ВОЙНАТА С ЛАСКАРИС 1254 Г.

 

“И на следващата година (148) Лисий събра шейсет хиляди отбор мъже и пет хиляди ездачи, за да ги победи. Те дойдоха в Идумея и се разположиха на стан във Ветсура; а Иуда ги посрещна с десет хиляди мъже.” Къде е този град Ветсура, споменаван толкова често в Библията и коя е областта, наречена Идумея? В “Речник на светото писание” от 1884 г.пише следното:

" ВЕТСУР - един град от горните страни на Иудея, близо до Хеброн. Историкът Иосиф (Флавий) го нарича един от най-яките крепости в Иудея, но местоположението му не е познато още навярно.”

Още нещо може да ни послужи за ориентир при търсенето на град Ветсура. Пак в Първа Книга Макавейска четем следното: 

"...а светилището, както по-преди, (юдеите) обградили с високи стени, също и Ветсура, негов град."

“В същото време обградиха планина Сион наоколо с високи стени и с яки кули, да не би, като дойдат някога езичниците, да ги згазят, както това преди направиха.

И разположи там Иуда войската да пази планината, и за нейна закрила укрепиха Ветсура, щото народът да има крепост против Идумея”

                                                            Първа кн. Мак. Гл. 4: 60-61

 

От прочетеното всеки би си направил извода, че град Ветсура е в непосредствена близост до светилището на иудеите, наричано както тук, така и навсякъде в Библията - Сион, или Цион.

"Цион (на иврит: צִיּוֹן, Цийон; етимологията е неясна, но се предполага, че е йевусейска и значи «цитадела» или «укрепление на хълма») или още ѝ Сион е хълм в югозападната част на Йерусалим, на който се е издигала старата крепост на града от времето от завоюването на града от евреите до отвеждането им във Вавилонски плен. По тази причина, а и заради това, че това е най-славната (политическа със самостоятелна държавност) част от еврейската история (от образуването на Еврейското царство до завоюването от Навуходоносор II на Юдейското царство) хълмът и мястото придобиват символично значение, давайки названието си ѝ на политическото движение за възраждане на политическата независимост на евреите, придобило известност с името ционизъм."

Като погледнем библейските карти не може да не си зададем логичните въпроси:

“Защо им е било нужно на иудеите да укрепват град Ветсура, който се намира на повече от 35 км. от светилището на Сион, след като между Иерусалим и Ветсура е имало и други градове?” Та град Витлеем е на пътя от Ветсура за Иерусалим и би трябвало да е много по-голям от Ветсура. Само след 150 години Ирод избива в него близо 14 000 младенци. Град, в който има толкова много момчета на възраст до три години бе трябвало да е от няколко десетки хиляди жители. Витлеем е бил много по-близо от Ветсура до Йерусалим и светилището Сион, който е в самия град и него би трябвало да укрепят. Някакъв анахронизъм има тук и това е, защото не става въпрос за сочените от историците градове.

Защо Ветсура  е наречен “негов (на светилището Сион) град?

И накрая, защо днес няма никакви останки от Ветсура, а и никой не може да посочи приблизително къде се е намирала?

В Новият Завет този град никъде не се споменава. Къде се е изпарила една от най-яките крепости в Иудея ? Веднъж е до град Хеброн, на юг от Иерусалим, а друг път е непосредствено до светилището на Сион. Не се е изпарила, останките и още стоят, заедно с града около нея, но не са в днешна Палестина, а тук в България. Ветсур, или Бетсур, както е по правилно се пише БТСР. Ще познаете ли в него един от известните градове на Средновековна България?

“Най-интересна е крепостта Баткун с погърченото име Баткунион (БТКН), югозападно от днешното село, както и градът със същото име на югозапад от крепостта, в днешната местност Селището. И крепостта, и градът са били разположени на посочената по-напред заравнена платформа над днешното село с отличен обзор и към полето, и към планината, което обстоятелство не е било без значение за стратегическата важност на крепостта. Това е най-големият град с най-голяма крепост през средните векове в Пазарджишко.” Ив. Батаклиев “Пазарджик и Пазарджишко”

Ветсура е БАТКУН, но тогава и “планина СИОН” би трябвало да е наблизо.

