Ето как би трябвало да се чете правилно този текст от І Книга Царства, която описва битката на цар Калоян срещу армията на Константинополският император Балдуин през 2005 г.: 

[17:1] Истамбулците събраха войските си за война, събраха се в Скутари, що е в Тракия, и разположиха стан между Скутари и Мезек в Будремис (Свиленград). 
[17:2] А Галиен и илирийците се събраха и разположиха стан в дъбовата долина и се приготвиха за война против истамбулци.
[17:3] И застанаха истамбулци от едната страна на планината, и армията на Илирик от другата страна на планината, а между тях беше долината.
[17:4] И от истамбулския стан се изстъпи едноборец, по име Балдуин, от Готия (латинец); на ръст шест лакти и педа.
[17:5] На главата му имаше меден шлем; и облечен бе той в люспеста броня, и бронята тежеше пет хиляди сикли мед;
[17:6] на нозете му имаше медни ногавици и на плещите му - меден щит;
[17:7] и топорището на копието му беше като тъкашко кросно, а самото му копие - от шестстотин сикли желязо, и пред него вървеше оръженосец.
[17:8] И застана той и викна към полкове на Илирик, думайки им: защо сте излезли да воювате? Не съм ли аз истамбулец, а вие роби Галиенови? Изберете си един човек, и нека слезе при мене;
[17:9] ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби; ако пък аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни служите.
[17:10] Каза още истамбулецът: днес ще посрамя полковете на Илирик; дайте ми човек, и ние ще се бием двама. 
[17:11] И Галиен и всички от Илирик чуха тия думи на истамбулеца, и много се уплашиха и ужасиха.
[17:12] Калоян беше син на ефратеца от Пловдив Тракийски, на име Асен, който имаше осем сина; в дните на Галиен тоя човек достигна старост и беше най-стар между мъжете.
[17:13] Тримата по-големи Асеневи синове отидоха със Галиен на война; имената на тримата му синове, които отидоха на война, бяха: най-големият се казваше Елиав, вторият след него - Аминадав, и третият - Сама;
[17:14] Калоян беше най-малък. Тримата по-големи отидоха със Галиен,
[17:15] а Калоян се бе върнал от Галиен, за да пасе овците на баща си във Пловдив.
[17:16] Оня истамбулец излазяше сутрин и вечер и се показваше четирийсет дена.[17:17] И Асен рече на сина си Калоян: вземи за братята си ефа печено жито и тия десет хляба и ги занеси по-скоро в стана при братята си;
[17:18] а тия десет пити сирене занеси на хилядоначалника и разпитай за здравето на братята и узнай за нуждите им.
[17:19] Галиен и те и всички илирици се намираха в дъбовата долина и се готвеха за боя с истамбулци.
[17:20] Калоян стана сутринта рано, остави овците на пазач и, като взе товара, тръгна, както му бе заповядал Асен; и дойде при колите, когато войската бе наредена и с вик се готвеше за бой.
[17:21] Тогава илирици и истамбулци се разположиха войска срещу войска.
[17:22] Калоян остави товара си при пазача на колите, затече се в редовете, дойде и попита братята си за здравето.
[17:23] И ето, когато той се разговаряше с тях, едноборецът, комуто името беше Балдуин, истамбулец от Готия, излиза от редовете истамбулскии казва ония думи, и Калоян ги чу.
[17:24] И всички от Илирик, като виждаха тоя човек, избягаха от него и много се бояха.
[17:25] И илириците казваха: видите ли тоя човек, който излиза? Той излиза, за да хули Илирик; да би го някой убил, царят би го надарил с голямо богатство, и би му дал дъщеря си за жена, и дома на баща му би направил свободен у Илирик.
[17:26] И Калоян рече на ония, които стояха с него: какво ще сторят на оногова, който убие тоя истамбулец и снеме позора от Илирик? Защото, кой е тоя необрязан истамбулец, дето тъй хули войнството на живия Бог?
[17:27] И народът му каза същите думи, като прибави: ето, това ще сторят на оня човек, който го убие.
[17:28] Елиав, най-големият брат на Калоян, чу, що говореше той с народа, и се разсърди Елиав на Калояна и рече: защо си дошъл тук и на кого остави малкото ония овци в пустинята? Зная аз твоето големство и твоето лошо сърце; ти си дошъл да гледаш боя. 
[17:29] И рече Калоян: та какво съм сторил? не са ли това само думи?
[17:30] И се отвърна от него към другиго и говореше същите думи, и народът му отговаряше, както по-преди.
