Възможно е, царете Соломон и Давид никога да не са съществували. По думите на историците, археологическите свидетелства за библейските истории трябва да се преразгледат, защото археолозите привързват своите находки към Библията без достатъчни основания.

Всеки археолог, занимаващ се с изучаването на библейските сюжети, може да потвърди, че практически не съществуват никакви свидетелства, че царете Давид и Соломон са съществували на това основание.

http://www.infox.ru/science/past/2009/11/16/david_solomon.phtml

Това е официалното становище на историци, археолоци и писатели, занимаващи се с библейска археология. Извори за съществуването на Давид и Соломон не се срещат никъде в ориенталските източници, нито в Египет, въпреки, че Соломон е женен за египетска принцеса. Тази част на книгата Библия, както и много останали, не можеха да намерят своето място в историята на света до моето изследване. Дошло е време навярно, булото на мистичност, с което бе обгърната тази книга да бъде свалено и истината за нея да блесне. 

5:1 И видях в десницата на Оногова, Който седеше на престола, книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата. 
5:2 И видях силен Ангел, който викаше с висок глас: кой е достоен да разгърне книгата и да снеме печатите й? 
5:3 И никой не можеше, нито на небето, нито на земята, нито под земята, да разгърне книгата, нито да я гледа. 
5:4 И аз плаках много, че никой се не намери достоен да разгърне и прочете тая книга, нито да я гледа. 
5:5 И един от старците ми рече: не плачи; ето, лъвът, който е от Иудиното коляно, коренът Давидов, победи и може да разгърне книгата и да снеме седемте й печата. 
5:6 Погледнах, и ето, сред престола и четирите животни и сред старците стоеше Агнец, като заклан, със седем рога и седем очи, които са седемте духове Божии, разпратени по цялата земя. 
5:7 Той дойде и взе книгата от десницата на Оногова, Който седеше на престола. 
5:8 И когато взе книгата, четирите животни и двайсет и четирите старци паднаха пред Агнеца, държейки всеки от тях гусли и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите; 
5:9 и пееха нова песен, думайки: достоен си да вземеш книгата и да снемеш печатите й, защото Ти бе заклан и със Своята кръв ни изкупи за Бога от всяко коляно и език, народ и племе, 
5:10 и ни направи пред нашия Бог царе и свещеници; и ще царуваме на земята. 
5:11 След това видях и чух гласа на много Ангели около престола и около животните и старците (и броят им беше много милиони), 
5:12 които говореха с висок глас: достоен е закланият Агнец да приеме силата и богатството, премъдростта и могъществото, честта, славата и благословението. 
5:13 И всяко създание на небето и на земята, под земята и в морето, и всичко, що е в тях, чувах да говори: на Оногова, Който седи на престола, и на Агнеца - благословение и чест, слава и владичество вовеки веков. 
5:14 И четирите животни казваха: амин. И двайсет и четирите старци паднаха и се поклониха на Живеещия вовеки веков.

Както виждате, печатите падат един по един.

Библейските царе Давид и Соломон съвсем логично се оказаха римските императори Клавдий ІІ Готски (268 - 270 г.) и неговият син Аврелиан (270 – 275 г.). Техни дубликати в нашата история са българските царе Калоян (1197 – 1207 г.) и Борил (1207 – 1218 г.)

В Библията и извън библейските книги и предания има повече подробности за живота и дейността на тези римски императори, отколкото написаното за тях от техните биографи. Ще продължа с написаното в Книга Царства, но с реалните имена:

[3:1] (Когато се закрепи царството в ръцете на Аврелиана, (цар Борил,) се сроди с фараона, египетския цар (император Хенрих Фландърски), и си взе фараоновата дъщеря (а не племенница) и я въведе в крепостта на град Сердика, докле построи дома си, дома Господен и стените около Иерусалим (София).

Луций Домиций Аврелиан (лат. Lucius Domitius Aurelianus) е римски император от 270 до 275 г. Роден е на 9 септември 214 г. в Сердика (дн. София) или в Срем. Той е един от успешните "войнишки императори". Негова е заслугата за възстановяване на единната Римска империя, след разпадането и кризата ѝ в средата на III век. За краткия период от 5 години, той възвръща почти напълно старите ѝ граници. Усилията му да овладее вътрешните проблеми дават резултати, но не са толкова голям успех.

