Нека да потърсим около стара София дали няма подобно място, което да отговаря на нашите изисквания. Голгота и Гетсимания да са на едно място, оттатък потока Кедърски, по посока на планината Елеонска. В село Гетсиманьево да има място за молитва, където Иисус и учениците му често да са отсядали. Това село да се намира извън пределите на града, дори на неговите предградия. Мястото да е оградено и да е на висок хълм. 
На около два километра от стените на Сердика (Иерусалим), на юг, по посока на планината Витоша (Елеонска, Витезда), зад Перловска река (Кедърска, Кедрон) се намира една височина с интересното име Кору Бааларъ (Токмаклия). Днес тя е в квартал Лозенец и точно на върха на височината е хотел Кемпински-Зографски.
Куру – кория на турски е “малка гора” + Бел (Христос) + ар (човек), или “Гората на човека Христос” е истинското име на тази височина. На старите топографски карти на София можем да видим присъствието на много могили в този район, около река Перловска (водоточи Кедрски) и възвишението Кору Баалар. Това ни дава повод да си мислим, че тук по времето на Иисус е имало старо гробище на град Сердика.
В Стария завет , в ІV Книга Царства се споменава за това гробище:

[23:1] Тогава царят прати, та събраха при него всички старейшини на Иуда и на Иерусалим.
[23:2] И отиде царят в дома Господен, и с него всички иудеи и всички иерусалимски жители, и свещеници, и пророци, и целият народ, от малък до голям, и им прочете гласно всички думи на книгата на завета, която се намери в дома Господен.
[23:3] После царят застана на високо място и сключи пред лицето Господне завет, - да следва Господа и да пази заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му, от все сърце и душа, за да изпълни думите на тоя завет, написани в тая книга. И целият народ встъпи в завета.
[23:4] Тогава царят заповяда на първосвещеник Хелкия и на вторите свещеници и на пазачите при прага да изнесат от храма Господен всички вещи, направени за Ваала и за Астарта и за цялото небесно воинство, и ги изгори извън Иерусалим, в Кедронския дол, и заповяда да пренесат пепелта им във Ветил.
[23:5] И отстрани жреците, които иудейските царе бяха поставили да извършват кадения по оброчищата в иудейските градове и в околностите на Иерусалим, и ония, които кадяха на Ваала, на слънцето, на месеца, на съзвездията и на цялото небесно воинство;
[23:6] и изнесе той Астарта из дома Господен вън от Иерусалим, при поток Кедрон, и я изгори при поток Кедрон, стри я на прах и хвърли праха й в общонародните гробища;”

Защо цар Иосия използва точно общонародните гробища на Сердика (Иерусалим) до Перловска река (Кедрон) за да изгори статуите на Астарта (Богородица)? Там пак според ІІІ Книга царства, майката на Аса (Константин Велики) – Ана (Ел Ена), прави “истукан” на Астарта: 

[15:9] Аса (Константин Велики) се възцари над иудеите на двайсетата година от царуването на израилския цар Иеровоама (Диоклетиан) 
[15:10] и царува в Иерусалим (Сердика) четирийсет и една година; името на майка му беше Ана (Елена), Авесаломова дъщеря.
[15:11] Аса (Константин) вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, както неговият отец Давид.
[15:12] Той изгони блудниците от земята и отхвърли всички идоли, които бащите му бяха направили,
[15:13] и дори майка си Ана (Елена) лиши от званието царица, задето

бе направила истукан на Астарта (Богородица); и насече Аса (Константин) нейния истукан и го изгори при поток Кедрон (Перловска река).
[15:14] Оброчищата (църквите), наистина, не бяха премахнати. Но сърцето на Аса Константин) бе предадено Господу през всичките му дни.”

Видяхме че иудейският цар Аса е римският император Константин Велики, а майка му Ана, съответно е Ел Ана (Елена).”
Който познава добре град София ще може да си отговори на този въпрос.

