Книги Макавейски 

Когато преди няколко години започнах да чета Библията ми направиха впечатление приликите между битките на Иуда Макавей и българският хан Крум. Историята с обезглавяването на византийският император Никифор е позната на всички от моето поколение и тя е оставила трайна следа в съзнанието на всеки родолюбив българин. Подобна история се разиграва и в Книги Макавейски, но там героите са с други имена. На мястото на Крум е изписано името на Иуда Макавей, а победеният от него владетел е Никанор. Но това на пръв поглед са единствените прилики, които веднага се набиват на очи. Нормален историк не би дръзнал да прави подобни паралели. Историята, която се изучава в нашите училища не позволява човек да излиза от матрицата на знания, които се преподават там. Иуда Макавей според нея е герой от еврейската история, живял през средата на 2 век пр. н. е. и се е подвизавал на територията на днешна Палестина и Израел. С името, което не е определено българско, имаме четири фактора, срещу които нито един историк не би започнал борба – име, националност, време и географията на библейския разказ за Иуда Макавей. Те са напълно различни от това на Крум. Пак според същата тази история Крум е бил е езичник, имал титлата “хан”, българин по националност, живял в началото на 9 век от нашата ера и е водил своите войни на територията на България и околните на нея страни – Византия, Сърбия, Румъния и Унгария. В началото аз започнах това изследване воден от едно чисто любопитство, без да зная докъде ще стигна. В процеса на търсене се наложи да намирам все нови и нови източници за живота и делата на Крум и Иуда Макавей. Така се обогатих с нови знания, а открих и нови извори за българската история. 
Но нека да премина по същество и да ви запозная с двамата герои от традиционната ни история и после заедно да открием приликите между тях.

“Име-Крум (КРМ) 

Титла-цар, или хан (кан).

Роден ( неизв.- 13. ІV. 814г. )

Родоначалник на нова династия (803-991) Представители на рода, заемали престола са: Омуртаг (814-831), Маламир (Малък Мирчо) (831-836), Пресиан (836-852), Борис І (852-889), Владимир (889-893),

Симеон (893-927), Петър (927-970), Борис ІІ (970-971), и Роман (977-991). През 805г. Води успешна война против аварите и включва в границите на Б-я славянските племена от северозап. области. В пределите на българската държава влизат Бялградската област, Срем (Сирмиум, дн. Сремска Митровица), Трансилвания и унг. равнина между реките Тиса и Дунав. Установена е обща граница с франките и е спряно проникванито им в района на Ср. Дунав. През 807 византийците нарушават мира и като противоудар хан Крум изпраща бълг. войска по долината на Струма, нанася поражение и пленява обоза на виз. армия заедно с 1100 фунта злато. През 809 превзема важната крепост Сердика, в резултат на което Б-я овладява големия път през средата на Бал. п-в (Цариград – Пловдив – София – Ниш – Бялград); открива се и пътят към Македония и беломорието – области, населени със славяни от бълг. група. За да отклони вниманието от югозап. области и с цел да нанесе съкрушителен удар на българите, през 811 виз. Имп. Никифор І Геник (802 – 811) предприема поход в Б-я и успява да превземе столицата Плиска. Хан К. организира засада в проходите на Изт. Стара планина и в битката във Върбишкия проход 811 г. нанася съкрушително поражение на византийците; убит е и императорът. На следващата година хан Крум завладява крепостта Дебелт, обсажда и превзема черноморската крепост Месемврия (дн. Несебър); българските войски овладяват Черноморското крайбрежие на юг от Стара планина до Созопол. Войната продължава и през 813 г. В битката при Версиникия 813 г. – близо до Одрин, на византийците е нанесено ново поражение и българските войски стигат до стените на Цариград; по заповед на хан Крум българската войска изкопава голям окоп пред Златната врата чак до морето и обсажда града. Византийското правителство започва преговори за мир, по време на които прави опит да убие хан Крум. Българският владетел вдига обсадата, нарежда да се разрушат всички военни съоръжения в цяла Югоизточна Тракия, превзема Одрин и се завръща в България с огромни трофеи. През зимата на 813-814 г. хан Крум изпраща в Изт. Тракия 30-хилядна армия с цел да попречи на византийците да се организират за отбрана и подготвя нов поход против Цариград. В разгара на приготовленията той умира.”

