Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2011 22:06 - Петър І, Самуил и Светослав
Автор: horos Категория: История   
Прочетен: 3372 Коментари: 1 Гласове:
2



 

Житие на св. пророк Самуил

Римският император Валериан І и Български цар Самуил

 

В онова време, когато израилтяните се управлявали от съдии, а не от царе, живял в гр. Рама или Ариматея (София) един благочестив човек на име Елкана ЛКН (Лициний LCN, комит Никола НКЛ от София) от Левиевото (комит о БЕЛ) коляно. Той имал две жени – Ана (Мариниана, Рипсимия) и Фенана. Любимата му жена Ана (Мариниана, Рипсимия) била бездетна. А у израилтяните бездетството се считало за знак на Божия немилост. Затова Ана (Мариниана, Рипсимия) тъгувала много, пък и познайниците й странели от нея и дори я презирали.

Елкана (Лициний, комит о Бел Никола от София) изпълнявал усърдно всички наредби на закона. На всички големи празници ходел със семейството си в Силом (Преслав), гдето тогава се намирала скинията, за да принесе жертва Богу. Веднъж след жертвоприношение той седнал да обядва със семейството си. Само Ана (Мариниана, Рипсимия) едничка не могла нищо да яде: сърцето й било пълно с тъга и тя пак отишла в скинията да се моли. Дълго се молила и плакала. Тя молила Бога да й даде син и обещала, че ако той й окаже тая милост, тя ще Му го посвети. Първосвещеник Илий (Траян Деций, Петър І), който седял при входа на скинията, я гледал с учудване. Тя била твърде много развълнувана, не произнасяла гласно ни една дума, но устните й се движели, като произнасяли вътрешна молитва. Като видял нейното извънредно вълнение, Илий (Траян Деций, Петър І) си помислил, че тя е пияна, и й казал:

- Как си могла ти в такъв вид да дойдеш в Дома Господен? Излез оттук и отрезви се!

Ана (Мариниана, Рипсимия) смирено отговорила на първосвещеника:

- Не съм пияна, но изливам пред Господа скръбта на душата си. Моля те, не ме презирай!

На Илий (Траян Деций, Петър І) му станало мъчно, че оскърбил нещастната жена. Той благословил Ана (Мариниана, Рипсимия) и й казал:

- Иди си смиром и Израилевият Бог да изпълни просбата ти!

Ана (Мариниана, Рипсимия) се върнала при мъжа си, утешена и укрепена от молитвата. Милосърдният Бог изпълнил нейната просба: тя родила син и го нарекла Самуил, което значи "измолен от Бога".

Родителите твърде много се зарадвали, че си имат вече младенец. И двамата били съгласни да го посветят на Господа, затова щом Самуил навършил три години, Ана (Мариниана, Рипсимия) го отнесла в Силом (Преслав) при първосвещеника Илий (Траян Деций, Петър І) и му казала:

- Аз съм същата жена, която преди три години молех Бога да ми дарува син. Бог изпълни молбата ми и аз Му отдавам своето дете. Нека то Му служи през цял живот.

И като влязла в храма, Ана (Мариниана, Рипсимия) поблагодарила на Господа с пламенна молитва:

"Зарадва се сърцето ми в Господа, въздигна се силата ми чрез моя Бог! Никой не е тъй свет като Господа и няма твърдина като нашия Бог! Господ умъртвява и съживява. Господ прави човека сиромах и богат, унижава го и го въздига. От праха Той подига бедния, от калта възвишава сиромаха. Той изпълнява молитвата на молещия се и благославя дните на праведника, защото не със своята мощ е силен човек. Господ е свет. Да се не хвали мъдрият с мъдростта си, да не се хвали силният със силата си, да не се хвалят богатите с богатството си, но който желае да се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Господа."