Сион, Цион (CION) е просто неправилно изписване на Цепион (CEPION), или както днес го знаем като крепостта Цепина. Няма в България друго място с по-голяма концентрация на светилища, от Чепинското корито. Цялата Каркария, от Пещера до крепостта Цепина е осеяна от светилища, като най-големи са тези на вр. Св. Константин, Костина могила, Байряка, Ечеменище над с. Црънча, Елин връх с Ярешка поляна над Паталеница, Гарванов камък, и още десетки. Непосредствено около Баткун и Паталеница има останки от десетки църквища и светилища, като най голями са манастира Св. Петър и Павел и оброчището на Асклепий. Десетки са и светилища около Чепинското корито. Наблизо до крепостта има цяла кариера от кости на “праисторически” животни. Дали това не е свързано по някакъв начин с обожествяването на това място? Още нещо, което не могат да си обяснят днешните археолози и историци, запознати с района. Тук се намира една от най-интересните керамики в България. Наричат я „Керамиката на култура Цепина”.

 

 

Ето истинският Цион. В книгата на Йосиф Флавий “Иудейската война” крепостта Цепина е дадена под името Масада. За нея ще напиша отделна глава в края на Стария завет. Цялата история на Флавиевата Масада се припокрива с тази на Цепина. Логично се разбира вече и къде е била и известната област Идумея, която е граничала с Иудея. Ако приемем, че Иудея е провинция Тракия, Израил е България, Самария е Сърбия, то Македония е провинция Идумея. На картите от ХV и ХVІ век виждаме, че границата между Романия (Тракия) и Македония е минавала някъде около Чепинското корито, вероятно през местността Юндола. Днешните т. н. “помашки “ части на Централни и Западни Родопи са територията на областта Идумея. В първа книга Битие се казва, че идумеите са наследници на Исав. А Исав е роден брат на Иаков, наричан Израил. Наследниците на Исав в действителност са истинските последователи на учението на Василий, или Иса, докато наследниците на Иаков са приели т. н. Апостолска църква, ръководена от брата на Иисус - Яков. Личността на Иисус има доста дубликати в книгите на Стария Завет и Исав е един от тях. Малко след Макавеите на власт идва Иоханан Хиркан (Иоан Хан Гръцки), поставен за управител на Иудеа от Антиох. Той покорява Идумея, като принуждава жителите и да приемат обрязването. Тази история се е запазила освен от книгата на Иосиф Флавий “Иудейската война” и в още един наш извор, в публикувания от Стефан Захариев “Летописен разказ” на поп Методи Драгинов за насилственното потурчване на българите от тази част на Родопите.

Нека сега да видим и кой е този Лисий, който се опитва да превземе светилището на Сион и има ли аналог в българската история? Той стига със войска до Ветсура (Баткун) и бива разбит от юдеите (българите).

