Къде е бил Йерусалим по това време?

Румелия (на турски: Rumeli, в превод "Страна на ромеите") е название на бившата османска провинция в Европа, включваща земите на Балканския полуостров (Албания, Босна, България, Гърция, Сърбия, Република Македония). Етимологията на името Румелия произлиза от арабското название за Византия - Рум (Рим). Първоначално седалището на управителя (с титла бейлербей) е в Пловдив, по-късно в София, а от 1836 г., когато провинцията обхваща само земите на Западна Македония и Албания, главен град става Битоля. Названието Румелия изчезва след административните реформи през 1864 г. През 1878 г. според Берлинския договор е образувана автономната провинция Източна Румелия от санджаците Сливен, Пловдив и (частично) Одрин. В по-ново време названието Румелия се употребява само за областта Тракия.

Виждате, че първата столица на Румелия (Йерусалим) е била първоначално в град Пловдив. По това време градът не се е казвал още Филипопол, а градът на Бел, или Булбудева (Пулпудева). Според Книги Макавейски това се е случило през 145 г. след основаването на елинското царство. Доста след Филип ІІ и Александър Велики. А днес ни учат, че Филип ІІ е основал  и дал името си на град Филипопол.

Сега да се опитаме да разберем, кога в действителност е живял Иуда Макавей (Мусса бей), още и хан Крум. Да не забравяме, че трябва да се преборим с четири фактора, които разделят двата героя. Разликите в име, националност, време и география. Изследвайки фактора Време, аз без да искам успях да подредя българската, библейската и европейска история.

Според Книги Макавейски, Иуда Макавей е водил последната си битка през първия месец на 152 година, след създаването на Елинското царство, когато е и убит. Първият месец според иудеите е Нисан, който отговаря на нашите Март и Април.  Ако това се е случило през 814 г. (когато се смята, че е умрял Крум) по Хаджира, или 1412 по християнското летоброене, то много лесно ще проследим кога в действителност е живял и Александър Македонски. Антиох ІV Епифан е царувал през 175 - 164 година пр. н. е.

"И умря цар Антиох в сто четирийсет и деветата година" (І Мак. 6.16). 

Сто четиресет и девета година от създаването на Елинското царство е равна според историята на 164 г. пр. н. е., а Елинското царство е създадено през 323 г. пр. н. е. Шест години преди това, през 163г. пр. н. е. Антиох  превзема за първи път Йерусалим, а две години по-късно:

"В петнайсетия ден на хаслев, в сто четиридесет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустение и наоколо в иудейските градове направиха жертвеници." (І Мак. 1. 54) 

В 146 г. (167г. пр. н. е. ) умира Мататий и начело на иудеите застава Иуда Макавей до началото на 152 г. (161 г. пр. н. е.), когато е убит. Иуда Макавей царува общо шест години, от 167 г. пр. н. е. до месец март, или април 161 г. Това е първото, общоприето от всички царуване на Иуда Макавей. Нека сега да видим и времето, когато са царували и неговите дубликати.   Според нашата история хан Крум е умрял на 13. 04. 813 г. Нека от тази година да извадим 152 и ще получим 661г. Около тази година е началото на ислямското летоброене Хиджра, а Макавеите според Скалигеровата история са живеели през първата половина на 2 в. пр. н. е. Излиза, че Александър Македонски и Мохамед са живеели по едно и също време. Франсоа Рабле преди 450 години дава следната хронологическа последователност:

"Достатъчно е да си припомним как поразително бързо асирийци бяха заменени от мидийци, мидийци - от перси, перси - от македонци, македонци - от римляни, римляни - от гърци, гърци - от французи."

В това интересно подреждане римляните са след македонците, а  и ако проследим по-нататък историята след Макавеите, описана в “Иудейската война” от Йосив Флавий, ще видим, кога са станали тези събития. Макавеите са живели през 2 в. пр.Хр. и щом като Крум е Иуда Макавей, то Новата Ера би трябвало да е започнала след 1000 година. Това е първото предполагаемо време за царуването на Крум.

