ПЪРВА КНИГА ЦАРСТВА, или

История на римските императори по българските земи

Траян Деций, и Валериан І

Раждането на Валериан І

[1:1] Имаше един човек от Раматаим-Цофим (Тема Рим-София), от Ефремова планина (Стара Планина), името му беше Елкана ЛКН (Лициний, Никола), син на Иерохама, син на Илия, син на Тоху, син Цуфов, - ефратец (тракиец); 
[1:2] той имаше две жени: едната се казваше Ана (Мариниана, Рипсимия), а другата - Фенана; Фенана имаше деца, Ана (Мариниана, Рипсимия) пък нямаше деца.
[1:3] И в определени дни тоя човек отиваше от града си да се покланя и принася жертва на Господа Саваота в Силом (Преслав); там бяха (Илий – Траян Деций, цар Петър І) и двамата му сина Офни (Херений Етруск, Борис ІІ) и Финеес (Хостилиян, Роман), свещеници на Господа.
[1:4] В деня, когато Елкана (Лициний, комиторул Никола) принасяше жертва, даваше части на жена си Фенана и на всичките й синове и дъщери;
[1:5] на Ана (Мариниана, Рипсимия) пък даваше особена част (тъй като тя нямаше деца), понеже обичаше Ана (повече от Фенана), макар че Господ бе заключил утробата й.
[1:6] Съперницата й я много огорчаваше, та я караше да роптае, задето Господ бе заключил утробата й.
[1:7] Тъй биваше всяка година, когато тя отиваше в дома Господен: онази я огорчаваше, а тази плачеше (и тъжеше) и не ядеше.
[1:8] И рече й Елкана (Лициний, комит Никола), мъж й: Ано (Мариниано)! (Тя му отговори: ето ме. И рече й защо плачеш и защо не ядеш, и от какво тъжи сърцето ти? Не струвам ли аз за тебе повече от десет сина?
[1:9] След като ядоха и пиха в Силом (Преслав), Ана (Мариниана, Рипсимия) стана (и застана пред Господа). А свещеник Илий (Траян Деций, цар Петър І) седеше тогава на седалището при входа в храма Господен.
[1:10] Тя скърбеше в душата си и се молеше Господу и горко плачеше,
[1:11] и даде оброк, думайки: Господи (Всемощний Боже) Саваоте! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Твоята рабиня и си спомниш за мене, и не забравиш рабинята Си и дадеш на рабинята Си дете от мъжки пол, аз ще го дам на Господа (в дар) за през всички дни на живота му; (и вино и сикер няма да пие,) и бръснач няма да се допре до главата му.
[1:12] Докато тя се молеше дълго пред Господа, Илий (Траян Деций, цар Петър І) я гледаше в устата;
[1:13] и понеже Ана (Мариниана, Рипсимия) говореше в сърцето си, а устата й се само мърдаха, и гласът й се не чуваше, то Илий (Траян Деций, цар Петър І) я сметна за пияна.
[1:14] И рече й Илий (Траян Деций, цар Петър І): докога ще бъдеш пияна? отрезней от виното си (и се махни от лицето Господне).
[1:15] Ана (Мариниана, Рипсимия) отговори и рече: не, господарю мой; аз съм жена, която душевно скърби; вино и сикер не съм пила, а изливам душата си пред Господа;
[1:16] не смятай рабинята си за лоша жена, защото от голямата си печал и от скръбта си говорих аз досега.
[1:17] Отговори Илий (Траян Деций, цар Петър І) и рече: иди си смиром, и Бог Израилев ще изпълни молбата ти, за която Го моли.
[1:18] А тя отговори: дано рабинята ти намери милост в твоите очи. И тя тръгна по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече печално, както по-преди.
[1:19] И сутринта те станаха, поклониха се пред Господа и се върнаха, та отидоха у дома си в Рама (Рим, София). И Елкана (Лициний, комит Никола) позна Ана (Мариниана, Рипсимия), жена си, и Господ си спомни за нея.
[1:20] След няколко време Ана (Мариниана, Рипсимия) зачена, роди син и му даде име Самуил (Валериан І, цар Самуил), понеже (казваше тя) от Господа (Бога Саваота) го измолих.
[1:21] И отиде мъж и Елкана (Лициний, комит Никола) и цялата му челяд (в Силом, Преслав), за да принесе годишната жертва Господу и оброците си (и всички десятъци от земята си). 
[1:22] Но Ана (Мариниана, Рипсимия) не отиде (с него), като каза на мъжа си: когато младенецът бъде отбит от гърди и порасне, тогава ще го заведа, и той ще се яви пред Господа и ще остане там завинаги.
[1:23] И рече й Елкана (Лициний, комит Никола), мъж й: прави, що ти е угодно; остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата (която е излязла от устата ти). И остана жена му и кърми сина си, докле го откърми.
[1:24] А когато го откърми, отиде с него в Силом (ПреСЛАВ), като взе три телета (и хлябове) и една ефа брашно и мех с вино, и дойде в дома Господен в Силом (ПреСЛАВ), и момчето с тях; а момчето беше още дете.
[1:25] (И доведоха го пред лицето на Господа; и баща му принесе жертва, каквато принасяше Господу в отредените дни. И доведоха момчето) и заклаха теле; и (майка му Ана) (Маринианя, Рипсимия) доведе момчето при Илия (Траян Деций, цар Петър І), 
[1:26] и рече: о, господарю мой! да живее душата ти, господарю мой! аз съм оная същата жена, която стоеше тук при тебе и се молеше Господу;
[1:27] за това дете се молих, и Господ изпълни молбата ми, за която Му се молих;
[1:28] и аз го предавам Господу за през всички дни на живота му - да служи на Господа. И тя се поклони там Господу.

