И (пророк) Иван Рилски, от галаадските жители, каза на Констанс: жив Господ, Бог на Илирик, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума. 
И биде слово Господне към него: тръгни оттук, обърни се към изток и се скрий при поток Янтра, който е срещу Дунав; от тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там. 
И той отиде и стори според словото Господне; отиде и остана при поток Янтра, който е срещу Дунав.  
И враните му донасяха хляб и месо сутрин, хляб и месо вечер; а пиеше от потока. 
След няколко време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд за земята. 
И биде слово Господне към него: стани, иди в Сплит и остани там; Аз заповядах там на една вдовица жена да те храни. 
И стана той, та отиде в Сплит. Когато дойде при градските порти, ето, там една вдовица жена събира дърва. Той я повика и каза: дай ми малко вода в съд да пия. Тя отиде, за да вземе, а той завика след нея и каза: донес ми в ръце и къс хляб. Тя отговори: жив ми Господ, Бог твой, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, аз ще събера две-три дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си; ще изядем това и ще умрем. 
А Иван Рилски й рече: не бой се; върви и направи, което каза; но по-напред направи от това малка прясна пита за мене и ми донеси; а за себе си и сина си ще направиш после; защото, тъй говори Господ, Бог на Илирик: брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята. 
Тя отиде и направи тъй, както й каза Иван Рилски; и храни се тя, и той и домът й няколко време. 
Брашното в делвата се не свършваше, и дървеното масло в гърнето не намаляваше, по словото на Господа, което Той изрече чрез Иван. 

В Евангелията подобен случай има Иисус с изхранването на хиляди човеци с няколко риби и няколко хляба и превръщането на делвите с вода във вино на сватбата в Кана Галилейска.

След това разболя се синът на тая жена, домакинята, и болестта му беше тъй силна, че у него не остана дишане. Тогава тя рече на Иван: какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми. 
А той й отговори: дай ми сина си. И го взе от ръцете й, отнесе го в горницата, дето живееше, и го сложи на леглото си; и викна към Господа и каза: Господи, Боже мой! нима Ти и на вдовицата, у която живея, ще направиш зло, като погубиш сина й? 
И като се простря три пъти над момчето, извика към Господа и каза: Господи, Боже мой! да се върне душата на това момче в него! И Господ чу гласа на Иван, върна душата на момчето в него, и то оживя. Иван взе момчето, сне го от горницата в дома, даде го на майка му и каза: гледай, син ти е жив. Тогава жената рече на Иван: сега тъкмо узнах, че ти си човек Божий, и че словото Господне в твоите уста е истинско.

Този сюжет отново присъства в Евангелията. Там Иисус съживява умрялото момиче.