Но нека да видим и останалите варианти, като продължим да търсим в изворите. В началото на ХV век на територията на България избухва въстание против турската окупация и това въстание е ръководено от Муса бей. Кой е Муса Бей според историците? В Безименна българска хроника можем да прочетем следното:

" В същата( 6917 (1409) година излезе Муса в Дунавските области и събра големи множества власи, сърби и българи. С него бе и сръбският деспот Стефан. Те дойдоха против Цариград и там, извън града при Космидия, стана голям бой с Челеби Мусулмана и погина споменът за него с шум. Пукна и Муса бег в 6922 (1414) тодина и се възцари султан Крисчи в 6925 (1417) година."

През 1408 г. в поробените от османците български земи се вдига въстание, начело на което застават Видинските владетели Константин и Фружин. Според историята ни то продължава до 1413 г.  до  смъртта на Муса бей. Муса бей (МСБ) е име близко по звучение с Макавей, или Массавеus (МССВ), както го наричат на запад и се изписва по един и същи начин. В Исляма името Муса означава Моисей, или Месия. Ето какво пише в История на България за тези събития:

"БЪЛГАРИТЕ В ОСМАНСКИТЕ МЕЖДУОСОБИЦИ (1409 - 1413). През 1409 г. в османската династическа междуособица се появило ново действуващо лице - най-младия син на султан Баязид І - Муса. Добрал се до Балканския полуостров по море, той потърсил съюзници сред васалните балкански владетели срещу брат си Сюлейман. Деспот Стефан и влашкият владетел Мирчо се оказали негови естествени съюзници. Присъединила се и част от старата българска управляваща класа. Тя обаче имала разнопосочни интереси: част от нея начело с Константин и Фружин се стремяла да си възвърне изгубеното обществено положение и привилегии чрез борба срещу султанската власт. Друга част, бивши дребни и средни феодали и чиновници, преминали в тимарската система след завоюването, били склонни да подкрепят Муса преди всичко поради това, че той се обявил не само срещу Сюлейман, но и срещу свързаната с него едра феодална аристокрация, която притискала и мюсюлманските, и немюсюлмански спахии. При тези обстоятелства Муса се насочил към Одрин, като пленил румелийският бейлербей в Ямбол. След това "крепостите в Румелия заедно с цялата област му се подчинили". Преминавайки прес Източна Румелия, той бил подкрепен от българите, и то в областите, които спадали към Търновското царство. Предполага се, че това били именно крепостите, които Фружин подготвил за въстание през 1408 г. Може би тъкмо тези събития има в предвид и една изчезнала османска хроника, за която съобщава П. Ников и според която около 1410 г. избухнало въстание в Стара Загора. При Космидия (15 юни 1410 г.) Муса бил разбит от брат си, а войските му се впуснали в опустошителни набези из балканските земи. Пловдив станал жертва на тези кървави събития. По заповед на Муса бил убит в храма местният митрополит Дамян, а трупът му - изхвърлен през крепостната стена на града. Пълчищата му грабели, палели и опустошавали селищата в Тракия. Сам той потърсил убежище при сръбския владетел деспот Стефан, а след като пребивавал за малко във Видин, вероятно възползвайки се от присъствието на българския цар Константин. Скоро обаче след победата си над Сюлейман в 1411 г. Муса проявил същата жестока безогледност към доскорошния си съюзник деспот Стефан. Той се нахвърлил на сръбските земи, за да накаже деспота, който преминал на страната на брат му Мехмед. Била опустошена Сърбия и обсадена столицата и Ново Бърдо. Всичко това допринесло неговите привърженици да се отдръпнат. Жестокостта му предизвикала ужас и отвращение сред балканското население. то го охарактеризирало в епоса си като свиреп главорез (кеседжия). Срещу Муса се изправил широк фронт - деспот Стефан и намиращите се в близко съседство османски местни управители: учбеят на Скопие и областта Игит, кюстендилският бей Юсуф и войводата на важните крепости Свърлиг и Соколец (дн. Сокобаня) Хамза. Вдигнали се и бившите му български привърженици, а с тях и всички недоволни от чуждото госпотство. Въстанали Видин и някои крепости и градове в Източна и Югозападна България (1412). Потушавайки въстанието в Темска, Сюлейман нямал възможност да укрепи властта си в разбунтуваната Северозападна България и след събитията от 1408 г. Видин останал под разпорежданията на българския княз Константин. Разбунтували се крепостите Мадара, Овеч (дн. Провадия), Овчага (дн. Аспарухово, Провадийско) и Айтос. Муса побързал да смаже неприятелите си. През 1413г. той нанесъл удар най-напред на Хамза, разселил местното българско население и на мястото му били докарани жители от други райони. След това насочил силите си срещу сръбския деспот Стефан и му отнел редица крепости, разорявайки селища и избивайки "много хора от християнски род". Ударът срещу Сърбия лишил от опора непокорното българско население на Видин и района му. Данните за съдбата на българското население в тези бурни събития са смътни и кратки. В преписки по полетата на църковни ръкописи могат да се открият сведения за тези събития. Едно от тях гласи: "В лето 6921 (1413) Муса победи българите и ги изсели на 23 април. " Няма съмнение, че известието отразява тежките последици от движението на българите през 1412 – 1413 г. Константин и Фружин подкрепили оформилия се срещу Муса фронт начело с брат му. С участието на балкански феодали войските на Мехмед нанесли съкрушително поражение на Муса в битката при Чумурли (дн. Шишманово, Софийско) през юни 1413 г."