Информацията е от “Енциклопедията на България”, издателство на БАН от 1982 година. Тук най-общо можем да се запознаем с живота и дейността на хан Крум. Тези данни са дошли до нас от няколко гръцки и латински извора плюс 2-3 надписа от колони, намерени по нашите земи. За съжаление, нашата история от онова време е само от подобни извори, защото вековните ни врагове са унищожили почти цялата ни книжнина. Ето и най-важните войни и сражения водени от Крум и българската войска описани в “Българска военна история от античността до втората четвърт на Х век”: 

 

1. Войната срещу аварите през 805 г.

2. Нахлуване на българските войски по долината на р. Струма през 808 г. и овладяването на Сердика през 809 г.

3. Войната срещу Византия през 811 г.

4. Военните действия срещу Византия през 812 г. Превземането на Дебелт и Месемврия от войските на Крум.

5. Войната срещу Византия през 813 г.

 

За да открия дали има прилики между хан Крум и главният герой на Книги Макавейски - Иуда Макавей, аз направих следните сравнения. Взех всички по-важни битки на Крум и ги сравних с тези на Иуда Макавей и останах поразен. Освен съвпадения във войните, открих и много нови подробности за Българската история от онова време, които не са достигнали до нас от други извори. Точно тези войни ще използвам за сравнение със битките, водени от Иуда Макавей.

По този начин ще се опитам да докажа и на вас това, което постепенно откривах. Освен историята на хан Крум, се откриха и подробности за царуването на други наши владетели, като Аспарух, Омуртаг, Борис, Симеон. Но това по-нататък.

В някои именници името Крум можем да го срещнем и като Криун и Круно, а в други от същата епоха Цок, (Цоки, Цоко), а също и хан Докума (Дукома), Доика. За родителите на Хан Крум и за това, как се е изкачил на българския престол в историята не пише нищо, освен спорните догадки на някои наши учени за съществуването на няколко негови братя. Нека да видим сега, какво пише за живота на Иуда Макавей в Библията, за това, какво е било семейството му и как е застанал начело на иудейския народ. Ще започна с неговият баща Мататия:

“В ония дни въстана Мататия син на Иоана, Симеоновия син, свещеник из синовете на Иоарива от Йерусалим; той живееше в Модин. Той имаше пет сина: Иоан, който се наричаше още Гадис, Симон, наричан Таси, Иуда, който се наричаше още Макавей, Елеазар, наричан Аваран и Ионатан, наричан Апфус.”   

А ето и причината да въстане Мататий:

"В петнайсетия ден на хаслев, в сто четирийсет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустение и наоколо в иудейските градове направиха жертвеници, 
[1:55] а пред вратите на къщите и в улиците извършваха кадение;
[1:56] книгите на закона, които намираха, късаха и изгаряха в огън;
[1:57] у когото пък намираха книгата на завета, и който се придържаше у закона, тогова, според царската заповед, предаваха на смърт.
[1:58] Такива насилия правеха над израилтяните, които дохождаха всеки месец в градовете.
[1:59] И в двайсет и петия ден на месеца, като принасяха жертви на жертвеника, който беше над олтара,
[1:60] те, според дадената заповед, убиваха жените, които бяха обрязали децата си,
[1:61] младенците бесеха за шиите им, къщите им разграбваха и убиваха ония, които извършваха над тях обрязване.
[1:62] Но мнозина в Израиля останаха твърди и се удържаха, за да не ядат нечисто,
[1:63] и предпочетоха да умрат, за да не се осквернят с храната и да не похулят светия завет, - и умираха."

"Когато той престана да говори тия думи, приближи се мъж иудеянин пред очите на всички, за да принесе според царската заповед идолска жертва върху жертвеника, който беше в Модин. 
[2:24] Като видя това, Мататия възревнува, затрепери вътрешността му, яростта му пламна зарад закона, и, като се притече, той го уби при жертвеника.
[2:25] И в същото време уби царския човек, който принуждаваше да принасят жертва, и разруши жертвеника."