[17:31] Разчуха се думите, които Калоян говореше, и ги обадиха на Галиен, и той го повика.
[17:32] И рече Калоян на Галиен: нека никой не пада духом пред тогова; твоят раб ще отиде и ще се бори с тоя истамбулец.
[17:33] А Галиен отговори на Калоян: не можеш отиде против тоя истамбулец да се бориш с него, защото ти си още момче, а той е войник още от младини.
[17:34] Тогава Калоян рече на Галиен: твоят раб пасеше бащините си овци, и когато се случваше да дойде лъв, или мечка, и отвлечеше овца от стадото,
[17:35] аз се спущах подире му, нападах го и отнемах я от устата му; ако пък той се хвърляше върху ми, аз го хващах за космите, ударях го и го убивах;
[17:36] лъв и мечка е убивал твоят раб, и с тоя необрязан истамбулец ще стане същото, както с тях, понеже хули войнството на живия Бог. (Не бива ли да ида и да го поразя, за да снема хулите от Илирик? Защото кой е тоя необрязан?)
[17:37] Калоян рече още: Господ, Който ме избавяше от лъва и мечката, ще ме избави от ръцете на тоя истамбулец. И рече Галиен на Калоян: иди, нека Господ бъде с тебе.
[17:38] Галиен облече Калоян с дрехите си, тури на главата му меден шлем и му надяна броня.
[17:39] Калоян запаса меча му върху дрехите и се опита да ходи, понеже никога не бе ходил с такова въоръжение. И Калоян рече на Галиен: не мога да ходя с това, не съм навикнал. И сне Калоян всичко това от себе си.
[17:40] И взе в ръка тоягата си, избра си пет гладки камъчета от потока, и ги тури в овчарската торбичка, която беше с него; и с торбичка и с прашка в ръка излезе срещу истамбулеца.
[17:41] Излезе и истамбулецът, като отиваше и се приближаваше към Калоян, и отпреде му вървеше оръженосецът.
[17:42] Погледна истамбулеът и, като видя Калоян, с презрение го изгледа, понеже беше млад, рус и хубавец.
[17:43] Истамбулецът рече на Калоян: защо си тръгнал срещу ми с тояга (и с камъни)? нима съм куче? (Калоян отговори: не, а по-долен от куче.) Тогава истамбулецътт прокле Калояна с боговете си.
[17:44] И истамбулецът рече на Калояна: приближи се до мене, и ще дам тялото ти на птиците небесни и на зверовете полски.
[17:45] А Калоян отговори на истамбулеца: ти идеш против мене с меч, копие и щит, аз ида против тебе в името на Господа Саваота, Бога на Илирическото войнство, което ти оскърбяваш;
[17:46] сега ще те предаде Господ в ръката ми, и аз ще те убия, ще снема от тебе главата ти, и ще дам (твоя труп и) труповете на истамбулската войска на птиците небесни и зверовете земни, и цяла земя ще узнае, че има Бог у Илирик;
[17:47] и цялата тая тълпа ще узнае, че не с меч и копие избавя Господ, защото това е война на Господа, и Той ще ви предаде в ръцете ни.
[17:48] Когато истамбулецът се изправи и взе да пристъпя и се приближава към Калоян, Калоян бързо се затече към мястото на битката срещу истамбулеца.
[17:49] И бръкна Калоян с ръка в торбичката, извади оттам един камък и хвърли с прашката, та удари истамбулеца в челото, тъй че камъкът се заби в челото му, и той падна ничком на земята.
[17:50] Тъй с прашка и камък надви Калоян истамбулеца; удари истамбулеца и го уби; а меч Калоян нямаше нямаше в ръце.
[17:51] Тогава Калоян се затече и, като стъпи върху истамбулеца, взе та изтегли меча му из ножницата, удари го и отсече с него главата му; истамбулци, като видяха, че техният юнак умря, удариха на бяг.
[17:52] И дигнаха се мъжете на Илирик и Тракия, викнаха и гониха истамбулци до входа в долината и до портите на Аркадиопол (Люлебургас). И убиваните истамбулци падаха по Римския царски път до Булгарофигон (Бабаески) и до Аркадиопол (Люлебургас).
[17:53] След като гониха истамбулци, синовете на Илирик се върнаха и разграбиха стана им.
[17:54] Калоян взе главата на истамбулеца и я занесе в Сердика, а оръжието му тури в шатрата си.
[17:55] Когато Галиен бе видял Калояна да излиза срещу истамбулеца, тогава попита Викторин, началник на войската: Викторине, чий син е тоя момък? Викторин отговори: да ти е жива душата, царю, не зная.
[17:56] И царят тогава рече: я попитай, чий син е тоя момък?
[17:57] А когато Калоян се връщаше, след като уби истамбулеца, Викторин го взе и доведе при Галиен, и главата на истамбулеца беше в ръката му.
[17:58] И Галиен го попита: чий син си, момко? Калоян отговори: син на твоя раб Асеня от Пловдив.