“4:26 Оцелелите пък другоплеменници дойдоха при Лисия и му известиха за всичко станало. 
4:27 Той, като чу, падна в униние и се наскърби, че не се случи с Израиля това, което искаше, и не излезе това, що му бе заповядал царят. 
4:28 И на следната година Лисий събра шейсет хиляди отбор мъже и пет хиляди ездачи, за да ги победи. 
4:29 Те дойдоха в Идумея и се разположиха на стан във Ветсура; а Иуда ги посрещна с десет хиляди мъже. 
4:30 Като видя силното пълчище, той се помоли и каза: благословен си Ти, Спасителю на Израиля, Който си сломил нападението на силния с ръката на Твоя раб Давида и предаде полка на другоплеменниците в ръцете на Сауловия син Ионатана и на неговия оръженосец. 
4:31 Предай тая войска в ръцете на Твоя народ - Израиля, и нека се посрамят в силата и в конницата си; 
4:32 напрати върху тях страх и сломи дързостта на силата им; нека бъдат съсипани чрез своето поражение; 
4:33 свали ги с меча на тия, които Те обичат, та нека Те прославят с песни всички, които знаят Твоето име. 
4:34 И удариха се те, и от войската на Лисия паднаха до пет хиляди мъже, паднаха пред тях. 
4:35 Лисий, като видя бягането на войската си и храбростта на войниците на Иуда, и че те са готови или да живеят, или да умрат юнашки, тръгна за Антиохия, набра чужденци и, като увеличи предишната си войска, мислеше изново да нападне Иудея. 
4:36 Иуда пък и братята му казаха: ето, нашите врагове са смазани, да се възкачим да очистим и възобновим светилището. 
4:37 Тогава се събра цялото опълчение и се изкачиха на планина Сион. 
4:38 И намериха светилището опустошено, жертвеникът осквернен, вратите изгорени, а в притворите, както в гора или в някоя планина, - пораснали растения, и скривалищата разрушени. 
4:39 И раздраха дрехите си, горко плакаха, посипаха с пепел главите си, 
4:40 паднаха ничком и тръбиха с вестителни тръби и викаха към небето. 
4:41 Тогава Иуда отреди мъже да воюват против ония, които се намираха в крепостта, додето той очисти светилището. 
4:42 И избра свещеници безпорочни и ревнители на закона. 
4:43 Те очистиха светилището, и осквернените камъни изнесоха в нечисто място. 
4:44 После разсъждаваха, как да постъпят с осквернения жертвеник на всесъженията. 
4:45 И дойде им добра мисъл да го развалят, да не би някога да им послужи за срам, понеже езичниците го бяха осквернили. И развалиха жертвеника; 
4:46 камъните натуриха по храмовата планина на прилично място, докле дойде пророк и отговори за тях; 
4:47 взеха цели камъни, според закона, и построиха нов жертвеник, като предишния; 
4:48 после уредиха светинята и вътрешните части на храма и осветиха притворите; 
4:49 направиха нови свещени съдове и внесоха в храма светилник, олтар за всесъжения и за тамян и трапеза; 
4:50 разкадиха на олтара тамян, запалиха свещите на светилника и осветлиха храма; 
4:51 туриха на трапезата хлябове, закачиха завесите и свършиха всички работи, които предприеха. 
4:52 В двайсет и петия ден на деветия месец - това е месец хаслев - в сто четирийсет и осмата година, станаха доста рано 
4:53 и принесоха жертва според закона върху новонаправения жертвеник за всесъжения. 
4:54 Тогава, в самия онзи ден, в който езичниците оскверниха жертвеника, се възобнови той с песни, с цитри, гусли и кимвали. 
4:55 И целият народ падна ничком, и се молеха и изпращаха благодарност към небето Ономува, Който им помогна. 
4:56 Тъй осем дена извършваха с веселба възобновяването на жертвеника, принасяха всесъжения и възнасяха жертви за спасение и за хвала. 
4:57 И украсиха предната страна на храма със златни венци и щитове, възобновиха вратата и скривалищата и направиха за тях двери. 
4:58 И биде твърде голяма радост у народа, и премахнаха се хулите на езичниците. 
4:59 И нареди Иуда и братята му и цялото събрание на Израиля, щото дните за обновата на жертвеника да се празнуват с веселие и радост в свое време, всяка година осем дена, от двайсетия ден на месец хаслев. 
4:60 В същото време обградиха планина Сион наоколо с високи стени и с яки кули, да не би, като дойдат някога езичниците, да ги сгазят, както това преди направиха. 
4:61 И разположи там Иуда войската да пази планината, и за нейната закрила укрепиха Ветсура, щото народът да има крепост против Идумея..”

През есента на 1254г. византийският император Теодор ІІ Ласкарис (ЛСКРС – Алексий Цар), предприема поход срещу българите, освободили Родопската област. Войските му достигат до крепостта Цепина и след неуспешната и обсада безславно се оттеглят към Одрин. 

Ето какво можем да прочетем  в книгата “Българска военна история през Средновековието Х-ХV век”

