Ето библейската история, която проследих, само че описана много преди мен. Създаването на Илирик (ILIRIC- LRC) в действителност е създаване на Исраел (СРЛ) в Библията. Тук е описан и цар Амалик, ABALIС, но под името Валенс (Валент ІІ). От историята знаем, че той е загинал край Адрианопол в борба срещу готите на 9 август 378 г. От тази дата можем лесно да разберем, кога е станал Изхода на Моисей. Както писах по-рано, в историята на България има много дубликати и това се вижда най-добре при падането ни под робство. Тук виждаме как идването на българите е дубликат с готските нашествия и падането под "турско робство". Превземането на римските провинции Мизия и Тракия от Иисус Навин навярно е станало бързо, най-много в рамките на една година. Това е 378 г, когато е убит и император Валенс. Ако от нея извадим 40 години, то годината на изхода е станала през 338, а 215 г. преди това, през 123 г. по времето на император Адриан (117-138 г.) българите са били изгонени от територията на България. Виждате как и чрез римската история всичко си идва на мястото, само че тук, а не в Палестина. 
През тези 38 г., когато българите са оттатък Дунава и живеят в Бесарабия, те провеждат няколко войни срещу двама римски наместника в Молдова и Влахия. Първият, който се опълчил срещу тях е бил аморейският (ромейският) цар Сихон.

[21:21] И проводи Израил (Илирик) при Сихона (с мирно предложение), да му кажат: 
[21:22] позволи ми да мина през твоята земя; (ще вървим по пътя,) няма да се отбиваме в нивя и лозя, няма да пием вода от (твоите) кладенци, а ще вървим по царския път, докле изминем пределите ти.
[21:23] Но Сихон не позволи на Израиля да мине през пределите му; и събра Сихон целия си народ и излезе срещу Израиля в пустинята, и стигна до Иааца и се удари с Израиля.
[21:24] И порази го Израил с нож и завладя земята му от Арнон до Иавок, до амонитските предели, понеже амонитските предели бяха крепки.
[21:25] И превзе Израил всички тия градове, и заживя Израил във всички аморейски градове, в Есевон и във всички нему подвластни;
[21:26] защото Есевон беше град на аморейския цар Сихона, който бе воювал с предишния моавитски цар и бе отнел от ръцете му всичката му земя до Арнон.
[21:27] Затова певците казват: дойдете в Есевон, нека се устрои и укрепи градът Сихонов;
[21:28] защото огън излезе от Есевон, пламък от града Сихонов и изгори Ар-Моав и ония, които владеят Арнонските височини.
[21:29] Горко ти, Моаве! ти загина, народе Хамосов! синовете му се разбягаха, и дъщерите му станаха робини на аморейския цар Сихона. 
[21:30] Със стрели ги поразихме; загина Есевон дори до Дивон, опустошихме ги до Нофа, която е близо до Медева.
[21:31] И живееше Израил в Аморейската земя.

Нека сега да се прехвърлим на Книга Второзаконие, където са описани тези войни: 

[1:1] Това са думите, що говори Моисей –Исая, Асп(м) ар рекс на всички израелтяни отсам Йордан (Дунав) в пустинята, (на запад, близо до Черно море – остр. б-я)на равнината срещу Суф (БЕСарабия), между Фаран (Бендер) и Тофел (Калфа), Лаван (Белград Днестровски), Асирот (царският) и Дизагав (Никостомо); 

“Сим словеса и хже гла мовсим всему Иордана, въ пустыни на западый, близ чрьмнаго мора, между Фараном, и то Фаломъ, и Лобономъ, и зл станкомъ.”
(Остр. б-я). 