Кельты (лат. Celtae, брет. Kelted, валл. y Celtiaid, ирл. na Ceiltigh, гэльск. Ceilteach, мэнск. ny Celtiee, корнск. Kelt) — близкие по языку и материальной культуре племена индоевропейского происхождения, в древности на рубеже эр занимавшие обширную территорию в Западной и Центральной Европе. 
Кельты были одним из самых воинственных народов в Европе. Для устрашения противника перед битвой кельты издавали оглушительные вопли и трубили в боевые трубы — карниксы, раструбы которых были сделаны в виде голов животных.
Восточные кельты, расселенные по долине Дуная, проникли далеко на восток в 281 до н. э. во Фракию на севере Греции, греки называли их галатами.

Голиат = Келт = ГАЛАТец

[17:4] И от истамбулския стан се изстъпи едноборец, по име Балдуин, от Готия (латинец); на ръст шест лакти и педа. 
[17:5] На главата му имаше меден шлем; и облечен бе той в люспеста броня, и бронята тежеше пет хиляди сикли мед;
[17:6] на нозете му имаше медни ногавици и на плещите му - меден щит;
[17:7] и топорището на копието му беше като тъкашко кросно, а самото му копие - от шестстотин сикли желязо, и пред него вървеше оръженосец.

Така са изглеждали рицарите на Балдуин в очите на българите.

[17:50] Тъй с прашка и камък надви Калоян истамбулеца; удари истамбулеца и го уби; а меч Калоян нямаше нямаше в ръце. 
[17:51] Тогава Калоян се затече и, като стъпи върху истамбулеца, взе та изтегли меча му из ножницата, удари го и отсече с него главата му; истамбулци, като видяха, че техният юнак умря, удариха на бяг.

Гръцкият историк Диодор Сицилийски пише, че убивайки противника, келтските войни „отрязвали главите им и ги окачвали на своите коне”, а „донасяйки ги в къщи, те ги слагали на входа на своите жилища. Те съхранявали отрязаните глави на победените врагове в кедрово масло…” А някои се хвалели, че не би дали тази глава дори за нея да им дадат количество злато, колкото тежала тя. Истината е в това, че за келтите главата е жилище на душата. Отрязвайки главата означавало, че неговата душа отделена от тялото му не може да оживее… Вероятно, отрязаната глава на врага съставлявала не само трофей на победителя, но и били част от култа..

 Вероятно заради същия този обичай, Клавдий ІІ Готски (Калоян Ромеоубиеца) отрязва главата на Голиат (галатеца).  Виждате, че това не са събития от еди-кой си век преди Христа, а от близкото Средновековие.

Второто съобщение е от византийския хронист Георги Акрополит във връзка с пленяването на латинския император Балдуин Фландърски от цар Калоян (1197-1207 г.), след разбиването на латинските рицари от българите при Одрин в 1205 г.:

"… Самият им император Балдуин бил пленен от тях и бил откаран вързан при царя на българите Йоан (Калоян). Той, както казват, отсякъл главата му и по варварски обичай я превърнал в съд за пиене, като я очистил отвътре и я украсил от всички страни отвън…"15,13.

http://doktora757.blog.bg/history/2009/12/21/ritualni-chashi-cherepi-pri-drevnite-bylgari.459319