“През 1254г. на никейския престол се възкачил синът на Йоан ІІІ Дука Ватаци Теодор ІІ Ласкарис (1254-1258), болен от епилепсия и неуравновесен човек. Търновското правителство сметнало, че моментът е удобен да си възвърне част от отнетите територии. Освободителният поход се увенчал с пълен успех. Разказът на Георги Акрополит е красноречив: “...той се впусна от Хемус и като прекоси Еврос (Марица), за кратко време си подчини обширни земи и си присъедини много градове без никакъв труд. Жителите, които бяха българи, преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърсваха от ярема на чуждоезичниците. А крепостите, оставени само с ромейска охрана, която не беше достатъчна да окаже съпротива при тия обстоятелства, бяха лесно достъпни за българите. Едни бяха изпаднали в паника поради страх и предаваха крепостите, като получаваха свободата да си отидат по домовете, други бягаха и ги оставяха без защитници поради внезапното нападение, понеже не можеха да измислят нещо полезно, трети, естествено, бяха уморени от дългата служба, тъй като им беше възложен прекомерен срок за пазене. А повечето от крепостите бяха недоправени и без нужното оръжие. Веднага бяха завзети Станимака (Асеновград), Перущица, Кричим, Цепина (при с. Дорково) и всичко в Ахридско освен Маниак (при с. Широко поле), който единствен беше запазен от ромеите. Подчиниха се на българите и Устра (при с. Устрен), Перперакий (при с. Горна крепост), Криво (при вливането на р. Давидковска в р. Арда) и разположеният край Адрианопол, наречен Ефраим (с. Ефрем).” От този разказ се вижда, че по-голяма част от района на Родопите била освободена...

...Отговорът на византийците не закъснял. След известни колебания през есента на 1254г. Теодор ІІ Ласкарис решил да противодейства и с голяма войска стигнал до Одрин...

...Срещу крепостта Цепина настъпили византийски войски, командвани от император Теодор ІІ Ласкарис. Тя се издигала в североизточната част на Чепинската котловина върху стръмен връх, наричан от местното население Калето, с надморска височина 1100 м, на 6 км. северозападно от с. Дорково Пазарджишко. Предполага се, че крепостта била издигната през ХІІ век. Крепостната стена, която е дълга 640 м, затваря пространство от 25 дка с форма на неправилен четириъгълник...

...Византийският император Теодор ІІ Ласкарис нарича Цепина “знаменита и прочута крепост”, “най-укрепена, изобщо казано най-недостъпна, съвършено непревзимаема”.

И наистина, макар и сам императорът да ръководел обсадата на крепостта, всички пристъпи на ромеите срещу нея били отбити. Защитниците на Цепина мъжествено я отбранявали. Загубил окончателно вяра в успеха, императорът се оттеглил.”

 

И втората война на Ласкарис срещу Цепина отново е отразена в І Книга Макавейска:

 

