Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2011 19:01 - Войната между Констанс и Магнентий
Автор: horos Категория: История   
Прочетен: 1734 Коментари: 0 Гласове:
1



Сами се убедихте, че до тук Книги Царсттва се оказаха още един неизвестен до днес извор за живота и делата на Римските императори Траян Деций (Илия), Валериан І (Самуил), Галиен (Саул), Клавдий ІІ Готски (Давид), Аврелиан (Соломон), та чак до Констанций ІІ (Иосафат) и Констанс (Ахав). Най-много е разказано точно за последните двама императори. Чрез Библията можем да разберем някои подробности за живота, битките и смъртта им.

В Трад. История е прието, че Констанс, като император на Западната Римска империя, тръгва на битка срещу разбунтувалия се Магнентий и в тази война намира смъртта си в подножието на Пиринеите. В Библията историята е съвсем различна.

Между Западните провинций с център Галия и Илирик пламва война по времето на синовете на Константин І Велики Констанций ІІ и Констанс. Галските войски се предвождали от Магнентиус. Ето и началото на войната, започнала между Магнентиукс и царят на Илирик Констанс:

[20:1]  Галският цар Магнентий събра цялата си войска, и с него имаше трийсет и двама царе, и коне и колесници, и отиде, та обсади Самария (Сирмиум, Сърбия) и воюва против нея.

Флавиус Магнус Магнентиус е роден от британски баща и майка французойка. Той е женен за Юстина, която след смъртта на мъжа си става съпруга на император Валериан І. Приема се, че той е бил спасен от убийство, което му подготвяли войниците, от  император Констанс. А ето какво казва Библията по този въпрос.

[20:2]  И проводи пратеници до израилския цар Констанс в града (Сирмиум)
[20:3]  и му каза: тъй говори Магнентий: твоето сребро и твоето злато са мои, и твоите жени и най-добрите твои синове са мои.

[20:4]  Илирическият цар отговори и рече: нека бъде според думата ти, господарю мой, царю; аз и всичко мое е твое.

[20:5]  Пратениците пак дойдоха и казаха: тъй говори Магнентий: пратих да ти кажат: дай ми среброто си и златото си, жените си и синовете си;

[20:6]  затова утре, по това време, ще пратя при тебе слугите си да претърсят твоята къща и къщите на твоите служители, и да вземат в ръце и изнесат всичко скъпо за очите ти.

[20:7]  Илирическият цар повика всички старейшини на страната и каза: забелязвайте и гледайте, той крои нещо зло; когато праща при мене за жените и синовете ми, за среброто и златото ми, аз му не отказах.

[20:8]  И всички старейшини и целият народ му отговориха: не слушай и не скланяй.

[20:9]  След това той отговори на Магнентиевите пратеници: кажете на моя господар, царя: всичко, за което ти праща първи път до твоя раб, готов съм да сторя, но това не мога да сторя. И пратениците си отидоха и му занесоха отговор.

[20:10]  И Магнентий прати да му кажат: нека това и това ми сторят боговете и още повече да сторят, ако сирмииската пепел стигне по една шепа за всички люде, които вървят подире ми.

[20:11]  Илирическият цар отговори и рече: кажете: да се не хвали оня, който се опасва, като оня, който се разпасва.

[20:12]  Като чу тия думи Магнентий, който пиеше в шатрите заедно с царете, каза на слугите си: обсаждайте града. И обсадиха града.

[20:13]  И ето, един пророк пристъпи към илирическия цар Констанс и каза: тъй говори Господ: виждаш ли цялото това голямо пълчище? Ето днес ще го предам в твои ръце, за да знаеш, че Аз съм Господ.

[20:14Констанс попита: чрез кого? Той отговори: тъй казва Господ: чрез слугите на областните началници. И (Констанс) каза: кой ще почне битката? Той отговори: ти.

[20:15]  Констанс преброи слугите на областните началници, и се намериха, че са двеста трийсет и двама; след тях преброи целия народ, всички илирически синове, и те бяха седем хиляди.

[20:16]  И те потеглиха около пладне. А Магнентий се беше напил в шатрите заедно с царете, с трийсет и двамата царе, които му помагаха.

[20:17]  Най-напред тръгнаха слугите на областните началници. Магненций прати, и му обадиха, че люде излезли от Сирмиум.

[20:18]  Той рече: ако са излезли за мир, хванете ги живи; ако ли са излезли да воюват, пак ги хванете живи.

[20:19]  Слугите на областните началници излязоха от града, а след тях и войската.

[20:20]  И всеки убиваше своя противник: галите удариха на бяг, а илиричани ги погнаха. Галският цар Магненций се спаси на кон с конниците.

[20:21]  Илирическият цар излезе, плени конете и колесниците и нанесе голямо поражение на римляни.

