Нашите историци не гледат много на сериозно на апокрифната книжнина като на достоверен източник и това е една грешка. Точно в апокрифите има нецензурирани от църквата и нашите врагове истини за историята и религията на българския народ.

Като деца в училище учихме историята на хан Кубрат и неговите пет сина. Спомняте си за снопът с пръчки, символизиращи единството на царството. Нека да видим в Книги Макавейски, дали няма нещо подобно:

“Приближи се смъртният ден на Мататия, и той каза на синовете си: сега се усили гордостта и изпитанието: сега е време за преврат и яростен гняв. Прочее, деца, възревнувайте за закона и дайте живота си за завета на нашите отци. Спомнете си за нашите отци, за делата, които те извършиха на времето си, и вие ще придобиете голяма слава и вечно име. Нали в изкушение Авраам биде намерен верен, и това му се счете за праведност? Иосиф в притеснетото си положение опази заповедта и стана господар на Египет. Финеес, нашият отец показа голяма ревност, получи завета на вечното свещенство. Иисус, задето изпълни думата, стана съдия над Израиля. Халев, заради свидетелство пред събранието, получи земя за наследство. Давид за своето милосърдие наследи за вечни времена престола на царството. Илия за голямата си ревност към закона биде взет дори на небето. Анания, Азария и Мисаил чрез вяра се спасиха от пламъка. Данаил за своята невинност биде избавен от лъвските челюсти. И тъй, припомняйте си из рода в род, че всички, които се надяват на Него, не ще изнемощеят. Не бойте се от грешен мъж, защото славата му ще се обърне в тор и в червеи. Днес той се гордее, а утре не ще го намерят, защото се е обърнал на своя прах, и кроежът му загина. Но вие, деца мои, крепете се и мъжки стойте в закона, защото чрез него ще се прославите. Ето, Симон, вашият брат: зная, че той е мъж на съвета; слушайте го във всички дни. Той ще ви бъде вместо баща. А Иуда Макавей, як със сила от младоста си, нека ви бъде началник на войската и да воюва с народите. И тъй, съберете при себе си всички изпълнители на закона и отмъщавайте за обидите на вашия народ: отдайте заслуженото на езичниците и бъдете внимателни към заповедите на закона. След това ги благослови и се прибра при бащите си.” 

До тук приликите между Кубрат и Мататий са две. И двамата имат по пет сина и на смъртният си одър ги събират и дават своите напътствия. Е, в тази история отсъства снопа с пръчки, но посланието дадено към синовете е едно и също. 

"Хан сюбиги" е била титлата на Кубрат, а това е просто неправилно написана старата българска титла "Княз у Бога". Името Кубрат можем да го срещнем и като Курт, Кобрат, Обрато, Курат, Кроват и Хубрат. Името Иуда Макавей (Иуда означава-Божествен, от Диа, Део, написано обратно, МКВ в действителност е анаграма на КРМ, но е написано така, защото някой средновековен преписвач не е могъл да разчете правилно графемата, или монограма КРМ-KRM на латински и R го е прочел като В. В еврейският иврит няма гласни и много често те са слагани по усмотрение на пишещият и по благозвучност. Така името на Божественият Крум се е превърнало в Иуда Макавей.) Още един дубликат на Иуда Макавей в нашата история е и Мусса бей и приликата в имената е очевидна. 

Мавро Орбини пише следното за Кубрат:

“По времето на Константин, който царувал на запад, Орбат (Кубрат), господарят на областа, наречена България, или земя на котрагите, умрял, като оставил пет сина, на които завещал в никакъв случай да не се разделят и да не стават слуги на чужд народ.” 

Името Орбат в действителност е означавало Хор Бат, или по народен език Бате Хор (Христос) – голям като Христос. Това не е личностно име, а приякор даден на Константин Срацимир от българския народ за освободителната му дейност. 