Когато Лисий узна, че царят умря, тури вместо него на царството сина му Антиоха, когото бе възпитавал в младостта му, и му даде име Евпатор.
6:18 Между това намиращите се в крепостта притискаха Израиля около светилището и винаги се стараеха да му пакостят, а на езичниците да служат за опора; 
6:19 тогава Иуда реши да ги изгони - и свика цял народ, за да ги обсади. 
6:20 Всички се събраха и ги обсадиха в сто и петдесетата година, и поставиха срещу тях стрелометни оръдия и машини. 
6:21 Но някои от обсадените излязоха, и към тях се присъединиха някои от нечестивите израилтяни; 
6:22 отидоха те при царя и казаха: "докога ти не ще отсъдиш и не ще отмъстиш за нашите братя? 
6:23 Ние се съгласихме да служим на баща ти, да ходим по заповедите му и да изпълняваме неговите повели; 
6:24 а синовете на нашия народ обсадиха крепостта и заради това се отстраняват от нас, и когото от нас намерят, умъртвяват и нашите имущества разграбват; 
6:25 и не само връз нас простряха ръка, но и върху всички наши предели. 
6:26 И ето, те сега обсадиха крепостта в Иерусалим, за да я превземат, а светилището и Ветсура укрепиха. 
6:27 Ако не побързаш да ги изпревариш, те ще направят повече от това, и тогава не ще можеш да ги удържиш". 
6:28 Като чу това, царят се разгневи и събра всичките си приятели, началниците на войската си и началниците на конницата; 
6:29 дойдоха при него наемни войски и из другите царства и от морските острови, 
6:30 тъй че броят на войските му беше: сто хиляди пешаци, двайсет хиляди ездачи и трийсет и два слона, обучени на война. 
6:31 След това минаха през Идумея, разположиха се на стан срещу Ветсура и се биха много дни и устроиха машини; но те излязоха и ги изгориха с огън и се удариха мъжки. 
6:32 Тогава Иуда отстъпи от крепостта и разположи стан във Ветсахар, срещу царския стан. 
6:33 А царят, като стана рано сутринта, бързо тръгна с войската си по пътя към Ветсахар; приготвиха се войските за бой и затръбиха с тръби. 
6:34 На слоновете показваха сок от грозде и черници, за да ги възбудят към битка, 
6:35 разделиха тия животни на чети и присъединиха при всеки слон по хиляда мъже в железни ризници и с медни шлемове на главите; освен това бидоха назначени при всеки слон по петстотин отбор ездачи; 
6:36 те се спираха своевременно там, дето беше слонът, и, накъдето той тръгваше, тръгваха и те заедно, без да отстъпват от него. 
6:37 При това на тях имаше яки дървени кули, които покриваха всеки слон, прикрепени върху тях с ремъци, и във всяка от тях - по трийсет и двама яки мъже, които се сражаваха върху тях, и при слона беше индиецът му. 
6:38 Останалите пък конници разместиха тук-там от двете страни на пълчището, за да дават знакове и да подкрепят в тесни места. 
6:39 Когато слънцето удари в златните и медните щитове, от тях заблестяха планините и светнаха като огнени светила. 
6:40 Част от царската войска бе разтегната по високите планини, а други - по ниските места, - и вървяха те твърдо и стройно. 
6:41 И смутиха се всички, които чуха шума на множеството им и вървежа на такова пълчище и звека на оръжията, защото войската беше твърде голяма и силна. 
6:42 И влезе Иуда и войската му в сражение, - и паднаха от царското пълчище шестстотин мъже.  
6:43 Тогава Елеазар, син на Саварана, видя един слон покрит с царска броня, който надминаваше всички, и изглеждаше, че върху него е царят; 
6:44 той пожертвува себе си, за да спаси своя народ и да си спечели вечно име: 
6:45 смело притърча към него всред отряда, като убиваше надясно и наляво, и се разбягваха от него насам и нататък; 
6:46 и се притече той под оня слон, легна под него и го уби, и слонът падна връз него на земята, и той умря там. 
6:47 Но като видяха силата на царското пълчище и напъна на войските, иудеите се отклониха от тях. 
6:48 Царските пък войски отидоха срещу тях против Иерусалим: царят отправи войските си против Иудея и планина Сион. 
6:49 И свърза той мир с людете във Ветсура, които излязоха из града: те нямаха храна, за да се държат в него обсадени, защото беше съботна година за земята. 
6:50 Царят завладя Ветсура и остави в нея стража да я пази. 
6:51 След това много дни обсажда светилището и тури там стрелометни оръдия и машини, огнехвъргачки, каменохвъргачки и копиехвъргачки, за да хвърлят стрели и камъни.  
6:52 Но и иудеите поставиха машини против техните машини и се сражаваха много дни; 
6:53 храна пък не остана в скривалищата, защото беше седма година, и избягалите в Иудея, за да се спасят от езичниците, изядоха останалия запас; 
6:54 при светилището останаха малцина мъже, защото гладът надви, а другите се разотидоха всеки в своето място. 
6:55 Чу Лисий, че Филип, комуто цар Антиох още приживе бе поръчал да възпитава за царуване сина му Антиоха, 
6:56 се върнал от Персия и Мидия и с него - войските, които бяха ходили с царя, и че той се домогва да поеме сам работите на царството. 
6:57 Затуй бързо отиде и каза на царя, на военачалниците и на велможите: "ние всеки ден търпим оскъдия, и храните у нас са малко, а мястото, което обсаждаме, е силно, между това върху нас лежи и грижата за царството. 
6:58 Нека, прочее, подадем десница на тия люде и да свържем с тях мир и с целия им народ, 
6:59 и да ги оставим да постъпват според техните закони, както по-преди, защото заради своите закони, които ние отменихме, те се разгневиха и направиха всичко това". 
6:60 И одобри царят и началниците тия думи, и прати при тях, за да свържат мир, което те и приеха; 
6:61 и закле им се царят и началниците. След това те излязоха из крепостта. 
6:62 И възлезе царят на планина Сион и, като разгледа укреплението на мястото, отметна се от клетвата си, с която се закле, и заповяда да съборят стените наоколо. 
6:63 После бързо тръгна и, като се върна в Антиохия, намери, че Филип владее града, воюва с него и със сила превзе града.” 

