В Трад. История е прието, че Констанс, като император на Западната Римска империя, тръгва на битка срещу разбунтувалия се Магнентий и в тази война намира смъртта си в подножието на Пиринеите. В Библията историята е съвсем различна.
Между Западните провинций с център Галия и Илирик пламва война по времето на синовете на Константин І Велики Констанций ІІ и Констанс. Галските войски се предвождали от Магнентиус. Ето и началото на войната, започнала между Магнентиукс и царят на Илирик Констанс:
[20:1] Галският цар Магнентий събра цялата си войска, и с него имаше трийсет и двама царе, и коне и колесници, и отиде, та обсади Самария (Сирмиум, Сърбия) и воюва против нея.
Флавиус Магнус Магнентиус е роден от британски баща и майка французойка. Той е женен за Юстина, която след смъртта на мъжа си става съпруга на император Валериан І. Приема се, че той е бил спасен от убийство, което му подготвяли войниците, от император Констанс. А ето какво казва Библията по този въпрос.
[20:2] И проводи
пратеници до израилския цар Констанс в града (Сирмиум)
[20:3] и му каза: тъй
говори Магнентий: твоето сребро и твоето злато са мои, и твоите жени и
най-добрите твои синове са мои.
[20:4] Илирическият цар
отговори и рече: нека бъде според думата ти, господарю мой, царю; аз и всичко
мое е твое.
[20:5] Пратениците пак
дойдоха и казаха: тъй говори Магнентий: пратих да ти кажат: дай ми среброто си
и златото си, жените си и синовете си;
[20:6] затова утре, по
това време, ще пратя при тебе слугите си да претърсят твоята къща и къщите на
твоите служители, и да вземат в ръце и изнесат всичко скъпо за очите ти.
[20:7] Илирическият цар
повика всички старейшини на страната и каза: забелязвайте и гледайте, той крои
нещо зло; когато праща при мене за жените и синовете ми, за среброто и златото
ми, аз му не отказах.
[20:8] И всички
старейшини и целият народ му отговориха: не слушай и не скланяй.
[20:9] След това той
отговори на Магнентиевите пратеници: кажете на моя господар, царя: всичко, за
което ти праща първи път до твоя раб, готов съм да сторя, но това не мога да
сторя. И пратениците си отидоха и му занесоха отговор.
[20:10] И Магнентий прати
да му кажат: нека това и това ми сторят боговете и още повече да сторят, ако сирмииската
пепел стигне по една шепа за всички люде, които вървят подире ми.
[20:11] Илирическият цар
отговори и рече: кажете: да се не хвали оня, който се опасва, като оня, който
се разпасва.
[20:12] Като чу тия думи Магнентий,
който пиеше в шатрите заедно с царете, каза на слугите си: обсаждайте града. И
обсадиха града.
[20:13] И ето, един
пророк пристъпи към илирическия цар Констанс и каза: тъй говори Господ: виждаш
ли цялото това голямо пълчище? Ето днес ще го предам в твои ръце, за да знаеш,
че Аз съм Господ.
[20:14Констанс попита: чрез кого? Той отговори: тъй казва
Господ: чрез слугите на областните началници. И (Констанс) каза: кой ще почне
битката? Той отговори: ти.
[20:15] Констанс преброи
слугите на областните началници, и се намериха, че са двеста трийсет и двама;
след тях преброи целия народ, всички илирически синове, и те бяха седем хиляди.
[20:16] И те потеглиха
около пладне. А Магнентий се беше напил в шатрите заедно с царете, с трийсет и
двамата царе, които му помагаха.
[20:17] Най-напред
тръгнаха слугите на областните началници. Магненций прати, и му обадиха, че
люде излезли от Сирмиум.
[20:18] Той рече: ако са
излезли за мир, хванете ги живи; ако ли са излезли да воюват, пак ги хванете
живи.
[20:19] Слугите на
областните началници излязоха от града, а след тях и войската.
[20:20] И всеки убиваше
своя противник: галите удариха на бяг, а илиричани ги погнаха. Галският цар Магненций
се спаси на кон с конниците.
[20:21] Илирическият цар
излезе, плени конете и колесниците и нанесе голямо поражение на римляни.
[20:22] Тогава пророкът
пристъпи към илирическия цар и му рече: иди, укрепи се, па знай и гледай, какво
ще правиш, защото след година галския цар пак ще се опълчи срещу тебе.