След молитвата Ана (Мариниана, Рипсимия) се върнала у дома, като оставила детето на грижите на първосвещеника Илий (Траян Деций, Петър І). На всеки празник обаче тя ходела в Силом (Преслав) да се види със сина си и му донасяла дрешки. Майката се радвала, като чувала от Илий (Траян Деций, Петър І), че синът й е кротък, послушен и ревностно се учил на закона Господен. Радвала се, като видяла младото момче да служи на храма в сфод (ленена дрешка, каквато носели служителите на олтара). Илий (Траян Деций, Петър І) твърде обикнал доброто и кротко момче и казвал на родителите му: "Да ви благослови Бог за дара, който Му поднесохте!" И Бог проявил милост към Ана (Мариниана, Рипсимия): дарувал й още три сина (Давид, Аарон и Моисей) и две дъщери. Първосвещеникът Илий (Траян Деций, Петър І) бил в същото време и съдия на израилския народ. Той бил добър човек, изпълнен с вяра и благочестие. Но с едно нещо заслужил Божия гняв: бил твърде снизходителен към децата си, не ги наказвал за техните постъпки и затова синовете му Офни ъ и Финес (Хостилиан) станали много лоши и развратни люде. Те двамата били свещеници, но не почитали Бога и не изпълнявали своите длъжности, както трябва. Вземали в своя полза част от пожертвованията, принасяни Богу, и с това отклонявали народа от жертвоприношения. Често Илий (Траян Деций, Петър І) чувал оплаквания против синовете си и тогава им казвал:

- Деца мои, защо така постъпвате? Вие грешите тежко пред Господа, като отклонявате народа от изпълнение на Неговите повели. Не е хубаво това, що чувам за вас.

Но Офни (Херений Етруск) и Финес (Хостилиан) никак не се вслушвали в кротките увещания на баща си и продължавали да живеят нечестиво. Като съдия израилски, Илий (Траян Деций, Петър І) бил длъжен да уволни синовете си и да ги накаже. Но той не се решил да прибегне до строгост. Бог му казал чрез едного от пророците Си, че Той ще го накаже за лошото поведение на синовете му, "защото – казал Господ чрез устата на пророка – Аз прославям тия, които Ме прославят, а които Ме презират, ще бъдат в безчестие." Нататък пророкът предвестил на Илий (Траян Деций, Петър І), че двамата негови синове ще умрат в един ден и Господ ще си определи верен свещеник, който ще изпълнява волята Му и ще Му служи усърдно.

Между това момчето Самуил растяло и било едничка утеха на Илий (Траян Деций, Петър І). Скоро станало явно, че то е угодно Богу, че Бог му е пратил Своята благодат и чрез него ще възвестява Своята воля. Веднъж дванадесетгодишното момче, което спяло всяка нощ в скинията (храма Божи), било пробудено от глас, който го викал. Като мислело, че го вика Илий (Траян Деций, Петър І), то бърже станало и отишло в предверието, гдето първосвещеникът спял при вратите на храма.

- Ти ли ме вика, отче? – казало то на Илий (Траян Деций, Петър І).

- Не, чедо – отговорил той, - аз не съм те викал. Иди си легни!

Но току-що момчето заспало, същият глас отново извикал: "Самуиле, Самуиле!" Момчето станало пак и пак отишло при първосвещеника. Три пъти Самуил бил събуждан и отивал при Илий (Траян Деций, Петър І). Тогава Илий (Траян Деций, Петър І) разбрал, че Господ вика момчето и му казал:

- Ако пак чуеш, че те викат, кажи: "Говори, Господи, понеже Твоят раб слуша!" Действително Самуил чул четвърти път същия глас и отговорил: "Говори, Господи, понеже Твоят раб слуша!" И Господ заговорил на Самуил и му възвестил, че ще накаже Илий (Траян Деций, Петър І), загдето той не обуздал синовете си в техните беззакония.

Самуил станал сутринта, отворил вратите на храма, но се боял да обади на първосвещеника това, което Бог му казал за него. Обаче Илий (Траян Деций, Петър І) го повикал и поискал да му разкаже всичко. Като чул Господните думи, Илий (Траян Деций, Петър І) казал: "Той е Господ, каквото Му е угодно, това ще направи." Господ благословил Самуил и оттогава често възвестявал чрез него Своята воля. Всички в Израил разбрали, че на момъка почива Духът Господен и го почитали като пророк.

