Сега да видим какво пише в т. н. Народно (безименно) житие на Иван Рилски и да потърсим там някакви паралели с горните събития:

“Имаше един набожен, благочестив и христолюбив човек. Той се боеше от бога и му служеше със страх. Той постоянно се обливаше в сълзи и си припомняше пророческите думи, казани с Давидовите уста: ”Всяка нощ обливам леглото си, със сълзи намокрям постелката си.” И понеже имаше такава голяма вяра, той стана, та напусна света.Той беше пастир и не притежаваше нищо освен един брат и един вол. И когато намисли да отиде в пустинята, взе вола и замина. И никой не знаеше накъде се той отправи от мястото си. Тогава дяволът, който ненавижда доброто, влезе в сърцето на брат му и убеди людете (да го преследват). И те го догониха в полето, наричано Мърдища, под големият дъб. И по внушение на дявола те наченаха да го връщат от божия път. И щом започнаха да го връщат, той им извърши голяма божия молитва. И едва изпроси звънеца, що носеше волът, за знак от света и нему за спомен – за да се знае, що изнесе от света светият отец Иван. А вола му взеха. И със светите си ръце светият отец завърза вола под дъба, наречен Големият дъб. И от онова време се нарече “дъб на светия отец”. Дори до ден днешен личи въжето около дъба – чудо на светия отец.
И отвърна той светото си лице от тях и отиде в Рилската пустиня. И като се обърна към тях, той нито ги благослови, нито ги прокълна, а им извърши знамение, като каза: “Аз ви напущам с присмех и подигравка”. И отиде в Рилската пустиня. И стигна там в месността Голец, и там престоя 7 месеца.”

Непрекъснато гонене и преследване е водило до бягане и криене. Волът, дъбът, братът и дяволът са само символи, зад които се крият религия, свещеници и управляващи. Старото име на планината Рила е била Орбелус, латинизиран вариянт на Хор Бел. Оттам в Библията името е изписано като планина Кармил. Ето сега как в житието, което е доста късна работа, са достигнали откъслечни сведения за събора на Вааловите свещеници и Илия (Иван Рилски):

“И в пещерата направи (жилище) светият Отец Иван, без да излезе три години и шест месеца. И излезе вън, и намери скала. Височината и беше 40 сажена, а широчината и – като голям щит. Той се възкачи на тая скала и стоя на нея седем години и четири месеца. Той не почива нито денем, нито нощем: биеше се по гърдите, правеше коленопреклонения, обливаше се в сълзи, постеше и бодърствуваше, измъчваше тялото си в мраз и буря, понасяше горещината и град от небето, постеше и бодърствуваше деня и нощя. За тези негови подвизи и мъки господният ангел донасяше на небето пред бога. Бог узна за неговата търпеливост, но ангелът господен идеше при него да му носи мана. Като узна, че бог се вслушва в неговата молитва, първият враг (дяволът) се разгневи. Той взе мнозина други със себе си и направи събор. Те дойдоха на мястото, където светият отец Иван стоеше на скалата, молейки се на бога. Те дойдоха неочаквано с голям страх и мислеха да изплашат светеца, понеже искаха да избягат от мястото си. Но не можеха нищо да му сторят, защото господен ангел го пазеше и ободряваше. И дяволът започна да бяга. А светият отец Иван стоеше върху скалата, денонощно, молейки се на бога, без да престава сълзи да пролива. Но идващите дяволи го смъкваха от скалата, чиято височина беше 40 сажена. Но той не желаеше да тръгне по друг път. Макар че до мястото имаше малка пътека, откъдето го спускаха, пак оттам се възкачваше. А висока и стръмна е скалата, гдето спускаха и мъчеха светеца. Но той с радост приемаше всичко това. И до ден днешен личат по скалата стъпките от нозете му, както и кръвта му. И като се натъжи, той погледна към небето и рече: “Боже вседържателю, не ме напущай и ми бъди помощник срещу тия дяволи! Спаси ме и ми помогни малко да премина тази неволя! И не си спомняй греховете ми, що сторих или словом, или тялом, или с помисъл, или волно, или неволно! Като милосърден бог помогни ми, за да не каже законопрестъпникът: где е неговият бог? Затова, господи погрижи се да ме избавиш от тоя враг, та да се прослави името ти во веки!”

