Битката при Мурса (Mursa) според традиционната история се е състояла в 351 г. между Источната римска империя начело с Констанций ІІ и западните сили, потдържащи узупатора Магнентий.
Действието се е случило в долината на река Драва, приток на Дунав и в настоящия момент в Хърватска.
Преди сражението Констанций ІІ изпратил Флавий Филипус, неговия преториански префект, който да проведе преговори с Магнентий, за да се върне в Галия.
Сражението е било едно от най-кървавите в римската военна история. Според Зонара, Магнентий изгубил повече от две-трети от своите войски, а Констанций ІІ повече от половината от своята армия и то по време, когато Империята изпитвала сериозни трудности от нападенията на готи, германци и перси, а също и от вътрешни разногласия и въстания.
Съществувало и някакво религиозно значение на конфликта. Магнентий въстановил някои права на езичниците, а в същото време Констанций ІІ дори напуснал бойното поле, за да се  помоли на гроба на някакъв християнски мъченик. Епископът на Мурса Валенс казал на набожния император, че ангел му съобщил новината за победата, по този начин завършил всеки шанс за езическо възраждане.
Магнентий изгубил това сражение.
 
en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Mursa_Major

Град Мурса се е намирал в провинция Панония (днес съвременния град Osijek в Хърватска.

Кликни върху картината за да видиш пълния размер

Сега да видим как е продължила войната между разбунтувалият се Магнентий, който бива провъзгласен за император на Галия, Британия и Испания и законният император на Западната Римска империя Констанс.

[22:1] Минаха се три години без да има война между Сирия (Цесария, Келе Сирия, днешна Италия и Галия) и Израил (Илирик). 
[22:2] На третата година иудейският цар Иосафат (Констанций ІІ, император на Източна Римска империя) отиде при илирическия цар (Констанс, Ахав).

Според историците, това се е случило след смъртта на Констанс, но в Библията пише нещо съвсем друго, Констанс участва в тази битка и в нея намира смъртта си:

[22:3] Илирическия цар (Констанс) каза на слугите си: знаете ли, че Мурса Галаадские наш? А ние тъй дълго мълчим и го не вземаме от ръцете на сирийския (галския) цар. 
[22:4] И рече на Иосафата (Констанций ІІ): ще дойдеш ли с мене на война против Мурса Галаадски? Иосафат (Констанций ІІ) отговори на израилския (илирическия) цар (Констанс): както ти ще идеш, тъй и аз; както твоят народ, тъй и моят народ; както твоите коне, тъй и моите.
[22:5] Иосафат (Констанций ІІ) рече на израилския цар (Констанс): попитай днес, какво ще каже Господ.
[22:6] Израилският цар (Констанс) събра пророците - до четиристотин души и ги попита: да ида ли на война против Мурса Галаадски или не? Те отговориха: иди, Господ ще го предаде в ръцете на царя 

Следва  описание на Сердикийски събор, които пък според Библията са се случили в Самария (Сирмиум, Сремска Митровица). Но по участващите на него царе Констанций ІІ и Констанс и Арий, можем да разберем, че все пак става въпрос за събора в Сердика.

[22:7] Иосафат (Констанций ІІ) попита: няма ли тук още някой пророк Господен, та чрез него да попитаме Господа? 
[22:8] Израилският цар отговори на Иосафата (Констанций ІІ): има още един човек, чрез когото може да попитаме Господа, но аз го не обичам, защото не пророкува за мене добро, а само зло, - той е Иемвлаевият (Евмолпски, Филипополски, Пловдивски) син Михей (Арий). Иосафат (Констанций ІІ) каза: царю, не говори тъй.

[22:9] Израилският (илирическият) цар повика един скопец и рече: иди по-скоро за Иемвлаевия (Евмолпиевия) син Михей (Арий).
[22:10] Израилският цар (Ахав, Констанс) и Иосафат (Констанций ІІ), иудейският цар, седяха всякой на своето седалище, облечени в царски дрехи, на стъгдата пред портите на Самария (Сирмиум, Сремска Митровица в Сърбия), и всички пророци пророкуваха пред тях.
[22:11] Хенаановият син Седекия (Николай, епископ Мир Ликийски) си направи железни рога и рече: тъй казва Господ: с тия ще избодеш сирийци (цесарейци), докле ги изтребиш.
[22:12] И всички пророци пророкуваха същото, думайки: върви против Рамот Галаадски (Мурса); ще има успех; Господ ще го предаде в ръцете на царя.
[22:13] Изпратеният, който бе отишъл да повика Михея (Арий), му думаше: ето, речите на пророците едногласно предсказват на царя добро; нека и твоята дума бъде съгласна с думата на всекиго от тях; изречи и ти добро.
[22:14] Михей (Арий) отговори: жив ми Господ! ще изрека онова, което ми каже Господ.
[22:15] И той дойде при царя. Царят го попита: Михее! да идем ли на война против Рамот Галаадски (Мурса), или не? А тоя му отговори: иди, ще има успех; Господ ще го предаде в ръцете на царя.
[22:16] Тогава царят му рече: пак и пак те заклевам да не говориш нищо, освен истината в името на Господа.
[22:17] Той отговори: виждам всички израилтяни пръснати по планините като овци, които нямат пастир. И Господ каза: началник нямат; нека всякой се върне смиром у дома си.
[22:18] Израилският цар (Ахав, Констанс) рече Иосафату (Констанций ІІ): не говорих ли ти, че той не пророкува добро за мене, а само лошо?
[22:19] И (Михей) отговори: (не е тъй) изслушай словото Господне: видях Господа да седи на Своя престол, и цялото небесно войнство стоеше при Него отдясно и отляво;
[22:20] и Господ рече: кой би склонил Ахава (Констанс) да иде и падне в Рамот Галаадски (Мурса)? И един казваше тъй, а други - инак;
[22:21] един дух се изстъпи, застана пред лицето на Господа и рече: аз ще го склоня! А Господ попита: с какво?
[22:22] Той отговори: ще изляза и ще стана лъжлив дух в устата на всичките му пророци. Господ каза: ти ще го склониш и ще изпълниш това; иди и стори тъй.
[22:23] И ето, Господ сега допусна лъжливия дух в устата на всички тия твои пророци; но Господ изрече за тебе лошо.
[22:24] А Хенаановият син Седекия (Николай, епископ Мир Ликийски) се доближи, удари Михея (Арий) по бузата, и рече: как, нима излезе от мене Духът Господен, за да говори в тебе?