 

Виждате какво е било положението на “иудеите” и това ги е подтикнало да се вдигнат на въстание. Разбрахте вече, че ако заменим „иудеи” с „българи” историята на Библията ще стане много по-правдоподобна. В нашата история има подобно въстание и то се нарича “Въстанието на Константин и Фружин”, започнало от град Видин. От книги Макавейски можем да проследим как е възникнало то, какви са били причините и по-нататъшното му развитие. Не само това. Виждаме и откъде идва родословието на именити български царе като Крум, Борис и Симеон. 

В Книги Макавейски почти нищо не може да разбере за родословието на Макавеите. Попитайте всеки християнски свещеник или богослов да ви даде малко подробности по темата и вярвам, че няма да може да ви отговори. В книгите и интернет също няма нищо по въпроса. Не си правете труда да търсите. Вече съм го правил и то без никакъв успех. А ако напиша по друг начин този текст от Библията, на всички ще стане много по-ясно:

“В ония дни въстана Константин (Срацимир) син на Иван (Срацимир), от Симеоновия син, свещеник из синовете на BRN ( барени, барони, господари, благородници, дворяни) от Иерусалим (София); той живееше в Бдин (Видин). Той имаше пет сина: Иван, който се наричаше още и GDVC (Дицевг, според Бешевлиев), Симеон, наричан RATS (Иратаис, Расате), Иуда, който се наричаше още Мусса бей (Крум, Слав, Новак Дебели и от части Крали Марко), Лазар, наричан ВRN (Господар, Благородник , Дворянин) и Ионатан, наричан Борис, Омуртаг, Муртагон, Мурат хан, Аспар рекс, Аспарух).” 

Виждате, че така текста е разбираем и то особено за читателите, запознати по-добре с българската история. Само дето се появи още един анахронизъм според нея за времето на царуване на българският хан Крум и Иуда Макавей. От текстовете на Книги Макавейски и от родословното дърво, тези двама герои прелетяха като с машина на времето през вековете и “кацнаха” в началото на 15 век, когато е живял третият им дубликат - Мусса бей (Maccabeus). Защо се е получило това объркване в българската история? Много от годините на царуване на нашите царе са записвани по едно друго летоброене, познато ни днес като ислямско летоброене (по Хиджра). То започва от митичната 622 г., когато на 16 юли (по християнското летоброене) пророк Мохамед бяга от Мека в гр. Медина. Ако към възприетата 814 година (по Хаджира) за смъртта на Крум приложим формулата за изчисление на годината по Християнското летоброене: X= N - N/33 + 622., като Х – е годината по Християнското летоброене, а N – годината по Хиджра, разделена на 33 заради разликата в лунните месеци и години, то ще получим следнаата година. 

814/33 + 622 или 814 – 24 + 622 = 1412 г.

Разликите от две години навярно могат да се оправят при едно по-точно изчисление на години и месеци.

През 1414 г. пак според традиционната ни история е убит ръководителят на въстанието срещу турците Мусса бей, който започва своята дейност от град Видин. Видяхте как стигнахме до родословието на Мусса бей, описан в библията като Макавей (Macсabeus), езичник, иудей, мюсюлманин или в действителност, един родолюбив българин.

Ето и реда на царуване на династията на Макавеите: 

1) Мататий (МТТ), син на Иоана (Иван Срацимир), (Кубрат, Константин Срацимир от Видин, Дели Тотомир (ТТМР) - по Раич.
2) Иуда Макавей (МКВ) – Крум (КРМ), Слав, Новак (КВН) Дебели, Мусса бей (МКВ) и Крали Марко (МРК).
3) Ионатан - Апфус, Аспарух, Борис, Константин.
4) Симон - Таси, Иратаис, Расате, Ростислав, Сюлейман.
5) Елеазар (Лазар)

Следва.

И аз тази вечер попаднах на Иуда Макавей и много се зарадвах каква вяра в Бога е имал без оръжия да тръгнат да се бият с добре въоръжени мъже и при това доста по-многобройни, и как Бог им е помагал и е смирил всичките езичници наоколо му:) И не само, че им е дал победа, а е измъкнал и израелтяните живеещи в околните народи и си ги е върнал пак в Израиля. И пише също и видя Иаков и се зарадва, тоест Господ е дал на Иаков от небето където е сега, тоест горе при Бога да види какво спасение е приготвил Господ за Израиля:)
Слава на Бога!