По същият начин можем да извадим от годината 1413 (тогава умира Муса бей) 152 г. и тогава ще получим 1261 г. за царуването на Александър ІІІ Македонски. Приемам, че царуването на Мусса бей е най-близко до нас и има вероятност то да е най-реално. Иуда Макавей и хан Крум са само едни негови дубликати. По всяка вероятност „Новата ера” започва по време на Тридентския събор, или малко след нея и тогава Йосиф Скалигер разхвърля из вековете дубликатите.

Но нека да се върнем отново на Муса бей.

Ако минем по пътя на войните на Муса, защото само това е достигнало до нас като история, ще видим съвпадения с действията на Крум и библейският Иуда Макавeй. Битки в Тракия, военни походи срещу сръбски територии, коалиция на сърби и Константинополци срещу българите. Интересно е, че евреите признават Иуда Макавей за свой национален герой. Ние българите наричаме Крум български владетел, а в сръбските хроники Муса е наричан "османски" владетел. Каква е истината? Евреин, българин, или османлия е бил Иуда Макавей? А може би истината е съвсем друга. Ако първоначално на територията на България е съществувала  една религия, близка на съвремения Юдаизъм, то и Християнството и Исляма са негови секти, появили се значително по-късно. В такъв случай за евреите Юда Макавей ще е евреин, за българите, (приели християнството евреи)  Крум ще е български "Хан", или "Кан", а за сърбите - Моисей (Муса) Бей е османец. Ето защо в българската апокрифна книжнина пророците Исаия, Данаил и Иеремия са български пророци, а месията, очакван от всички народи е наричан "Михаил - каганът български".

"През 6910 година дошъл Тимур¹ и воювал с Баязид² около Анкара, на 28 юли, в петък³. И той го победил напълно и го хванал, и той умрял. След това синът му Сюлейман⁴ господствал, по времето когато богобоязливия и христолюбив Мануил Палеолог⁵ беше император.

2. След това, през 6918⁶ година, дойде брата на емир Сюлейман, Муса⁷, от Влахия, (която беше) под властта на войводата Мирчо⁸. И той победи Саруджа паша⁹ при Диамполис¹⁰, на 13 февруари, петък. И покори крепостите в Романия с цялата област.

3. Когато неговия брат, емир Сюлейман пристигна при император Мануел Палеолог, и се стигна до битка при града, над Космидион, на 15 юни, неделя. И той победил Муса и го преследвал.

5. И¹² той избягал в областта България, с център Видин, в крепостта в мястото Голубац¹³, а също така в областта Сърбия, самостоятелно управлявана от княза, деспот, син на Лазар¹⁴.

6. След това, когато през годината (69) 19¹⁵ Муса отново пристигнал от областта Македония и от Диамполис се отправил, към планината, Вирлонкус (?), той пребивавал там с мюсюлманите, и той убил (?) много турци и затворил пътя, и никой от хората на Сюлейман не пристигал от единия лагер в другия. Когато емир Сюлейман чул това, той пристигнал с множество войници и благородници от Адрианопол и той подтиквал да раздават възнаграждение на армията, след това отново го преследвал.

7. Когато емир Сюлейман легнал в банята и пил от огромни бокали вино, аристократите и велможите станали недоволни и избягали от армията и за това избягали при Муса. Когато емир Сюлейман чул това, го обхванал страх, и когато той предприел изпълнено със срам бягство, те го хванали в местността Вриса и го удушили, на 17 февруари¹⁶, вторник.