И когато светият отец Иван рече “амин”, в същия час ангелът удари по каменното клепало, и звънецът позвъни над гроба на светия отец. И разтърси се пустинята и затрептя като езеро, като камбана екнаха горите. Щом чу “амин”, клепалото и звънеца, дяволът забягна в приготвеното му място, където няма светлина, а има постоянно мрак. И в същия час дойде ангел от небето, говорейки от (името на) бога: “Възлюблениче мой, мъжествувай и се крепи! Аз съм винаги с тебе! Не се плаши, а се радвай, сънаследниче на моя пророк, предтеча и кръстител! Защото и той биде откърмен в пустинята, а ти възлюби пустинята. Той се роди от безплодна, а ти – от плод. Радвай се, присветла моя денице, в тази пуста гора! Радвай се, пресветло мое слънце в Рилската пустиня! Радвайте се и вие, гори, които приехте светилника на пустинята! Тържествувайте, всички люде на земята, които се прекланяте пред мощите на пустиножителя Иван! Радвай си и ти, пустиньо, която прие своя светилник и моя събеседник, равен на ангелите, земен ангел и небесен човек!”

Тогава дойде при него Йоан Богослов. И като го прегърна, както майка своя младенец, целуна го и рече: “Радвай се, възлюблениче господен, защото ти се приготви венеца на славата, понеже се разнесе известността ти! Стани, вземи си тоягата, иди в по-раншното си място, където си приел монашески образ, и там остави тоягата си, за да служи на света за личба, а на тебе за спомен, защото от господа така ти е отсъдено.”

“...Тогава беше цар Петър в град Средец. Разнесе се мълва за стареца. За него чу и цар Петър. Той избра девет души опитни ловци и им заповяда да отидат в Рила да ловят лов, като им поръча, говорейки: “Да не се върнете при мене, докато не найдете мястото на светия отец, та аз, като отида, да му се поклоня.” И мъжете заминаха да ловят лов, както им заповяда царят. Те диреха мястото на светеца, но не го намериха. И много дни те престояха в пустинята, но нито мястото найдоха, нито пък уловиха лов. Те се натъжиха, но не можеха да се върнат при царя, защото не бяха свършили нито една от работите, що царят им беше поръчал. При това те не бяха и яли много дни. Те изрекожа името на светеца и се помолиха, като казаха: “Отче свети, открий ни се, та да не погинем от царя!” И те му домиляха, защото светият отец знаеше решението и помислите на царя. В същия час те откриха малка пътечка. И прославиха бога. Те тръгнаха по пътечката и го намериха.”

Мястото на действие е планината (пустинята) Рила, по онова време Хор Бел (Кармил). Действащи лица са цар Петър от Средец. В Старият завет това е Ахав от Самария. И тук, както и при Сердикийския събор Сердика е наречена Самария. Неговата жена е била византийка и навярно името и е било Изабела (Иезавел, Саломе). В Старият Завет, Иезавел убива всички пророци на бога в Самария, с изключение на пророк Илия. В Новия, тя иска главата единствено на Иоан Кръстител. Ловците са придворните начело с Авдий (или този, който се крие под това име), началника на двореца. Скалата, висока 40 сажена и широка като щит, символизира вярата на отеца, помогнала му да победи 400 служители на църквата.  Как е описан видът на св. Илия, можем да прочетем в Библията.

“И ги попита: Какъв беше наглед оня човек, който ви присрещна и ви каза тия думи?Те му отговориха: оня човек беше цял в косми и опасан през кръста с кожен пояс.Той рече: това е Илия Тесвитец”  ІV Цар. 1:7-8

Ето и описанието са външността на Иван Рилски:

“ ...и излезе от родното си място, не носейки нищо върху тялото си освен една кожена дреха.”
(От първо приложно житие и негова добавка.)

 Георги Скилица също пише за светеца:

“Той носеше само една груба дреха, но взе и кожух...Ако пък някой поискаше да наскубе от сланутъка (нахут), без да му е позволил светецът, той наскубваше, обаче в ръцете му всичкият ставаше сух и без зърна... И никой не си отиваше, без да се нахрани достатъчно с донесената храна, която насищаше всички и никога не се свършваше, защото богът на Илия бе и бог на св. Ивана, и така също той направи шепата брашно да не се свърши...”

В “Ново Житие на Иван Рилски”:

 “Този преподобен и богоносен отец наш Иван Рилски...беше от пределите на славния град Средец, от село, наречено Скрино. От града отстои на 4 часа. А от Рилската пустиня 3 дни. (Отнася се за с. Курило – Софийско.) Бяха две деца...Разказва се за него от някои, че неговото зачатие било от Ангел...След това излезе оттук и тръгна към показаната му планина. И нищо не взе освен кожената риза (кожух), в която бе облечен.”

 Скрино, Курило – всичко това е неправилен прочит на град Кратово в Македония.

В Евагелията на Новият Завет Иоан Кръстител е описан също както и Илия и Иван Рилски:

“В ония дни дохожда Иоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня и казва: покайте се, защото се приближава царството небесно.