След смъртта на последния (270 г.), е провъзгласен от войските в Панония за император. Квинтил, брат на починалия Клавдий II, провъзгласен за император в Италия, счел за невъзможно да се бори с толкова силен противник и се самоубил.

В Библията пише нещо друго. Аврелиан заповядва да убият Квинтил (Адония):

2:13]  И Адония, Агитин син, дойде при Вирсавия, Соломонова майка (и й се поклони). Тя попита: с мир ли си дошъл? Той отговори: с мир.
[2:14]  И той каза: имам нещо да ти кажа. Тя отговори: казвай.
[2:15]  И той каза: ти знаеш, че царството се падаше на мене, и цял Израил обръщаше погледите си към мене, като към бъдещ цар; но царството отиде от мене и се падна на брата ми, понеже това му беше от Господа.
[2:16]  Сега те моля за едно; не ми отказвай. Тя му рече: говори.
[2:17]  И той каза: моля те, поговори на цар Соломона, понеже той няма да ти откаже, да ми даде за жена сунамитката Ависага.
[2:18]  Вирсавия отговори: добре, аз ще поговоря на царя за тебе.
[2:19]  И Вирсавия влезе при цар Соломона да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони й се и седна на престола си. Поставиха престол и за царевата майка, и тя седна нему отдясно
[2:20]  и рече: една малка молба имам към тебе, не ми отказвай. А царят й отговори: искай, майко, няма да ти откажа.
[2:21]  И тя каза: дай сунамитката Ависага за жена на брата си Адония.
[2:22]  Цар Соломон отговори и рече майци си: а защо искаш сунамитката Ависага за Адония? Поискай за него и царството, понеже той ми е по-голям брат, откъм него са свещеник Авиатар и Саруевият син Иоав (военачалник, приятел).
[2:23]  И цар Соломон се закле в Господа, думайки: това и това да ми стори Бог и още повече да стори, ако Адония не е казал тия думи против душата си.
[2:24]  А сега, - жив ми Господ, Който ме укрепи и постави върху престола на баща ми Давида и Който ми основа дом, както Той бе говорил, - сега Адония трябва да умре.
[2:25]  И цар Соломон изпрати Иодаевия син Ванея, който го удари, и той умря.

Забелязях нещо, което са направили съставителите на римската история. Те умишлено, или не, са съкратили царуванията на много императори, като са сложили по-малко известни в подредбата след тях. Така се е получило и при Клавдий ІІ (Давид) и Аврелиан (Соломон). В Библията пише, че Давид е царувал цели четиридесет години, а историците оставят на Клавдий Готски само две:

[2:11]  Давид царува над Израиля четирийсет години: в Хеврон царува седем години и в Иерусалим царува трийсет и три години.

Всеки по-добър нумизмат, занимаващ се с римска нумизматика може да ви каже, че това не е вярно. Монетите на Клавдий ІІ Готски са разпространени в големи количества на територията на Балканите и в частност в България и това не е резултат от две годишно царуване. 
Какви ли не неща се написаха през последните години за митичният цар Хирам, а то се оказа, че това е римският император Нумериан, който е бил управител в град Дуръси в Албания:

[5:1] Хирам (Нумериан), тирски (Трач, Дуръси) цар, прати служителите си при Соломона Аврелиана), като чу, че го помазали за цар вместо баща му, защото Хирам (Нумериан) беше Давидов (Клавдий ІІ) приятел през целия си живот. 
[5:2] Също и Соломон (Аврелиан) изпрати да кажат на Хирама (Нумериан):
[5:3] ти знаеш, че баща ми Давид (Клавдий ІІ) не можа да съгради дом на името на Господа, своя Бог, поради войните с околните народи, докле Господ ги не покори под нозете му;
[5:4] но сега Господ, Бог мой, ми даде спокойствие отвред: няма противник и няма вече спънки.
[5:5] И ето, аз имам намерение да съградя дом на името на Господа, моя Бог, както бе казал Господ на баща ми Давида (Клавдий ІІ), думайки: твоят син, когото ще поставя на твоя престол вместо тебе, ще съгради дом на Моето име;
[5:6] затова, заповядай да ми насекат кедри от Ливан (Албания); и ето, моите слуги ще бъдат заедно с твоите слуги, и ще ти плащам за твоите слуги, каквото ти определиш, защото знаеш, че у нас няма люде, които да умеят да секат дървета тъй, както сидонци.
[5:7] Когато Хирам (Нумериан) чу думите на Соломона (Аврелиан), много се зарадва и каза: благословен да бъде днес Господ, Който даде на Давида (Клавдий ІІ) мъдър син, за да управлява тоя многоброен народ!
[5:8] И Хирам (Нумериан) прати при Соломона (Аврелиан) да кажат: изслушах това, за което беше пращал до мене; ще изпълня всичкото ти желание за кедровите и кипарисовите дървета:
[5:9] слугите ми ще ги свлекат от Ливан (Албания) при морето, и на салове ще ги докарат по море на мястото, което ще ми определиш; там ще ги стоваря, и ти ще ги вземеш; но и ти изпълни моето желание, да доставяш храна за моя дом.
[5:10] И Хирам Нумериан) даваше на Соломона (Аврелиан) дървета кедрови и дървета кипарисови напълно според желанието му.
[5:11] А Соломон (Аврелиан) даваше на Хирама (Нумериан) двайсет хиляди кора пшеница за прехрана на неговия дом и двайсет кора цедено маслинено масло, - толкова Соломон (Аврелиан) даваше на Хирама (Нумериан) всяка година.
[5:12] Господ даде Соломону (Аврелиан) мъдрост, както бе му обещал. И между Хирама (Нумериан) и Соломона (Аврелиан) имаше мир, и сключиха съюз помежду си.
[5:13] Цар Соломон (Аврелиан) наложи тегоба върху цял Илирик; а тегобата се състоеше в трийсет хиляди човеци.
[5:14] Той ги пращаше на Ливан (Албания), по десет хиляди на месец, на смени; един месец биваха на Ливан (Албания), а два месеца - по домовете си. Адонирам пък беше техен началник.
[5:15] Соломон имаше още седемдесет хиляди преносвачи на товари, и осемдесет хиляди каменоделци в планините,
[5:16] вън от трите хиляди и триста началници, които Соломон Аврелиан) беше поставил над работата, да наглеждат народа, който извършваше работите.
[5:17] И царят заповяда да докарват големи камъни, скъпи камъни, за основата на дома, камъни дялани.
[5:18] Дялаха ги пък Соломонови (Аврелиан) работници и Хирамови (Нумерианови) работници и гивлитци, и приготвяха дървета и камъни за постройката на дома (три години).