______________________________

БЕЛЕЖКИ:

1. В гръцкия текст Тамурлан. Тамерлан (1336-1405). Това название произхожда от Тимур Ланг, т.е. хромия Тимур. Тъй като името Тимур на арабско-персийски означава метал, желязо, понякога го наричат и Демир. Той е роден в Отрар. През 1369г. станал емир на Самарканд. Завзел големи територии и починал на 19.02.1405г. подготвяйки мащабен поход срещу Китай. Основател е на династията на Тимурлените (1370-1507).
2. Султан Баязид І Илдъръм (1389-1402).
3. Става дума за известната битка при Анкара през 1402г., в която Тимур Ленг разбил и пленил султан Баязид І и синът му Муса Кеседжия.
4. Сюлейман – най-големия син на султан Баязид І.
5. Византийския император Мануил ІІ Палеолог (1391-1425).
6. 1409/1410г.
7. Муса Кеседжия т.е. Разбойника (1376-1413) е син на султан Баязид І. По време на битката при Анкара попаднал в плен с баща си. През 1409г. преминал на Балканите изпратен от брат си Мехмед за да се бори срещу най-големият им брат Сюлейман. От Синоп по море стигнал до Влахия, където бил приет от влашкия войвода Йоан Мирчо. През 1410г. при Кодмидион край Златния рог обаче бил разбит от Сюлейман, но през 1411г. успял да залови и убие брат си. Опитал се да завземе престола, но на 10 юни 1413г.  край с. Чемурли войската му била разбита, а той по нареждане на Мехмед Крисчи бил удушен.
8. Влашкия воевода Йоан Мирчо (1386-1418).
9. Среща се в други извори още като Сараджа баша, турски военачалник, участник в битките при Косово и Анкара. След смъртта на Баязид І е на страната на емир Сюлейман. През 1410г. е бил заловен от Муса Кеседжия в Ямбол и бил убит в Галиполи.
10. дн.град Ямбол, през 14в. се споменава и под името Доубулин.
11. Текста в ръкописа е повреден.
12. Дадения превод е от гръцкия текст, който гласи: „και έφυγεν είς τόν τόπον Ούλγαρίας, τά μέρη Βιδίνας, κάστρον εις τόπο Κολτζοΰ, πρδς τά μέρη Σερβίας, και έσιτάρχησεν αύτδν κνέζης δεσπότης, υίδς Λαζάρου”. Тук се отклонявам от немския превод на Шрайнер, защото в пасажа под Ούλγαρίας очевидно става дума за България, докато в немския превод се говори за Унгария. Но съвсем ясно по натам се споменава Видин. Немския превод на Шрайнер гласи: „Und er floh auf das Gebiet Ungarns, in die Umgebung Vidins, eine Festung am Ort Golubaц, in Richtung auf das serbische Gebiet hin. Und es versorgte ihn der Knez, der Despot, der Sohn des Lazar”, т.е. „И той избягал на територията на Унгария, в околността на Видин, в една крепост на мястото Голубац по направление на сръбската територия. И го снабдявал княза, деспота, сина на Лазар”.
13. В гръцкия текст е Κολτζοΰ, което Шрайнер превежда като Голубац. Голубац е бил българска гранична крепост. През 15в. тя често преминава в сръбски, унгарски и турски ръце. Възможно е обаче да става дума и за друга крепост, като напр. тази при дн. гр. Кула или Оряхово, спомената от Петер от Рец като Chreissen NuЯdorf.
14. св. Стефан Лазаревич – сръбски деспот (1389-1427).
15. 1411г.
16. Среща се и датата 5 юни 1411г.
17.  

Според Паисий Хилeндарски :

"С какво бил знаменит цар Крун? Понеже и той бил много славен и благополучен във войните, отнел от гърците град София, Самоков, Филибе, Щип, Струмица, Едрене и заселил по тия земи българско население. Пленил много гърци и ги избил заради християнската им вяра. Бил езичник, но по божията воля вършел много пакости на гърците, убил цар Никифора, както се каза. Той най-напред съградил Търнова, три крепости между река Янтра, и тук поставил царския престол."

Да проверим дали всичко това е описано и в Книги Макавейски от Библията:

Следва.