[20:22]  Тогава пророкът пристъпи към илирическия цар и му рече: иди, укрепи се, па знай и гледай, какво ще правиш, защото след година галския цар пак ще се опълчи срещу тебе.

[20:23]  И казаха на галския цар слугите му: техният Бог е Бог на планините, (а не Бог на долините,) затова ни надвиха; но ако се ударим с тях в равнина, бездруго ще ги надвием;

[20:24]  и тъй, ето какво да направиш: отстрани царете всекиго от мястото му и вместо тях постави областни началници;

[20:25]  и набери си толкова войска, колкото ти изгина, и коне, колкото имаше коне, и колесници, колкото колесници имаше; ще се ударим с тях в равнина и тогава бездруго ще ги надвием. Той послуша гласа им и стори така.

Първата битка се е провела край стените на (Сирмиум, Сремска Митровица в Сърбия, столицата на Илирик по времето на Констанс), където армията на въстаналия Магнентий е разбита.

[20:26]  След година Магнентий събра галите и потегли към Афек, за да се удари с Илирик.
[20:27]  Събрани бяха и Илирическите синове и, като си взеха храна, тръгнаха против тях. Илирическите синове се разположиха на стан пред тях като две малки стада кози, а сирийци изпълниха земята.

[20:28]  Тогава Божият човек се приближи и каза на илирическия цар: тъй говори Господ: понеже галите думат, че Господ е Бог на планините, а не Бог на долините, ще предам в ръцете ти цялото това голямо пълчище, за да знаете, че Аз съм Господ.

[20:29]  И те стояха на стан едни срещу други седем дена. На седмия ден почна боят, и Илирическите синове избиха сто хиляди пешаци гали в един ден.

[20:30]  Останалите избягаха в град Афек; там падна стената върху останалите двайсет и седем хиляди човеци. Магнентий пък влезе в града и бягаше от една вътрешна стая в друга.

[20:31]  Тогава неговите слуги му рекоха: слушали сме, че царете от Израилевия дом са царе милостиви; позволи ни да препашем с вретище кръста си, да положим върви на главите си и да отидем при израилския цар; може би, той ще пожали живота ти.

[20:32]  Те препасаха кръста си с вретище, положиха върви на главите си и дойдоха при илирическия цар, та рекоха: твоят раб Магнентий говори: пощади живота ми. Оня попита: нима той е жив? той ми е брат.

[20:33]  Тия човеци приеха това за добър знак и бързо подеха думата от устата му и казаха: Магнентий е твой брат. А той рече: идете го доведете. Тогава Магнентий излезе пред него, а тоя го качи при себе си в колесницата.

[20:34]  И рече му Магнентий: градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще върна, и ти можеш да имаш за себе си стъгди в Дамаск, както имаше баща ми в Сирмиум. Констанс отговори: след договора ще те пусна. И, като сключи договор с него, пусна го.

[20:35]  Тогава един от пророческите синове по слово Господне каза на едного: бий ме! Но тоя човек се не съгласи да го бие.

[20:36]  Тогава му каза: задето не слушаш Господния глас, ще те умъртви лъв, кога си отидеш от мене. Той си отиде от него, и лъв го срещна и го умъртви.

[20:37]  Намери той друг човек и каза: бий ме! Тоя човек го би дотолкова, че го израни с бой.

[20:38]  Тогава пророкът тръгна и застана пред царя на пътя, като прикри очите си с покривало.

[20:39]  Когато царят минаваше, той завика към царя и рече: твоят раб ходи в битка, и ето, един човек, като отмина на страна, доведе при мене едного и каза: варди тоя човек; ако го не увардиш, душата ти ще иде вместо неговата душа, или ще трябва да отмериш талант сребро.

[20:40]  Когато рабът ти се зае с тия и други работи, той се загуби. А израилският цар му каза: такава ти е присъдата; ти сам си я решил.

[20:41]  Той тутакси свали покривалото от очите си, и царят го позна, че е от пророците.

[20:42]  И му каза: тъй говори Господ: задето изпусна из ръцете си човека, когото бях предал на заклятие, твоята душа ще иде вместо неговата душа, твоят народ - вместо неговия народ.

[20:43]  Илирическият цар замина за у дома си развълнуван и огорчен и пристигна в Сирмиум.

[21:1]  Подир тия събития ето що се случи: изреелецът Навутей имаше в Изреел лозе до двореца на сирмиумския цар Констанс.
[21:2]  Констанс каза на Навутея, думайки: дай ми лозето си; то ще ми бъде овощник, понеже е близо до моя дом, а вместо него ще ти дам лозе по-хубаво от това, или, ако обичаш, ще ти дам сребро, колкото то струва.