Не съм по-малко родолюбив от останалите българи и се гордея с подвизите на нашите царе, описани в историята ни. Но това не ми пречи да ревизирам историята и да търся истината за тяхното царуване. Когато през 16-ти век църквата решава да въведе хронологияга на Скалигер и Петавиус, историята е трябвало да се преработи из основи. Целта е била да се направи стара история на гърци, латини и евреи и поради тази причина Иисус е поставен в средата на новата история. Всичко това е станало за сметка на българската история. Трябвало е да се измисли и подходяща история за славянските народи. Първата история на България е написана от Мавро Орбини, архимандрит на Рагуза и е публикувана през 1601 година. После тя става основа на Паисиевата история и от нея и на съвремената. Използвайки различни извори, Мавро Орбини дублира царуването на нашите царе и по този начин историята ни се удължава. Едно и също име на един владетел, той е прочел по различни начини в различните извори и така са се получили дубликатите в българската история. Руските учени Фоменко и Носовски са открили един цикъл на повтаряемост от 330 години и този цикъл е валиден и за Българската история. Едно нашествие, елинизирало нашите земи, е дублирано САМО шест пъти в историята ни. Македонизацията на земите ни в края на четвърти век пр. н. е. от Филип и Александър Македонски е първия път. Вторият е Романизацията, дошла с Римските легиони в началото на І век от н. е. Християнизацията след времето на Константин Велики в началото на ІV век е трети път. Четвърти път са нашествията на българи, келти, готи, или кой знае какви са били тези, които са преминали Дунав през 681г. Падането ни под Византийско робство води пети път до елинизиране на земите ни. А шести, последен път е падането ни под турско робство. Същото е и с българските владетели. Ето например Тервел, или Тарбагъл, Кардам и Крум са един и същи владетел. 

TERА+BEL, или ТАРБАГЪЛ – ТЕРА+БЛАГО=Земният Христос, също е титла, приякор даден от народа на Крум=КУРТ+ВЕЛИКИ или КУРТ БЪЛГАРСКИ. Втори дубликат в историята ни са царете Аспарух, Омуртаг и Борис. Забележете как в историята войните на първата тройка са почти идентични. Мавро Орбини пише още:

“А Батай (Кубрат), техният цар, който обезсмъртил името си със своето оръжие, заболял от треска и напуснал този свят, призовавайки и проклинайки неведнъж съдбата, която не му позволила да умре с меч в ръка, кокто подобава на човек като него. Царството му наследил Тарбагъл, наречен от гърци и латини Тервел (Крум), отличен пълководец и мъж със силен дух, както говори Свида в изложението си за българите: “Някога българите прекосили земите на аварите и ги покорили напълно. Тогава цар на българите бил Тервел, т. е. по времето на Юстиниан, който също както и Константин, синът на Иракли, плащали данък на българите. И така, като като удържал победа над аварите, Тервел разпитал пленници коя е причината за тяхното масово изтребление. Аварите отговорили, че това се дължало, от една страна, на нападките, които си отправяли един на друг, и на разногласията в гражданския им живот, а, от друга страна - че избили най-мъдрите и храбри мъже сред тях, отстъпвайки властта и правосъдието на грабители и безчестници, и накрая - заради многото дарове и стоки, от алчност към които си постовяли клопки един на друг, и затова, че се отдавали на пиянство. Като чул всичко това, Тервел свикал своите българи и издал закон, когато някой бъде обвинен, веднага да се извърши разследване и ако бъде уличен в кражба или друго злодеяние, тутакси да бъде обезглавен. 

И това бил първият закон, който Тервел издал за своите българи.”

Всичко това го знаем от историята, само че за Крум. Тук нашите историци твърдят, че Мавро Орбини е объркал Тервел и Крум, защоте не са знаели за дублирането. Също е неправилно твърдението на историците ни, че Крум е царувал единствено оттатък Хемус, около Плиска. Мавро Орбини има друго мнение по този въпрос: 

“На юг и запад до Авария се намирали други седем подвластни племена. След като се разширили до тия места, българите много се възгордели и започнали да нападат и плячкосват ония замъци и владения, които били на Ромейската империя. Така императорът бил принуден да сключи мир с тях и за голям срам и почуда на ромеите да обещае да им плаща всяка година данък. Било невероятно да се чуе както от съседните, така и от най-далечни народи, че оня, който някога наложил данък на целия свят - от изток до запад и от север до юг - сега плащал данък и бил победен от народ като българите. Дотук говори Павел Дякон. А Ламберт Шафнабургски и Йохан Авентински твърдят, че Батай или Бутай (Кубрат) бил онзи, който сразил Константин и му наложил данък, поставяйки НАЧАЛОТО НА БЪЛГАРСКАТА ВЛАСТ В ТРАКИЯ. И поради голямото поражение, което той нанесъл на императора между Панония и Горна Мизия, освен дето се задължил да му плаща данък, императорът му отстъпил и двете Мизии.” 