Това се случва на Никейския събор.

http://www.pravoslavieto.com/history/sabori/325_I_Vselenski_sabor.htm

[22:25] Михей (Арий) отговори: ето, ти ще видиш това в оня ден, когато ще бягаш от една стая в друга, за да се скриеш. 
[22:26] Тогава израилският цар (Констанс) каза: вземете Михея (Арий) и го отведете при градоначалника Амона и при царския син Иоаса
[22:27] и кажете: тъй говори царят: затворете тогова в тъмница и го хранете оскъдно с хляб и оскъдно с вода, докле се върна смиром.
[22:28] Михей (Арий) каза: ако се върнеш смиром, то не Господ е говорил чрез мене. И рече: слушайте, всички люде!
[22:29] Израилският цар (Констанс) и Иосафат (Констанций ІІ), иудейският цар, тръгнаха за Рамот Галаадски (Мурса).
[22:30] Израилският цар рече на Иосафата: аз ще се преоблека и ще вляза в бой, а ти облечи царските си дрехи. И израилският цар се преоблече и влезе в бой.
[22:31] Сирийският цар (Магнентий) заповяда на колесничните началници, които бяха на брой трийсет и двама, думайки: не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с израилския (илирическия) цар.
[22:32] Колесничните началници, като видяха Иосафата (Констанций ІІ), помислиха: бездруго, това е израилският цар, и се обърнаха против него, за да се ударят с него. Иосафат (Констанций ІІ) завика.
[22:33] Колесничните началници, като видяха, че той не е израилският цар, обърнаха се от него.
[22:34] А един човек опна случайно лък и рани израилския цар (Ахав, Констанс) през шевовете на бронята. И царят каза на колесничаря си: върни назад и ме изведи из войската, понеже съм ранен.
[22:35] Но в оня ден боят се усили, и царят стоя на колесницата срещу сирийци, а вечерта умря; кръвта от раната се лееше по колесницата.
[22:36] И при заник-слънце биде обявено по целия стан: всякой да иде в града си, всякой - в земята си.
[22:37] Царят умря и биде докаран в Самария (Сирмиум), и погребаха царя в Самария (Сирмиум).
[22:38] Колесницата умиха на Самарийския водоем, дето се миеха блудници, и псета лижеха кръвта му, по словото на Господа, което Той изрече.
[22:39] Другите дела на Ахава (Констанс), всичко, що е направил, и къщата от слонова кост, що е съградил, и всички градове, що е построил, са описани в летописите на израилските царе.
[22:40] Ахав (Констанс) почина при отците си, и вместо него се възцари син му Охозия (Констанций Гал).
[22:41] Иосафат (Констанзий ІІ), син Асов (Константин І Велики), се възцари над Иудея в четвъртата година на израилския цар Ахава (Констанс).
[22:42] Иосафат (Констанций ІІ) беше на трийсет и пет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим (Сердика) двайсет и пет години. Майка му се казваше Азува (Фауста), Салаилева дъщеря.
[22:43] Във всичко той вървеше по пътя на баща си Аса (Константин І Велики), не се отклоняваше от него, като вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа. Само оброчищата не бяха отменени. Народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата.
[22:44] Иосафат (Констанций ІІ) сключи мир с израилския цар.
[22:45] Останалите дела на Иосафата (Констанций ІІ) и подвизите му, каквито е извършил, и как е воювал, са описани в летописите на иудейските царе.
[22:46] И колкото блудници бяха останали от времето на баща му Аса (Константин І Велики), той изтреби от земята.
[22:47] В Идумея (Македония) тогава нямаше цар; имаше царски наместник.
[22:48] (Цар) Иосафат (Констанций ІІ) построи кораби на морето, за да ходи в Офир (Африка) за злато; но те не стигнаха дотам, понеже се разбиха в Ецион-Гавер.
[22:49] Тогава Ахавовият (Констанс) син Охозия (Констанций Гал) каза на Иосафата (Констанций ІІ): нека моите слуги отидат на кораби с твоите. Но Иосафат (Констанций ІІ) се не съгласи.
[22:50] Иосафат (Констанций ІІ) почина при отците си, и биде погребан при тях в града на отца си Давида. И вместо него се възцари син му Иорам (Юлиан Отстъпник).
[22:51] Ахавовият (Констанций) син Охозия (Констанций Гал) се възцари в Самария (Сирмиум) над Израиля (илирик) в седемнайсетата година на иудейския цар Иосафата (Констанций ІІ) и царува над израилтяните (в Самария, Сирмиум) две години
[22:52] и върши, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и ходеше по пътя на баща си и на майка си и по пътя на Наватовия син Иеровоама (Диоклетиан), който вкара в грях Израиля:
[22:53] той служеше на Ваала, покланяше му се и прогневи Господа, Бога Израилев, с всичко онова, което бе вършил баща му.