[21:3]  Ала Навутей отговори на Констанс: да ме пази Господ да ти дам наследството от бащите си.

[21:4]  Констанс се върна у дома си развълнуван и огорчен от думите, що му бе казал изреелецът Навутей, думайки: няма да ти дам наследството от бащите си. Духом смутен, легна на постелката си, обърна си лицето и не яде хляб.

[21:5]  При него влезе жена му Соломе и му каза: защо си смутен духом, че и хляб не ядеш?

[21:6]  Той й отговори: когато заговорих на изреелеца Навутея и му казах: дай ми лозето си срещу сребро, или, ако обичаш, да ти дам друго лозе вместо него, - той ми отговори: не ти давам лозето си, наследството от бащите ми.

[21:7]  Тогава жена му Саломе му рече: какво царство ще бъде у Илирик, ако ти тъй постъпваш? Стани, яж хляб и бъди спокоен; аз ще ти доставя лозето на изреелеца Навутея.

[21:8]  И тя написа писма от името на Констанс, запечата ги с неговия печат и ги изпрати до старейшините и големците, които живееха с Навутея, в града му.

[21:9]  В писмата тя пишеше тъй; обявете пост и поставете Навутея начело на народа;

[21:10]  и срещу него турете двама негодници, които да свидетелствуват против него и да кажат: ти хули Бога и царя; и след това изведете го и го убийте с камъни, та да умре.

[21:11]  Тогава мъжете на неговия град, стареите и големците, които живееха в града му, направиха, както бе им заповядала Саломе, тъй, както бе написано в писмото, що бе изпратила до тях.

[21:12]  Обявиха пост и поставиха Навутея начело на народа;

[21:13]  па се изстъпиха двама негодници, седнаха срещу него и свидетелствуваха против него пред народа и думаха: Навутей хули Бога и царя. Па го изведоха вън от града, убиха го с камъни, и той умря.

[21:14]  Пратиха да кажат на Саломе: Навутей биде убит с камъни и умря.

[21:15]  Като чу, че Навутей е убит с камъни и умрял, Саломе рече на Констанс: стани и завладей лозето на изреелеца Навутея, който не искаше да ти го даде за сребро, понеже Навутея няма между живите, той умря.

[21:16]  Като чу, че (изреелецът) Навутей бил убит, Констанс (раздра дрехите си, надяна вретище, а след това) стана да отиде на лозето на изреелеца Навутея и да го завладее.

[21:17]  И биде слово Господне към Светеца Иван Рилски:

[21:18]  стани и посрещни израилския цар Констанс, който е в Сирмиум, - ето, сега е в лозето на Навутея, дето е дошъл да го завладее, -

[21:19]  и му речи: тъй говори Господ: ти си убил, и още стъпваш в наследство! И му речи: тъй говори Господ: на онова място, дето псета лизаха Навутеевата кръв, псета ще лижат и твоята кръв.

[21:20]  Констанс каза на Иван Рилски: ти ме намери, мой враже! Той каза: намерих, понеже ти се предаде да вършиш, каквото е неугодно пред очите на Господа (и да Го дразниш);

[21:21]  (тъй говори Господ:) ето, ще ти напратя беди, ще измета след тебе и ще изтребя у Констанс и което до стена мочи, и що е затворено и изоставено у Израиля;

[21:22]  и ще постъпя с твоя дом тъй, както постъпих с дома на Наватовия син Иеровоам и с дома на Ахиевия син Вааса, за оскърблението, с което ти Ме раздразни и вкара в грях Израиля.

[21:23]  Също и за Иезавел Господ каза: псета ще изядат Соломе зад изреелската стена;

[21:24]  който от Констанциевия дом умре в града, него псета ще изядат, а който умре в полето, него птици небесни ще изкълват;

[21:25]  не е имало още такъв като Констанс, който да се е предавал да върши, каквото е неугодно пред очите на Господа, към което го подучваше жена му Соломе;

[21:26]  той постъпваше твърде гнусно, следвайки идолите, както правеха амореите, които Господ изгони пред лицето на Илирическите синове.

[21:27]  Като изслуша всички тия думи, Констанс (се умили пред Господа, ходеше, и плачеше,) раздра дрехите си, покри тялото си с вретище, постеше и спеше във вретище, и ходеше печален.

[21:28]  И биде слово Господне към Иван Светеца (за Констанс). И Господ рече:

[21:29]  виждаш ли, как се смири Констанс пред Мене? Задето се смири пред Мене, Аз няма да му напратя беди в негови дни, но в дните на сина му ще напратя беди върху неговия дом.

 

 

 





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: horos
Категория: История
Прочетен: 1654593
Постинги: 275
Коментари: 691
Гласове: 1502
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031