Днес това място, което идеално отговаря на евангелската история за последните дни на Иисус се нарича Лозенец, а Гетсимания (анаграма на Манастир) е неговият прочут в древността манастир. Тук са били и едни от най-големите гробища от онова време. Много голяма част от това антично гробище все още стои непокътнато в Южен парк на София. Навярно около манастира е имало много други постройки, където са живяли хора. Това му е дало името “Манастирско село” и с него присъства в старите евангелия. След като се излезе от южното предградие на Стара Сердика, се преминава Перловска река за да се стигне до този манастир. Там по-късно, или от онова време е имало мост над реката, на пътя София – Самоков. Вижте как името Манастир МНСТР се е превърнало в Гетсимания ГТСМН. 

Намира се оттатък реката Перловска, когато се е излизало от стените на стара София. 

На това място по-късно, (или по-рано?) Константин І и майка му Елена построяват голям манастир. В него се е състоял и прочутият Сердикийски събор. Сега разбирате защо първите християни са избрали точно Сердика за този събор. Според мен това е бил първият църковен събор, който е известен и с името Никейски. Ника е било и едно от имената на Христос, и то означава Победител. Нике в гръцката богиня е богиня на победата, а от историята знаем, че единствено Христос заявява на света:

“Аз победих света!”

"На възвишението, на което са се състояли тези събития, днес американците си построиха ново посолство. Тази местност цялата /чак до японския хотел/ се нарича "Кръста". На север от посолството наскоро бяха открити останки от две много стари антични църкви и манастирски комплекс. Църквите за съжаление бяха унищожени почти напълно при строителни работи. Манастирският комплекс все още не е разкопан. Той се намира на мястото на старо военно подделение - в момента пущинак, граничещ северно с американското посолство. 

Още на север, вече долу, на улица Димитър Хаджикоцев, до базата на общинската охранителна фирма Егида, преди три години бе открит много интересен античен мавзолей , с три големи каменни саркофага, за съжаление ограбени. На около 80 м. от мавзолея бе открита голяма антична тухларна. Можем ли да разберем, как се е казвал манастира и църквата в него?"

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=historical&Number=1945004154&page=&view=&sb=&vc=1 

В “История на София”, ръкопис съхраняван в архива на Конгрегацията в Рим, Петър Богдан Бакшев счита, че базиликата е част от манастир: 

“Триадица е място – пише той, - където в древността е бил разположен един манастир извън София, на юг към полите на планината, наричан от турците Токмаклия, сега (този манастир) е разрушен. Казват, че той се е наричал от гърците “Триада”, вярвам, че този манастир е бил посветен на св. Троица. Също казват, че поради големите удобства и поради добрия въздух на това място се е състоял сердикийският събор.”
По-късно, някъде до средата на 20 век на картите на София това възвишение в Лозенец се е наричало Кору Баалар (Курубаглар):

Евлия Челеби пише, че едно от най-хубавите места за разходка около София е било това място:

“Местността Курубаглар, която се намира между Витоша и София, е една от най-прочутите местности в турските, арабските и персийските земи, които местности са: Мерам, в град Коня, Азпазу в град Малатия....”

Токмаклия (ТКМКЛ)! Нека да разгледаме това име. В Библията е упоменато като Голгота (ГЛГТ), Г=К, В Библията това име е достигнало като “Лобно място”:

“Заведоха го на мястото Голгота, което значи: лобно място.”

В оригинала това навярно е било написано по следния начин”

“Заведоха го на мястото Токмаклия, което ще рече: мястото на Бeл (Христос), или така още е наричан и първият човек според библията – Адам."

Ето, че в покрайнините на София открихме всички евангелски топоними свързани с последвите дни на Иисус. Тук е и Голгота (Токмаклия), която е и село Гетсимания (село Манастир), а мястото в манастира си е място за молене, а не за бране на маслини. Намира се на възвишение над реката и околната местност и е по посока на планината Витоша (Витезда, Елеонска) като се излезе от града. Река Кедърска също отговаря на библейските описания.