[6:1] В четиристотин и осемдесетата година след излизане на Израилевите синове от Египетската земя, в четвъртата година на Соломоновото царуване над Израиля, в месец зиф, който е вторият месец, Соломон почна да гради храм Господу. 
[6:2] Храмът, който цар Соломон съгради Господу, беше дълъг шейсет лакти, широк - двайсет и висок - трийсет лакти;
[6:3] притворът пред храма беше дълъг двайсет лакти, според ширината на храма, и широк - десет лакти пред храма.
[6:4] В храма той направи прозорци наоткос с решетки.
[6:5] И направи пристройка около стените на храма, около храма и давира *; и направи странични стаи околовръст.
[6:6] Долният кат на пристройката беше широк пет лакти, средният - широк шест лакти, а третият - широк седем лакти; защото около храма извън бяха направени отстъпи, та пристройката да не допира до стените на храма.
[6:7] Когато се градеше храмът, за градеж се употребяваха дялани камъни; ни чук, ни тесла, нито друго някакво желязно оръдие се чуваше в храма при градежа му.
[6:8] Входът в средния кат беше отдясно на храма. По кръгли стълби се изкачваха на средния кат, а от средния - на третия.
[6:9] Тъй съгради той храма, завърши го и го обложи с кедрови дъски.
[6:10] И пристрои към целия храм странични стаи, високи пет лакти; те бяха прикрепени към храма с кедрови греди.
[6:11] И биде слово Господне към Соломона, и му бе казано:
[6:12] ето, ти градиш храм: ако ходиш по Моите устави, постъпваш по Моите наредби и пазиш всичките Ми заповеди, като постъпваш според тях, - Аз ще изпълня върху тебе словото Си, което бях казал на баща ти Давида,
[6:13] и ще живея всред Израилевите синове и няма да оставя Моя народ Израиля.
[6:14] Соломон съгради храма и го завърши.
[6:15] И обложи стените на храма отвътре с кедрови дъски; от пода до потона ги обложи отвътре с дърво, и пода на храма покри с кипарисови дъски.
[6:16] А в задната страна на храма, на двайсет лакти от края, издигна стена и обложи стените и потона с кедрови дъски, и направи давир за Святая-Святих.
[6:17] Храмът, сиреч предната част на храма, имаше четирийсет лакти.
[6:18] По кедъра отвътре на храма имаше резби, подобни на краставички и разпукващи се цветове; всичко беше покрито с кедър, камък се не виждаше.
[6:19] А вътре в храма той приготви давира, за да постави там ковчега на завета Господен.
[6:20] Давирът беше дълъг двайсет лакти, широк двайсет лакти, и висок двайсет лакти; той го обкова с чисто злато; също обкова и кедровия жертвеник.
[6:21] Извътре Соломон обкова храма с чисто злато, и протегна златни вериги пред давира, и го обкова със злато.
[6:22] Целия храм той обкова със злато, целия храм докрай, и целия жертвеник, който е пред давира, обкова със злато.
[6:23] И в давира направи два херувима от маслинено дърво, високи десет лакти.
[6:24] Едното крило на херувима беше дълго пет лакти и другото крило на херувима - пет лакти; десет лакти имаше от единия край на крилете му до другия край на крилете му.
[6:25] Десет лакти имаше и другият херувим; еднаква мярка и еднакъв вид имаха двата херувима.
[6:26] Височината на единия херувим беше десет лакти, също и на другия херувим.
[6:27] Той постави херувимите всред вътрешната част на храма. А крилете на херувимите бяха разперени, и крилото на единия се допираше до едната стена, а крилото на другия херувим допираше до другата стена; другите им пък криле се срещаха крило с крило всред храма.
[6:28] Той обкова херувимите със злато.
[6:29] И по всички стени на храма околовръст издълба изображения на херувими, палми и разпукващи се цветове, отвътре и отвън.
[6:30] И пода на храма обкова със злато във вътрешната и предната част.
[6:31] За входа на давира той направи врата от маслинено дърво с петоъгълни спонци.
[6:32] На двете половини на вратата от маслинено дърво той издълба херувими, палми и разпукващи се цветове и ги обкова със злато; покри със злато и херувимите и палмите.
[6:33] И при входа на храма той направи четириъгълни стълбове от маслинено дърво
[6:34] и две врати от кипарисово дърво; двете половинки на едните врата бяха подвижни, и двете половинки на другите врата бяха също подвижни.
[6:35] Издълба по тях херувими, палми и разпукващи се цветове и обкова резбата със злато.
[6:36] И вътрешния двор направи от три реда дялани камъни и от ред кедрови греди.
[6:37] На четвъртата година, в месец зиф, (втория месец,) той бе положил основите на храма Господен,
[6:38] а на единайсетата година, в месец бул, - този е осмият месец, - той завърши храма с всичките му принадлежности и по всичките му предначертания: той го гради седем години.

 Този храм навярно се е намирал на мястото на църквата Александър Невски на върха на хълма, в близост до крепостта Сердика (Давидов, Калоянов град), а може да се окаже и на друго място. Бъдещите археологически находки ще докажат това.
Днес в Боянската църква може да се види портрета на цар Давид, Клавдий ІІ "Готски", или севастократор Калоян "Ромеоубиеца" и жена му Версавия, Северина, Десислава. Калояновата махала все още се е помнила в края на 19 век от софиянци. 



Царете Давид и Соломон с български свитъци в ръце.