След като се изминаха много дни, биде слово Господне към Иван в третата година: иди и се яви на Констанс, и Аз ще дам дъжд на земята. Илия отиде да се яви на Констанс. А в Сърбия имаше голям глад. 
И Констанс повика Ветраний, началника на двореца. Ветраний пък беше човек твърде богобоязлив: когато Саломе изтребваше пророците Господни, Ветраний взе сто пророка и ги кри в пещери, по петдесет човека, и ги храни с хляб и вода. 
И Констанс каза на Ветраний: тръгни по земята, по всички водни извори и по всички потоци по земята, дано нейде намерим трева, за да си прехраним конете и мъските и да се не лишим от добитъка. 
И те разделиха помежду си земята, за да я обходят: Констанс тръгна отделно по един път, а Ветраний тръгна отделно по друг път. 
Когато Ветраний вървеше по пътя, ето насреща му иде Иван. Той го позна, падна ничком и каза: ти ли си, господарю мой Иване? Оня му отговори: аз съм; иди кажи на господаря си: Иван е тук. Той каза: какво съм виновен, че предаваш своя раб в ръцете на Констанс, за да ме убие? Жив Господ, Бог твой! Няма нито един народ и царство, където да не е пращал господарят ми да те търси; и когато му казваха, че те няма, той вземаше клетва от онова царство и народ, че не са могли да те намерят;
а ти сега казваш: иди кажи на господаря си: Иван е тук. 
Когато аз си ида от тебе, Дух Господен ще те отнесе, не зная къде; и ако отида да обадя на Констанс, и той не те намери, ще ме убие; а рабът ти е богобоязлив от младини. Нима не е казано на моя господар, какво аз направих, когато Соломе избиваше Господните пророци, как скривах в пещери сто Господни пророци, по петдесет души, и ги хранех с хляб и вода? 
А ти сега казваш: иди кажи на твоя господар: Иване тук; той ще ме убие. Тогава Иван каза: жив Господ Саваот, пред Когото стоя! днес ще му се явя! Ветраний отиде да посрещне Констанс и да му обади. И Констанс отиде да посрещне Иван. 
Щом Констанс видя Иван, рече му: ти ли си, който смущаваш Илирик? Иван му отговори: не аз смущавам Илирик, а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Аполоновци; сега прати и събери при мене цял Илирик на планина Орбел (Рила), и четиристотин и петдесетте Аполонови пророци и четиристотинте дъбравни пророци, които се хранят от трапезата на Саломе. 
И Констанс прати до всички Израилеви синове и събра всички пророци на планина Орбел (Рила).  
Тогава Иван пристъпи към целия народ и каза: още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него; ако ли Аполон - вървете след него. А народът му не отговори ни дума. И рече Иван на народа: само аз останах пророк Господен, а Аполонови пророци има четиристотин и петдесет души (и четиристотин дъбравни пророци); нека ни дадат две телета и нека си изберат едно теле, и да го разсекат и положат върху дърва, но огън да не подклаждат; аз пък ще приготвя другото теле и ще го положа върху дърва, и огън няма да подклаждам; тогава призовете вие името на вашия бог, аз пък ще призова името на Господа, моя Бог. Оня Бог, Който отговори чрез огън, Той е Бог. И целият народ отговори и каза: добре! (нека бъде тъй.) 
И рече Иван на Аполоновите пророци: изберете си едно теле и го пригответе вие по-напред, понеже сте много; и призовете името на вашия бог, но огън не подклаждайте. 
И те взеха телето, което им бе дадено, приготвиха го и призоваваха името на Аполон от утринта до пладне, думайки: Аполоне, чуй ни! Ала нямаше ни глас, ни отговор. И те скачаха пред жертвеника, който бяха направили. 
По пладне Иван начена да им се присмива и казваше: викайте по-високо, защото той е бог; може би се е замислил, или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи, - тъй ще се събуди! 
И те почнаха да викат високо и по обичая си да се бодят с ножове и копия, тъй че кръв течеше по тях. 
Пладне мина, а те все още вилнееха тъкмо до вечерното жертвоприношение; ала не се чу ни глас, ни отговор, нито слух. (Тогава Иван Светеца рече на Аполоновите пророци: сега се дръпнете вие, та и аз да извърша своето жертвоприношение. Те се дръпнаха и замълчаха.) 
Тогава Иван рече на целия народ: приближете се до мене. И всичкият народ се приближи до него. Той въздигна пак срутения жертвеник Господен. 
И взе Иван дванайсет камъка, тъкмо колкото са колената на синовете на Иакова, комуто Господ бе казал тъй: Илирик ще бъде твоето име. 
И съгради от тия камъни жертвеник в името на Господа, и около жертвеника направи окоп, който побираше две сати зърна, и тури дърва (върху жертвеника), разсече телето, положи го върху дървата и каза: напълнете четири ведра вода и изливайте върху всеизгаряната жертва и дървата. (И направиха тъй.) После каза: повторете. И те повториха. И рече: направете същото трети път. И те потретиха. 
И водата се разля около жертвеника, а окопът се напълни с вода. 
Когато принасяха вечерната жертва, пророк Иван се приближи (извика към небето) и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев! (Чуй ме, Господи, чуй ме днес в огъня!) Нека познаят днес (тия човеци), че Ти един си Бог у Илирик, и че аз съм Твой раб и извърших всичко по Твое слово. 
Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и Ти ще обърнеш сърцето им (към Себе Си). 
И огън Господен падна и пояде всесъжение, дърва, камъни и пръст, и погълна водата, която беше в окопа. 
Като видя това, всичкият народ падна ничком и каза: Господ е Бог, Господ е Бог! 
Тогава Иван им рече: хванете Аполоновите пророци, та ни един от тях да се не скрие. Хванаха ги, а Иван ги отведе при потока Перловски и там ги изкла. 

Това събитие, което е останало в народната памет и е преразказано тук, е Сердикийския събор. На него присъстват императорите Констанс, Констанций и 400 западни свещеници. Всички те се борят срещу ерестта на Арий (Иван). 

Иван рече на Констанс: иди, яж и пий, защото се чува шум от дъжд. 
Констанс отиде да яде и да пие, а Иван се изкачи на връх Орбел, наведе се към земята, тури лицето си между коленете и рече на слугата си: иди и погледни към морето. Той отиде, погледа и рече: нищо няма. Той каза: направи това седем пъти. 
На седмия път той каза: ето от морето се подига малко облаче, колкото човешка длан. Той рече: иди, кажи на Констанс: впрегни (колесницата си) и тръгвай, да те не свари дъждът. 
В това време небето потъмня от облаци и вятър, и заваля силен дъжд; Констанс пък седна в колесницата, (заплака) и тръгна за Илирик. 
И ръката Господня беше върху Иван. Той препаса кръста си и тичаше пред Констанс до самия Илирик.