В това време израилтяните били твърде развратни и непокорни Богу. Те забравили благодеянията, които Господ им оказвал, и постоянно се отклонявали от Него. Само външно изпълнявали обредите на закона, а сърцата им били далеч от Бога. И Бог ги наказал.

Филистимците, съседен народ, нападнали израилтяните. В сражение ги разбили и убили около 4000 души. Израилските началници и старейшини в ужас говорили един другиму: "Защо Господ ни порази с такова бедствие?" Тям на ум не дошло, че Господ ги наказва за греховете им и че само истинското тяхно разкаяние може да умилостиви Бога. Но те казали: "Да донесем тук ковчега Господен! Неговото присъствие ще ни спаси от ръката на враговете ни."

Действително, пратили в Силом (Преслав) за свещения ковчег и го донесли на бойното поле. Те мислели, че видимото присъствие на светинята ще спаси израилтяните. Но Господ, Който вижда в сърцата, помага само на тия, които искрено Го обичат и Му служат, а не суеверно само се покланят на светинята.

Присъствието на ковчега не спасило израилтяните. Те били съвършено разбити, свещеният ковчег бил пленен от враговете, а Офни и Финес загинали. Илий (Траян Деций, Петър І) седял при вратата на храма, гледал по пътя и очаквал с нетърпение известия за сражението. Изведнъж чул вик и плач: войникът който се бил спасил от поражението, известил на жителите на Силом за победата на враговете. Когато Илий (Траян Деций, Петър І) чул, че ковчегът Божи е взет от враговете и че синовете му са убити, паднал възнак, строшил си гръбнака и умрял. Той бил на 98 години, а четиридесет години управлявал Израиля.

 („През 967 и 969 г. в България нахлуват руските дружини на киевския княз Светослав I, подстрекаван от император Никифор II Фока. През 969 г. те достигат до Велики Преслав. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар. Петър управлява най-дълго в историята на Първото българско царство.”

 http://bg.wikipedia.org/wiki/Петър_I_(България)

 „Готите са германско племе, произхождащо от Прибалтика и Скандинавия. През II-III век сл.Хр. мигрират към северозападното Черноморие и стават съсед на Римската империя, която все още знае много малко за тях. За първи път те нахлуват през 249 г., след това отново през 250 г., разграбвайки всичко в незащитената Мизия. Втория път обаче те са пресрещнати и отблъснати от легиони, предвождани лично от император Деций Траян при Никопол на Дунав. На следващата година при Берое, около дн. Ямбол римляните са изненадани неподготвени и са принудени да се оттеглят победени. Готите, водени от Книва се спускат над Тракия и безнаказано я опустошават. Големият град Филипопол, дн. Пловдив, е превзет и унищожен с около 100 хил. души обсадени в него, вероятно по-голяма част от населението на околността.

През това време Деций се стреми да събере нова армия и да пресече опита на готите да се върнат на север от Дунав. Финалната среща се състои край Абритус, дн. Разград на 1 юли 251 г. Варварите успяват да надхитрят императора и да го вкарат в клопка, подмамвайки легионите към непроходимите блата, където те затъват и се оказват заобиколена от готите лесна плячка. В свирепото клане повечето римляни са избити. Когато в разгара на боя Деций научава за смъртта на сина си, той заявява: „Смъртта на един войник не е голяма загуба за отечеството ни.“. Повечето, включително император Деций Траян и синът му Херений Етруск, загиват.

Битката се оказва преломна и е началото на края за империята. Освен удар по авторитета на Рим, това е събитието което води до колапс на държавата.

 Деций е първият римски император, загинал в битка с външни врагове.”  

Следва.




Гласувай:
2



1. atil - Готите нападат Византия като ва...
15.07.2011 13:41
Готите нападат Византия като васали на Булгария.Тяхното Приднестровско княжество е присъединено към Идел-Булгар и оттогава те нямат никаква самостоятелна инициатива.В битката където е убит
Деций те са под булгарско командване .
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: horos
Категория: История
Прочетен: 1654595
Постинги: 275
Коментари: 691
Гласове: 1502
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031