Защото този е, за когото е казал пророк Исая: “гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави провете пътеките Му”.
А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си, а храната му беще акриди и див мед.
Тогава Иерусалим и цяла Иудея, с цялата Иорданска околност излизаха при него и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.”
Матея 3: 1-6

В Евангелието на Марко пише досущ същото. Единствино Евангелист Лука дава повече подробности за Иоан:

В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета. 

“И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст. Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, - тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе. А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен. И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст. Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си. И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма. А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням. След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците. А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея. И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин, и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа. И рече Мариам: душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят; Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо; взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, - както говори на нашите отци, - към Авраама и семето му довека. И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си. А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син. И чуха съседите и роднините й, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея. На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан. И рекоха й: няма никой в рода ти, който се нарича с това име. И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат. Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.
И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога. И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея. Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него. И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки: благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение, (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) - спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят; за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, - клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец; за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни, безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си. И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира. А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.”

Ето какво пише и в Евангелието на Иоан:

“А в петнайсетата година от царуването на Тиверия кесаря, когато Понтий Пилат управляваше Иудея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, брат му, - четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний - четвъртовластник над Авилиния, при първосвещениците Анна и Каиафа, биде слово Божие към Иоана, син Захариев, в пустинята. И той обиколи цялата страна около Иордан и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове, както е писано в книгата с речите на пророк Исаия, който казва: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му; всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки; и всяка плът ще види спасението Божие". Иоан говореше на човеците, които отиваха при него да ги кръсти: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда. И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън. И питаше го народът и казваше: какво тогава да правим? Той отговори и им рече: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото. Дойдоха и митари да се кръстят, и му рекоха: учителю, какво да правим? А той им отговори: не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено. Питаха го тъй също и войници и казваха: а ние какво да правим? И рече им: никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати. Когато пък народът очакваше, и всички мислеха в сърцата си за Иоана, дали не е той Христос, - Иоан на всички отговори и рече: аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата: Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън. Лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си, и ще събере житото в житницата Си, а плявата ще изгори с неугасим огън. Така и много друго благовестеше той народу, като го утешаваше. А Ирод четвъртовластник, изобличаван от него зарад братовата си жена Иродиада и зарад всичко, що бе лошо направил Ирод, прибави към всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмница.

И това е свидетелството на Иоана, когато иудеите проводиха от Иерусалим свещеници и левити да го попитат: кой си ти? Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос. И попитаха го: а що си? Илия ли си ти? Рече: не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: не. Тогава му рекоха: кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили; какво казваш за себе си? Той рече: "аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен", както е казал пророк Исаия. А пратените бяха измежду фарисеите; те го попитаха и му рекоха: защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът? Иоан им отговори и рече: аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата. Това стана във Витавара, отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше. На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света. Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене. Аз Го не познавах; но, за да стане Той явен на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода. И свидетелствуваше Иоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него. Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий. И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий. На другия ден пак стоеше Иоан, и двама от учениците му. И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: ето Агнецът Божий.”

Защо постояно са бъркали пророк Илия с Иоан Кръстител? Да не би и Илия да е кръщавал на река Иордан? Нека да видим отново в Стария Завет за повече подробности:

“В онова време, когато Господ щеше да възнесе Илия на небето във вихрушка, Илия с Елисей идеше от Галгал. И каза Илия на Елисея: остани тука, защото Господ ме праща във Ветил. Но Елисей каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И отидоха във Ветил. И излязоха при Елисея синовете пророчески, които бяха във Ветил, и му казаха: знаеш ли, че днес Господ ще възнесе твоя господар над главата ти? Той отговори: и аз зная, мълчете. И каза му Илия: Елисее, остани тука, защото Господ ме праща в Иерихон. А той рече: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И дойдоха в Иерихон. Тогава се приближиха до Елисея синовете пророчески, които бяха в Иерихон, и му казаха: знаеш ли, че днес Господ взима твоя господар и ще го възнесе над главата ти? Той отговори: и аз зная, мълчете. И каза му Илия: остани тука, защото Господ ме праща на Иордан. И той каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И тръгнаха двамата. Петдесет души от синовете пророчески тръгнаха и се спряха надалеч срещу тях, а те двамата стояха при Иордан. И взе Илия кожуха си, сви го и удари с него по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и преминаха двамата по сухо. Когато преминаха, Илия каза на Елисея: искай, каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе. Елисей отговори: духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене. А той каза: мъчно нещо искаш; ако видиш, как ще бъда взет от тебе, тъй ще ти бъде; ако ли не видиш, няма да бъде. Както вървяха и се разговаряха по пътя, изведнъж се яви огнена колесница, и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се понесе във вихрушка към небето. А Елисей гледаше и извика: отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница! И вече го не видя. И хвана дрехите си, та ги раздра на две. И вдигна той на Илия кожуха, който бе паднал от него, па се върна и се спря край брега на Иордан; взе на Илия кожуха, който бе паднал от него, удари с него по водата, и каза: де е Господ, Бог Илиев - Самият Той? И удари по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и Елисей премина.  И видяха го отдалеч синовете пророчески, които бяха в Иерихон, и казаха: Илиевият дух слезе върху Елисея. И излязоха насреща му, поклониха му се доземи и му казаха: ето, у нас, твоите раби, има петдесет души силни мъже; нека идат те да подирят господаря ти; може би, Дух Господен го е отнесъл и го е хвърлил на някоя планина, или в някой дол. А той каза: недейте праща. Но те настояваха пред него много, та му дотегнаха, и той каза: пратете. И пратиха петдесет души, които дириха три дни, ала го не намериха, и се върнаха при него, докле той стоеше в Иерихон; и той им рече: не думах ли ви: не ходете? “