Така започва Първа Книга Царства, или „Първа Книга Самуилова” от унищожените „Хроники на Българските царе”. Някой веднага ще скочи и ще каже: „-Защо пък точно Български?” Ами защото щом „Именникът на Българските ханове” отразява историята на царуване на римските, т. е. български царе, то и продължението им трябва да търсим в Първа Книга Царства. 

Накрая Именникът завършваше така:

“След по-преди казаните асирийски царе царува също казания по-преди Навуходоносор 24 години.” 

Ще продължим от него. Според традиционната история император Диадумениан е умрял през 218 год. Това е Умор от Именника. След 24 години управление на нашите земи от няколко императора след Диадумениан, влезли в Библията като царуването на Новоходуносор НВХДНСР (Нови Гордианус) НВГРДНС, на власт идва император Трайан Деций (249-251). Това е библейският съдия Илия. Той е царувал в българската столица Преслав (библейският Силом), заедно с двамата си сина Офни и Финеес , „свещенници на Господа”. Това са двамата сина на Траян Деций – Херений Етруск и Хостилиян. Quintus е малкото име на Хостилиян, което като съгласни е също като Финеес, написано обратно. Според Дексип, Траян Деций е имал още един син и това е Волузиан. 

ВИЗАНТИЙСКИЕ ИСТОРИКИ. ДЕКСИПП, ЭВНАПИЙ, ОЛИМПИОДОР, МАЛХ, ПЕТР ПАТРИЦИЙ, МЕНАНДР, КАНДИД, НОННОС И ФЕОФАН ВИЗАНТИЕЦ.

 ПЕРЕВЕДЕННЫЕ С ГРЕЧЕСКОГО Спиридоном Дестунисом.
САНКТПЕТЕРБУРГ. В ТИПОГРАФИИ ЛЕОНИДА ДЕМИСА.1860.

Из Дексипповой хроники (ΧΡΟΝΙΚΑ), или летописи 

Отрывок 15 Syncellus, p. 376, А (с греч.). 

Скифы, называемые готфами, переправившись через реку Истр при Декии, большой массой опустошали Римскую державу. Декий, напав на них, как рассказывает Дексипп, и истребив их до тридцати тысяч человек, все-таки был ими до такой степени поражен, что потерял Филиппополь, который был ими взят, причем убито было множество фракийцев. Когда скифы возвращались восвояси, этот самый Декий-богоборец напал на них вместе с сыном ночью у Аврита, так называемого Форума Фемврония. Скифы возвратились с множеством военнопленных и огромной добычей, а войска (т. е. римские) избрали императором бывшего консула Галла вместе с Волузианом, сыном Декия. Они царствовали, по известию Дексиппа, 18 месяцев, не совершив ничего достопримечательного; по другим — 3 года, а по третьим — 2.

Той идва на власт след баща си и царува две, или три години. В българската история това е Борис ІІ, син на цар Петър І, царувал заедно с Роман (Требоний Гал). Името Борис и ВОЛУСиан са почти идентични, а Роман е синоним на името Гал. 

Нас са ни учили, че Преслав и Плиска са градове, построени от българите и римляните нямат място в тях, но не е така. Ако влезете в тайниците на град Плиска ще видите, че всички те са облицовани с керамични плочи, щамповани с „римски” инициали от ІІІ-ІV век. Не може да повярваме на историците, който се опитват да докажат, че тези плочи са преизползвани от българите и затова се откриват в такива огромни количества на територията на Плиска. Българите са били големи строители и не биха си позволили да преизползват десетките хиляди римски плочи, а биха си ги произвели сами. Старото име на града е било Абоба, а така се е казвала майката на Максимин Тракиец (173-238) - българин по род, който е управлявал Римската империя от този град. Преслав навярно е бил резиденция на Траян Деций и други римски императори царували в Долна Мизия.

Кой е този Елкана, за който се говори в началото на 1 Книга Царства и който после става баща на пророк Самуил? Той има два ярки дубликата в римската и българската история. Римският дубликат на Самуил е император Валериан І (253-260 г.). Негов баща е Лициний LCN и Елкана е опит да се напише това име. Съпруга на Лициний и майка на Валериан І е Мариниана. Тя неправилно е сочена като съпруга на Валериан І, но факта, че има само посмъртно монетосечене, ясно говори, че е била негова майка. Това име също отговаря на библейското име Ана, защото е съставено от имената Мария и Ана.