А ето как е отразена тази война в официалната ни история:

„През пролетта на 1255 г. Теодор ІІ Ласкарис изпратил подкрепления на обсадните войски начело с Алексий Стратигопул и Константин Торник, велик примикюр. Преди да достигне до крепостта, те попаднали на български засади, сред войските им избухнала паника и те се разбягали, като оставили в ръците на българите “целия си обоз и повечето коне...

...Въпреки всички усилия на ромеите гарнизонът на крепостта Цепина продължавал героично да се съпротивлява. Есента на 1255 г. Била към края си и наближавала зимата. Теодор ІІ Ласкарис, който се завърнал от Одрин, решил лично да поведе войските срещу непристъпната крепост. Проведена била грижлива подготовка на похода.

Георги Акрополит пише: “Вдигна цялата войска от Адрианопол (Одрин), нареди да се съберат отвсякъде от македонската земя (Източна Тракия) извънаредно много коли – едни за да возят машините и стенобитните уреди, а други да прекарват припасите на войската – и заповяда да бъдат събрани безбройно много мъже и пехотинци, стрелци и боздуганоносци.

След като всичко било приготвено, войските се отправили към Цепина. При Макриливада (Узунджово) те били връхлетени от силна снежна буря. Навалял дълбок сняг. В т. н. “Анонимен разказ” се дават подробности за природното бедствие и за разложението, което настъпило сред ромейските войски. От този разказ става ясно защо повечето от военачалниците съветвали императора да прекрати похода и да се завърне. Но все пак той решил да продължи към Цепина. В Станимака и Баткун ромейските войски попълнили продоволствените си запаси. След много и тежки изпитания византийците стигнали до Цепина и според Георги Акрополит, след като сам императорът се уверил, че крепостта е непристъпна, дал заповед за отстъпление и върнал войските си в Одрин...

...През пролетта на 1256 г. Теодор ІІ Ласкарис събрал цялата си войска, която бе по-голяма от събраните някога войски от неговия баща императора и от него самия”, и стигнал до Българофигон (Бабаески). Разиграли се отделни схватки, но до решително сражение не се стигнало. Ромейските войски се разположили на лагер край р. Регина. Започнали мирни преговори, към които и двете страни се стремяли. Княз Ростислав, който водел преговорите, може би подкупен от ромеите с “царски подаръци”, се съгласил да сключе неизгоден за българите мирен договор, съгласно който трябвало да се възстанови границата между двете държави от 1246 г. И крепостта Цепина да се предаде на ромеите.”

А Иуда (Крум) заедно с войниците си и опълчението се изкачват на планина Сион (Цепина) и възобновявят светилището. В първите български географски карти, крепостта Цепина е наречена Манастира, или Метоха, а в карти от ХVІІ век на мястото на Цепина в Родопите четем, че там се е намирал град ДИОПОЛИС, което ще рече - град на Бога. Народното предание е запазило спомена за истинското предназначение на крепостта. Много изследователи, историци, краеведи и други родолюбци търсят прочутото светилище на бесите, без да знаят, че то е било винаги открито. Намира се и днес на стария път от Беломорието, по река Места, Юндола, Чепинското корито, Каркария, Баткун за Пловдив, Тракия и Мизия. Дали 1254 г. е истинското време на царуването на Крум? В книгата си “Падането на стара България” Йордан Табов изказа мнението, че падането на България под Византийска власт и по-късното и падане, този път под турско робство са едно и също събитие, мултиплицирано два пъти в нашата история. И наистина, времето от Крум до падането на България под византийска власт, е равно на времето, когато след династията на Макавеите – ІІ век пр. Хр. Иудея пада под власта на Рим. Превземането на Иерусалим от Антигон ІV Епифан е станало според историятя през 168 г. пр. Хр. или през 145 в Книга Макавейска. Възстановяването на  светилището и обредите е през Декември, 164 г., или 148 г. от основаването на Елинското царство на Македонските царе от Филип ІІ и синът му Александър ІІІ. Провинция Тракия пада под Римска власт някъде около 83 година на н. е., по времето на император Домициан и това се вижда най-добре по монетите отсечени във Филиппопол.