Не знам дали познахте акта на кръщение, извършен от Иоан Кръстител над Иисус? Само дето при дубликата в Старият Завет те са укрите чрез имената Илия и Елисей. Елисей не е някой друг, а Божествения (ЕЛ) Иса (ИИСУС), или богомилът Василий.  Ето така, чрез самата Библия можем да се опитаме да възстановим истината. Цялата истина навярно никога няма да може да бъде възстановена, но отделни петна от пъзела, наречен Библия, започнаха да се нареждат.

Никой не си задава въпроса, защо празникът на св. Иоан Кръстител се нарича още и Еньов ден. Кой е този Еньо, който се отъждествява с Иоан Кръстител. Еньо идва от числителното “едно” – “ени”, “ено”, или от традицията да се назовава Еньо най-големия, първородния син. От “Житието на Мария Нова” виждаме, че Ваан е бил първородният от близнаците. Ето защо и Иоан Кръстител се нарича още и Еньо – Първородния.

Илия (Иоан) и Елисей (Иисус) отиват от Галгал във Ветил (Търново). Оттам те заминават за Иерихон (Оряхово) и там преминават Иордан (Дунав). Тук вече от Евангелието на Иоан можем да проследим, какво точно се е случило. В град Витвара, отвъд Иордан Иисус получава своето кръщение. Огнената колесница не символизира ли Светия Дух, или гълъба, спуснал се над Елисей – Иисус.

Нека сега да видим дали нашият Иван Рилски е бил в района на Дунава и отвъд него:

“След като се прочул св. Иван с чудесийте си, него го взели в Русия. Там и умрял. Арно ама нашио цар некакво наредил, та ръката му пренесли у България. Търновчане са я носили у сандък, даден от някой си ктитор Георги.”
(Тази легенда от с. Рила е записала Ангелина Ст. Сотирова от с. Рила, ученичка през учебната 1943/44г.)  

Архим. Панталеймон Пулос в “ Мистерията относно дясната ръка на мощите на светеца” пише следното:

"Неизвестно от кога тя е отделена от тялото му и липсва в ковчега с мощите. Съществува версия, доскоро общоприемана, че тя се намира в Русия. Въпреки всички усилия на учените напоследък, тя не се намери никъде там. При едно случайно посещение на манастира в един от Цикладските острови – Тинос, Игуменията посочва на архим. Панталеймон Пулос сребърно ковчеже от 1788г. с дясната ръка на”св. Иоан, презвитер и чудотворец, пръв ктитор...”, и Служба на св. Иоан Рилски на гръцки, която се е извършвала отдавна всяка година на 19 Х .

Като съпоставя редица факти, събития, лица и имена, Архимандритът намира сериозни основания да твърди, че това е дясната ръка на св. Иван Рилски и че тя се намира отдавна не в Русия, а на този гръцки остров.”

От житията за светеца знаем, че той умера от старост на 70 г. в пещерата до Рилския манастир. Но ако знаете за обичаите на римляните за провеждане на екзекуциите, то трябва да знаете, че след биенето с камшик е било отсичане на десницата. На известната Торинска плащеница ясно може да се види същото. Там дясната ръка е отсечена и по-късно добавена до трупа. Този факт ни дава повод да свържем смъртта на Иоан Кръстител с тази на Иван Рилски." 

Какви изводи можем да си направим от това изследване?

Пълна фалшификация на българската история.

Старозаветният пророк Елисей и Новозаветния Иисус са само едни дубликати на богомилът Василий, роден и проповядвал в България, Русия, Франция.