От този цитат ясно се вижда, че освен Тракия, българите по онова време са владеели и двете Мизии. Изглежда, още по времето на Кубрат, Тракия е била превзета от българите и тук е била и тяхната столица. Иерусалим (РСЛМ) в обратно четене се чете Бел, (гърците много често вместа Б са писали М) и Цар (Сар), или Христиански цар. 

Едно от имената на Христос е било Бел, или Благо, а друго негово име е било Хор. Затова и на най-ранните надписи на старите карти на Йерусалим можем да срещнем следните наименования: Хиеросолимус, или Гиеросолимус. То означава Хор, Слънце и Месия. Седалището на християнският цар е било в Йерусалим - неговата столица. Затова има толкова много Иерусалими, защото Пловдив, София, Търново, Преслав (Ески Стамболук), Истамбул, Москва са били първите християнски столици през различните времена. Преди Римската империя да се раздели от Константин на две - Източна и Западна, тя се е управлявала от Пловдив и от София и това са първите Иерусалими, описани в Библията. От Книги Макавейски виждаме, че българската столица по времето на Крум е била в София. 

“След покоряването на Египет, в сто четирийсет и третата година, Антиох се върна, та отиде против Израиля и влезе в Йерусалим със силно опълчение; влезе гордо в светилището и взе златния жертвеник, светилника и всичките му съдове, трапезата на предложението и възливалниците, блюдата, златните кадилници и завесата , венците и златното украшение, което беше извън храма, и всичко обра... 

...Обградиха Давидовия град (крепостта Сердика) с голяма и яка стена и с яки кули, и стана той за тях крепост. И туриха там нечестив народ, беззаконни люде, и те се укрепиха в нея; приготвиха си оръжие и храни и, като събраха иерусалимската плячка, туриха я там, и стана голяма примка. И това беше постоянна засада за светилището и зъл дявол за Израиля. Те проливаха невинна кръв около светилището и го оскверняваха. А жителите на Иерусалим се разбягаха поради тях, и той стана жилище на чужденци и стана чужд на своя род, и децата му го оставиха. Светилището му запустя като пустиня, празниците му се обърнаха на плач, съботите му - на укор, честта му - на унижение...

...В петнайсетия ден на хаслев, в сто четирийсет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустение и наоколо в иудейските градове направиха жертвеници, а пред вратите на къщите и в улиците извършиха кадение; книгите на закона, които намираха, късаха и изгаряха в огън; у когото пък намираха книгата на завета, и който се придържаше у закона, тогова, според царската заповед, предаваха на смърт”.    

      

Антиох Епифан поставя “жертвеник на запустението” в Йерусалим.

 Много неправилни тълкувания има на понятието “Мерзост на запустението”. Самата дума “мерзост” е комбинация от три отделни думи и те са: МЕР – пирамида, светилище, свято място, ЗО – живот и СТ –  стои. Така думите “МЕРЗОСТ НА ЗАПУСТЕНИЕТО” можем да я разтълкуваме като “В светилището стоят идоли” и по този начин, вместо на Бог, иудеите е трябвало да се кланят на идоли, изваяни от човешки ръце.

"Под мерзост на запустението се разбира статуята на този, който подложил града на запустение. Защото мерзост се нарича всеки идол; а е наречен мерзост на запустението, защото го поставили вътре в недостъпното светилище на храма, когато Йерусалим бил превзет и чрез това бил подложен на запустение."

“Между това той (Антиох) остави надзорници да угнетяват народа, в Иерусалим - Филипа, родом фригиец, а по нрав по-жесток и от оногова, който го е поставил, А в Гаризин - Андроника, и още Менелая, който надмина другите по злоба към жителите и беше враждебно настроен към иудейските граждани”.  


Следва.