Искам да се спра и на нещо друго, което ми направи впечатление при прочитането на този текст от Библията. Какви са тези слонове, които са участвали във военните действия на страната на Лисий?

6:30 тъй че броят на войските му беше: сто хиляди пешаци, двайсет хиляди ездачи и трийсет и два слона, обучени на война.

На слоновете показваха сок от грозде и черници, за да ги възбудят към битка, 

 6:35 разделиха тия животни на чети и присъединиха при всеки слон по хиляда мъже в железни ризници и с медни шлемове на главите; освен това бидоха назначени при всеки слон по петстотин отбор ездачи; 
6:36 те се спираха своевременно там, дето беше слонът, и, накъдето той тръгваше, тръгваха и те заедно, без да отстъпват от него. 
6:37 При това на тях имаше яки дървени кули, които покриваха всеки слон, прикрепени върху тях с ремъци, и във всяка от тях - по трийсет и двама яки мъже, които се сражаваха върху тях, и при слона беше индиецът му. 

Тогава Елеазар, син на Саварана, видя един слон покрит с царска броня, който надминаваше всички, и изглеждаше, че върху него е царят; 
6:44 той пожертвува себе си, за да спаси своя народ и да си спечели вечно име: 
6:45 смело притърча към него всред отряда, като убиваше надясно и наляво, и се разбягваха от него насам и нататък; 
6:46 и се притече той под оня слон, легна под него и го уби, и слонът падна връз него на земята, и той умря там. 

Всеки знае големината на индийските слонове и разбира, че е невъзможно на гърбовете им да се направят: „яки дървени кули, които покриваха всеки слон, прикрепени върху тях с ремъци, и във всяка от тях - по трийсет и двама яки мъже, които се сражаваха върху тях, и при слона беше индиецът му.”

Това трябва да са някакви животни, които да приличат на слоновете, но да са много по-големи от тях. Предполагам, че при битката за Цепина много от тези животни са били убити от войните на Иуда. Дали няма да се открият някъде там, в подножието на крепостта?

„Палеонтологично находище 

В района на Дорково е открито палеонтологично находище. В м. Илин кладенец са открити фосили на мастодонти (бивни, кътници и др.) на възраст няколко млн. години, което ги прави най-древните открити останки на тези животни в Европа.

Местността е забелязана от български геолози още през 70-те години на 20 век, когато те са търсили находища на полезни изкопаеми. Тя прави впечатление и на геолога Тодор Николов. През 1984 г. е организирана проучвателна експедиция, а през 1985 г. е организирана международна експедиция начело с проф. Ербер Тома от Колеж дьо Франс, която открива части от скелети на мастодонти. По-късно учените съобщават, че в района са живели девет архигрупи бозайници.

Находището е обявено за природна забележителност на 31 януари 1990 г.”

http://bg.wikipedia.org/wiki/Дорково

„Външно мастодоните много са наподобявали съвременните слонове. Основната разлика между двата вида е, че при мастодоните бивниците са били по-дълги и тежки и издадени силно напред. На размери са били малко по-едри от слоновете - възрастните мастодони са достигали височина 3,5 - 4,2 метра, дължина 5,5 - 6,5 метра и тегло 8 000 - 12 000 kg.”

Кликни върху картината, за да се види целия и размер.

Това е американски мастодонт, а индийските може и да са били по-едри. Тогава историята със слоновете описана в І Книга Макавейска наистина има смисъл, а не е поредния анахронизъм.

Мои познати от района ми показваха още преди тези разкопки цели бивници и кътници, които са били разхвърляни почти на повърхността по нивите. Това е в непосредствена близост до крепостта, на нивите и ливадите преди нея. Дали това не са останките на тези „слонове” описани в Библията? Ако са, то историята на праисторическите животни трябва да се напише отново, но с по-нова дата.

Слона от филма "300":

http://genoboost.gamemusic4all.com/wp-content/uploads/2010/11/300-movie-elephant-battle-scene2.jpg

И от "Властелина на пръстените":
http://calitreview.com/wp-content/uploads/2010/05/lord-of-the-rings-e1274965969140.jpg