнат с тъпани и свирки и с много оръжия. Тогава ония, що бяха с Ионатана, скочиха върху тях из засада и ги избиха, и паднаха много убити, а останалите избягаха в планината; и те взеха всичката им плячка. И обърна се сватбарското тържество в печал, а звуковете на техните свирки - в плач. Тъй отмъстиха те за кръвта на брата си и се върнаха в блатистото място при Иордан (Дунав). Чу за това Вакхид (Богонад) и един съботен ден дойде при бреговете на Иордан (Дунав) с голяма войска. Тогава Ионатан каза на людете си: “нека станем сега и да се ударим за нашия живот, защото сега не е това, което беше вчера и завчера. Ето, неприятелят е и пред нас и зад нас, водата на Иордан (Дунав) е от едната и от другата страна, и блато и гора, и няма място къде да се отместим. Сега, прочее, извикайте към небето, за да се избавим от ръцете на нашите врагове”. И почна се сражение. Ионатан протегна ръка, за да удари Вакхида (Богонад), но оня се отмести от него. Ионатан и тия, които бяха с него, се хвърлиха в Иордан (Дунав) и преплуваха на другия бряг, а ония не преминаха след тях Иордан (Дунав). И в оня ден от Вакхидовите хора паднаха до хиляда мъже. Вакхид се върна в Иерусалим е построи в Иудея силни градове: крепостта в Иерихон (Оряхово или Перник), Емаум (Месемврия) и Веторон (Ветрен), Ветил (Битоля) и Тамната (?) във Фаратон (Охрид), и Тефон (Тетово) - с високи стени, порти и ключалки; и тури стража в тях, за да враждува против Израел. Укрепи също и град Ветсура (Баткун), Газара (Загорово) и крепостта, като остави в тях войска с храни, и взе заложници - синовете на вождовете на страната - и ги тури под стража в иерусалимската крепост.”

Само, че тази война я отпращат в 7 век и я преписват на Аспарух.

Арменският географ Анания Ширакаци живял уж през VІІ в. пише по повод на тези събития следното в “Арменска география”:

„В Тракия има две планини и реки, от които едната – Дунав, като се дели на шест ръкава, образува езеро и остров, наречен Пюки. На тоя остров живее Аспар-хрук, синът на Хубраат, който побягна пред хазарите от Българската планина и прогони аварите на запад. Той се пресели на това място.“

Теофан пише за мястото, където се е укрепил Аспарух:

“Мястото (Онгъла) е защитено и мъчно превзимаемо от всяка страна, бидейки отпред блатисто, а от другите страни оградено като венец от реките...”

“...заповядал на корабите да пуснат котва на близкия бряг. Българите, като видели тези гъсти многобройни редици, се отчаяли за спасението си, избягали в споменатото укрепление и взели мерки за защита.”

Опитайте се да намерите на територията на Палестина по поречието на река Иордан място, където да можете да разположите двете армии, на Макавеите и на Вакхид и да проведете тази битка. Непременно трябва да има непроходими блата, езеро, гори, два, или повече ръкава на реката и достатъчно вода в тези реки, за да станат естественна защита при нападения. Ако сте запознати малко по-добре с географията на Палестина, ще знаете, че такова място там няма.

Няма разбира се,понеже Българската битка се е провела твърде далеч от Израел а връзката на Българите с юдеите е станала доста бегла през последните 1000-2000 години,но объркване няма- битките в Израел и битките на Балканите нямат нищо общо помежду си и никога не са имали.