[20:23] И казаха на галския
цар слугите му: техният Бог е Бог на планините, (а не Бог на долините,) затова
ни надвиха; но ако се ударим с тях в равнина, бездруго ще ги надвием;
[20:24] и тъй, ето какво
да направиш: отстрани царете всекиго от мястото му и вместо тях постави
областни началници;
[20:25] и набери си
толкова войска, колкото ти изгина, и коне, колкото имаше коне, и колесници,
колкото колесници имаше; ще се ударим с тях в равнина и тогава бездруго ще ги
надвием. Той послуша гласа им и стори така.
Първата битка се е провела край стените на (Сирмиум, Сремска Митровица в Сърбия, столицата на Илирик по времето на Констанс), където армията на въстаналия Магнентий е разбита.
[20:26] След година Магнентий
събра галите и потегли към Афек, за да се удари с Илирик.
[20:27] Събрани бяха и Илирическите
синове и, като си взеха храна, тръгнаха против тях. Илирическите синове се
разположиха на стан пред тях като две малки стада кози, а сирийци изпълниха
земята.
[20:28] Тогава Божият
човек се приближи и каза на илирическия цар: тъй говори Господ: понеже галите думат,
че Господ е Бог на планините, а не Бог на долините, ще предам в ръцете ти
цялото това голямо пълчище, за да знаете, че Аз съм Господ.
[20:29] И те стояха на
стан едни срещу други седем дена. На седмия ден почна боят, и Илирическите
синове избиха сто хиляди пешаци гали в един ден.
[20:30] Останалите
избягаха в град Афек; там падна стената върху останалите двайсет и седем хиляди
човеци. Магнентий пък влезе в града и бягаше от една вътрешна стая в друга.
[20:31] Тогава неговите
слуги му рекоха: слушали сме, че царете от Израилевия дом са царе милостиви;
позволи ни да препашем с вретище кръста си, да положим върви на главите си и да
отидем при израилския цар; може би, той ще пожали живота ти.
[20:32] Те препасаха
кръста си с вретище, положиха върви на главите си и дойдоха при илирическия
цар, та рекоха: твоят раб Магнентий говори: пощади живота ми. Оня попита: нима
той е жив? той ми е брат.
[20:33] Тия човеци приеха
това за добър знак и бързо подеха думата от устата му и казаха: Магнентий е
твой брат. А той рече: идете го доведете. Тогава Магнентий излезе пред него, а
тоя го качи при себе си в колесницата.
[20:34] И рече му Магнентий:
градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще върна, и ти можеш да имаш за
себе си стъгди в Дамаск, както имаше баща ми в Сирмиум. Констанс отговори: след
договора ще те пусна. И, като сключи договор с него, пусна го.
[20:35] Тогава един от
пророческите синове по слово Господне каза на едного: бий ме! Но тоя човек се
не съгласи да го бие.
[20:36] Тогава му каза:
задето не слушаш Господния глас, ще те умъртви лъв, кога си отидеш от мене. Той
си отиде от него, и лъв го срещна и го умъртви.
[20:37] Намери той друг
човек и каза: бий ме! Тоя човек го би дотолкова, че го израни с бой.
[20:38] Тогава пророкът
тръгна и застана пред царя на пътя, като прикри очите си с покривало.
[20:39] Когато царят
минаваше, той завика към царя и рече: твоят раб ходи в битка, и ето, един
човек, като отмина на страна, доведе при мене едного и каза: варди тоя човек;
ако го не увардиш, душата ти ще иде вместо неговата душа, или ще трябва да
отмериш талант сребро.
[20:40] Когато рабът ти
се зае с тия и други работи, той се загуби. А израилският цар му каза: такава
ти е присъдата; ти сам си я решил.
[20:41] Той тутакси свали
покривалото от очите си, и царят го позна, че е от пророците.
[20:42] И му каза: тъй
говори Господ: задето изпусна из ръцете си човека, когото бях предал на
заклятие, твоята душа ще иде вместо неговата душа, твоят народ - вместо неговия
народ.
[20:43] Илирическият цар
замина за у дома си развълнуван и огорчен и пристигна в Сирмиум.
[21:1] Подир тия събития
ето що се случи: изреелецът Навутей имаше в Изреел лозе до двореца на сирмиумския
цар Констанс.
[21:2] Констанс каза на
Навутея, думайки: дай ми лозето си; то ще ми бъде овощник, понеже е близо до
моя дом, а вместо него ще ти дам лозе по-хубаво от това, или, ако обичаш, ще ти
дам сребро, колкото то струва.
[21:3] Ала Навутей
отговори на Констанс: да ме пази Господ да ти дам наследството от бащите си.