Нека сега да видим как са дадени тези имена в българската история. За баща на цар Самуил се сочи комит Никола, а майка му се е казвала Рипсимия. Никола NCL в обратен прочит става на Лициний, когато е изписан само със съгласни, а в името Рипсимия (РНПСМН) се чете анаграма на Мариниана (МРНН) плюс буквите ПС, които може да означават и друго име, или титла. За комит Никола се предполага, че е бил управител на Софийска област. Библейският Елкана пък е от Тема Рим Цофим, което ще рече Окръг Рим София. Дотук всичко си е така, както трябва да бъде.

[2:21] И посети Господ Ана, и тя зачена и роди още три сина и две дъщери; а момчето Самуил растеше при Господа. 

От българската история знаем, че Самуил е имал още трима братя – Аарон, Моисей и Давид, което не противоречи на библейския разказ. 

По-нанатък историята разказва, как детето Самуил порасва и става пророк Господен. Глава 4 започва с разказ за войната водена от българите. 

[4:1] Филистимци (истамбулците и готите на Светослав) се събраха да воюват с израилтяните (българите, римляните). И словото Самуилово бе обърнато към цял Израил. И излязоха на война израилтяните (римляните, българите) против филистимци (истамбулците и готите на Светослав) и разположиха стан при Авен-Езер (Небезери, Хръзград, Разград), а филистимци се разположиха при Афек (Опака).
[4:2] И филистимци (истамбулците и готите на Светослав) се наредиха за бой против израилтяните (българите); завърза се битка, и филистимци (истамбулците и готите на Светослав) разбиха израилтяните (българите), и разбиха от тях на бойното поле до четири хиляди души. 
[4:3] Тогава народът дойде в стана; и старейшините Израилеви казаха: защо Господ ни порази днес пред филистимци (истамбулците и готите на Светослав)? Да си вземем от Силом (Преслав) ковчега на завета Господен, и той ще върви посред нас и ще ни спаси от ръката на враговете ни.
[4:4] И народът прати в Силом (Преслав), та донесоха оттам ковчега на завета на Господа Саваота, Който седи на херувими; а при ковчега на завета Божий бяха и двамата синове на Илия (Траян Деций, цар Петър І) - Офни (Херений Етруск, Борис ІІ) и Финеес (Хостилиян, Роман).
[4:5] И когато пристигна в стана ковчегът на завета Господен, цял Израил дигна такъв силен вик, че земята ехтеше.
[4:6] И филистимци (готите на Светослав) чуха радостните викове и рекоха: поради какво ли са тия радостни викове в стана на евреите (българите)? И узнаха, че в стана пристигнал ковчегът Господен.
[4:7] И се изплашиха филистимци (истамбулци и готите на Светослав), понеже казаха: Оня Бог е дошъл при тях в стана. И рекоха: горко ни! понеже такова нещо не е бивало ни вчера, ни завчера;
[4:8] горко ни! кой ще ни избави от ръката на Тоя силен Бог? Това е Оня Бог, Който порази египтяни (кипчаците) с всякакви порази в пустинята;
[4:9] стегнете се, филистимци (истамбулци и готите на Светослав), и бъдете юначни, за да не станете роби на евреите (българите), както са те в робство под вас; бъдете юнаци и се ударете с тях.
[4:10] Филистимци (истамбулци и готите на Светослав) се удариха, и израилтяните (римляните, българите) бидоха разбити, и всеки побягна в шатрата си; поражението беше твърде голямо; от израилтяните (българите) паднаха трийсет хиляди пешаци.
[4:11] Ковчегът Божий биде взет, и двамата Илиеви (Дециеви, на цар Петър І) синове, Офни (Херений Етруск, Борис ІІ) и Финеес (Хостилиян, Роман), загинаха.
[4:12] Един от Вениаминовци (от провинция Беника) се затече от мястото на битката и дойде в Силом (Преслав) същия ден; дрехата му беше раздрана и главата му в прах.
[4:13] Когато той пристигна, Илий (Траян Деций, цар Петър ­І) седеше на стол при пътните врата и гледаше, понеже сърцето му трепереше за ковчега Божий. И когато тоя човек пристигна и обади в града, цял град високо застена.
[4:14] Илий (Траян Деций, цар Петър І) чу плачевните викове и рече: какъв е тоя шум? И човекът веднага се приближи и обади на Илия (Траян Деций, цар Петър І).
[4:15] Илий (Траян Деций, цар Петър І) беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му се бяха помрачили, и той не можеше да вижда.
[4:16] И човекът рече на Илия (Траян Деций, цар Петър): аз дойдох от стана, днес побягнах от мястото на битката. И рече Илий (Траян Деций, цар Петър): какво стана, синко?
[4:17] И вестителят отговори и рече: Израил побягна пред филистимци (истамбулци и готите на Светослав), голямо поражение стана в народа, и двамата ти синове, Офни (Херений Етруск, Борис ІІ) и Финеес (Хостилиян, Роман), загинаха, и ковчегът Божий биде пленен.
[4:18] Когато той спомена за ковчега Божий, Илий (Траян Деций, цар Петър) падна от стола възнак при вратата, строши си гръбнака и умря; понеже той беше стар и тежък. Той беше съдия на Израиля четирийсет години.  

Следва.