В книгата “Страсти Христовы” също има доста доказателства в подкрепа на това мое твърдение:

“Господь же Бог и Спас наш Исус Христос Сын Божий, прииде в дом Иакова Заведеова, на предградье близ потока Кедрскаго, со апостолы Своими во уготованную горницу. Уже бо вся уготована бысть вечеря"

“ Господ пък Бог и Спасител наш Иисус Христос Син Божий, дойде в дома на Иаков Заведеев, на предградието близо до потока Кедърски, със Своите апостоли в приготвената горница вече всичко бе приготвено за станалата вечеря.”

Тук Фоменко и Носовски в книгата си “Царя Славян” правилно са предположили, че това се е случило на втория етаж в заведението на Иаков, което се е намирало в края на предградието Сердика, близо до брода, или моста над река Перловска. Заведей не съществува, а на негово място е българската дума “заведение”. 
След хубавото хапване и пийване на вино в заведението на Иаков, Христос с учениците си се отправят в “село Гепсиманьево”, което се намира на “полпоприще” от това място. Това означава, че заведението е близо до “село Гепсиманьево”. 
Когато Иисус с учениците си отишъл в село Гепсиманьево, Иуда се отправил към архиреите, разказал им за Тайната вечеря и поискал да му дадат 30 сребърника за сведението, къде се намира Христос. Парите му били заделени и бил повикан отряд войници за залавянето на Христос. Мястото, където се намирал Христос, било разположено от другата страна на потока Кедърски. В Евангелието на Матей, (гл. 26:36) където единственно е упомената Гетсимания, можем да прочетем следното:

"И гла оучеником своим: сядете тоу, дондеже шедъ (и) помолия ся тамо."

i]Схватив Христа, воины связали ему руки и НАДЕЛИ НА ШЕЮ ЖЕЛЕЗНУЮ ЦЕПЬ. О ней упоминается несколько раз. В книге "Страсти Христовы" подробно описывается, как Христа волокли за железную цепь, надетую на шею. При этом сказано, что ему отбили руки и ноги и поэтому он не мог идти. "Воини же жидовстии вземше Из “Страсти Христовы”

“Господ же Бог и Спас наш Исус Христос Син Божий,, прииде в дом Иакова Зеведеова, на предградье близ потока Кедрскаго, со апостоли Своими во уготованную горницу, Уже бо вся уготована Бысть вечеря.”

Затем Христос уходит с учениками в “село Гепсиманьево”, находящееся на п”полпоприще” от того места. То есть отходит от “заведения” недалеко. (лист 48).

Исуса связавши руце ему пречистя, и шею Его святую возложиша цепь железную. И начаша бити Его немилостивно... И влечаху Его по земли цепию за шею, и вельми сурово биша Его, на месте том, и пречистыя руце и нозе Ему отбиша. Потом же возставиша Его на нозе, и поведоша чрез поток Кедрский. Сами убо они окаянии жидове идяху посуху, Исуса же пхаху в блато. Толико же биша Его, яко с великаго их биения не можаше из грязи изыти, они же влечаху Его цепию за шею, чрез поток Кедрский. Егда же извлекоша Его на сухое место, возложиша руки своя на Него... И приведоша Исуса ко двору Анны архиерея, понеже той Анна архиерей тесть Каиафе бяша: Каиафа же того лета церкви держа начальство. И тогда собрашеся множество жидов во двор Каиафин, прежде пришествия Христова, ждуще Исуса во двор той" [127], лист 63.

Это описание отсутствует в канонических Евангелиях. Оно весьма интересно. Во-первых, обращает на себя внимание ТОПКАЯ ГРЯЗЬ, по которой волокут Христа. Грязь названа болотом, а потом еще сказано, что Христос даже не мог сам из нее выбраться, поскольку был обессилен побоями. Спрашивается, можно ли было найти в окрестностях современного Иерусалима ТОПКУЮ БОЛОТИСТУЮ ГРЯЗЬ? Очень сомнительно. Современный Иерусалим, то есть Эль-Кудс, находится в пустыне, где воды крайне мало. Сегодня она поступает с помощью водонапорных станций, а в прежние времена там берегли каждую каплю. Поэтому там вряд ли могли быть сырые дороги, покрытые мокрой липкой грязью.[/i]

http://chronologia.org/car_slav/02.html  

Следва.