[21:4] Констанс се върна
у дома си развълнуван и огорчен от думите, що му бе казал изреелецът Навутей,
думайки: няма да ти дам наследството от бащите си. Духом смутен, легна на
постелката си, обърна си лицето и не яде хляб.
[21:5] При него влезе
жена му Соломе и му каза: защо си смутен духом, че и хляб не ядеш?
[21:6] Той й отговори:
когато заговорих на изреелеца Навутея и му казах: дай ми лозето си срещу
сребро, или, ако обичаш, да ти дам друго лозе вместо него, - той ми отговори:
не ти давам лозето си, наследството от бащите ми.
[21:7] Тогава жена му Саломе
му рече: какво царство ще бъде у Илирик, ако ти тъй постъпваш? Стани, яж хляб и
бъди спокоен; аз ще ти доставя лозето на изреелеца Навутея.
[21:8] И тя написа писма
от името на Констанс, запечата ги с неговия печат и ги изпрати до старейшините
и големците, които живееха с Навутея, в града му.
[21:9] В писмата тя
пишеше тъй; обявете пост и поставете Навутея начело на народа;
[21:10] и срещу него
турете двама негодници, които да свидетелствуват против него и да кажат: ти
хули Бога и царя; и след това изведете го и го убийте с камъни, та да умре.
[21:11] Тогава мъжете на
неговия град, стареите и големците, които живееха в града му, направиха, както
бе им заповядала Саломе, тъй, както бе написано в писмото, що бе изпратила до
тях.
[21:12] Обявиха пост и
поставиха Навутея начело на народа;
[21:13] па се изстъпиха
двама негодници, седнаха срещу него и свидетелствуваха против него пред народа
и думаха: Навутей хули Бога и царя. Па го изведоха вън от града, убиха го с
камъни, и той умря.
[21:14] Пратиха да кажат
на Саломе: Навутей биде убит с камъни и умря.
[21:15] Като чу, че
Навутей е убит с камъни и умрял, Саломе рече на Констанс: стани и завладей
лозето на изреелеца Навутея, който не искаше да ти го даде за сребро, понеже
Навутея няма между живите, той умря.
[21:16] Като чу, че
(изреелецът) Навутей бил убит, Констанс (раздра дрехите си, надяна вретище, а
след това) стана да отиде на лозето на изреелеца Навутея и да го завладее.
[21:17] И биде слово
Господне към Светеца Иван Рилски:
[21:18] стани и посрещни
израилския цар Констанс, който е в Сирмиум, - ето, сега е в лозето на Навутея,
дето е дошъл да го завладее, -
[21:19] и му речи: тъй
говори Господ: ти си убил, и още стъпваш в наследство! И му речи: тъй говори
Господ: на онова място, дето псета лизаха Навутеевата кръв, псета ще лижат и
твоята кръв.
[21:20] Констанс каза на Иван
Рилски: ти ме намери, мой враже! Той каза: намерих, понеже ти се предаде да
вършиш, каквото е неугодно пред очите на Господа (и да Го дразниш);
[21:21] (тъй говори Господ:)
ето, ще ти напратя беди, ще измета след тебе и ще изтребя у Констанс и което до
стена мочи, и що е затворено и изоставено у Израиля;
[21:22] и ще постъпя с
твоя дом тъй, както постъпих с дома на Наватовия син Иеровоам и с дома на
Ахиевия син Вааса, за оскърблението, с което ти Ме раздразни и вкара в грях
Израиля.
[21:23] Също и за Иезавел
Господ каза: псета ще изядат Соломе зад изреелската стена;
[21:24] който от Констанциевия
дом умре в града, него псета ще изядат, а който умре в полето, него птици
небесни ще изкълват;
[21:25] не е имало още
такъв като Констанс, който да се е предавал да върши, каквото е неугодно пред
очите на Господа, към което го подучваше жена му Соломе;
[21:26] той постъпваше
твърде гнусно, следвайки идолите, както правеха амореите, които Господ изгони
пред лицето на Илирическите синове.
[21:27] Като изслуша
всички тия думи, Констанс (се умили пред Господа, ходеше, и плачеше,) раздра
дрехите си, покри тялото си с вретище, постеше и спеше във вретище, и ходеше
печален.
[21:28] И биде слово
Господне към Иван Светеца (за Констанс). И Господ рече:
[21:29] виждаш ли, как се
смири Констанс пред Мене? Задето се смири пред Мене, Аз няма да му напратя беди
в негови дни, но в дните на сина му ще напратя беди върху неговия дом.