[1:2] а от Хорив (Синай), по пътя от планина Сеир (Карпати), до Кадес-Варни (Бендер) има само единайсет дена път. 
[1:3] На четирийсетата година, на единайсетия месец, в първия (ден) на месеца говори Моисей на (всички) синове Израилеви (на Илирик) всичко, що му бе заповядал Господ за тях.
[1:4] След като порази аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон СВН (Кишинев CSNV), и васанския цар Ога, който живееше в Ащерот (Търговище), в Едрея (Арджеш),
[1:5] отсам Иордан (Дунав), в земята Моавска (Молдовска), Моисей почна да обяснява тоя закон и каза:
[1:6] Господ, Бог наш, ни говори на Хорив и каза: доста сте живели в тая планина;
[1:7] обърнете се, тръгнете на път и идете към планината на аморейци (ромейците) и при всички техни съседи, по равнината, по планината, по низините и на юг и към бреговете морски, в земята Ханаанска (крайбрежна), и към Ливан (Албания), дори до голямата река, река Ефрат (Марица);
[1:8] ето, давам ви тая земя, вървете, вземете в наследство земята, що Господ с клетва бе обещал да даде на отците ви Авраама, Исаака и Иакова, тям и на потомството им.

[2:30] Но есевонският цар Сихон не склони да ни позволи да минем през земята му, защото Господ, Бог твой, ожесточи духа му и направи сърцето му упорито, за да го предаде в ръката ти, както това се види сега. 
[2:31] И рече ми Господ: ето, Аз почвам да ти предавам Сихона (царя есевонски, аморееца (ромееца),) и земята му; начевай да завладяваш земята му.
[2:32] И Сихон (цар есевонски - яшки) с целия си народ излезе срещу нас на бой при Яац (Иасъ – Яш);
[2:33] и го предаде Господ, Бог наш, (в ръцете ни,) и ние разбихме него, синовете му и целия му народ;
[2:34] тогава превзехме всичките му градове, предадохме на заклятие всички градове, мъже, жени и деца, не оставихме никого жив;
[2:35] само добитъка им взехме и плячката от градовете, които превзехме.
[2:36] От Ароир (град в горното течение на р. Сирет със същото име, Сучава, Suceava), който е на брега на поток Арнон (Сирон, Сенира, Сирет), и от града, който е в долината (устие водоточи), до (планина) Галаад (Галац е при устието на р. Сирет), нямаше град, непристъпен за нас: всичко предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни).
[2:37] Само до земята на амонитци (банатци) не си се доближил, нито до местата, близки до поток Иавок (Бахлуй) И обърнахме се оттам и вървяхме към Васан (Влахия), и излезе на бой срещу нас васанският (влашкия) цар Ог с целия си народ, при Едрея (Арджеш).

Нека сега да видим и кой се крие под името Сихон, цар Васански (асевонъ). Ако погледнем в историята на Молдова от периода на Изхода I338 г. до превземането на Тракия през I378 то само едно име ще отговаря на нашето търсене. Това е Богдан І воевода на Молдова (Bogdan of Cuhea) 1359-1365 г.). Името буквално означава Божи дар на Сихон. Той управлява Молдова и воеводството му е служило за барикада между Карпатите и Черно море, срещу “монголските” нападения от изток. 

Богдан от Молдова 

http://en.wikipedia.org/wiki/Bogdan_I_of_Moldavia

След Бесарабия и Молдова до р. Серет, българите продължават своя завоевателен ход на запад, към останалине големи градове на Влашко: 

[21:32] И прати Моисей да разгледат Иазер, и превзеха (него и) селата, нему подвластни, и прогониха аморейците, които бяха там. 
21:33] Тогава извиха и тръгнаха към Васан. И излезе срещу тях васанският цар Ог, той сам и целият му народ, за да се удари с тях при Едреи. 
[21:34] И каза Господ на Моисея: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ти него и целия му народ и цялата му земя, и ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон.
[21:35] И те поразиха него и синовете му и целия му народ, тъй че ни един не остана (жив); и завладяха земята му.

След Молдова идва ред на Влахия (VLACHOI – Васан). Тук управлява Влашкият цар Ог от градовете Арджеш (Едреи) и Търговище. 

[3:1] И обърнахме се оттам и вървяхме към Васан (Влахия), и излезе на бой срещу нас васанският (влашкия) цар Ог с целия си народ, при Едрея (Арджеш). 
[3:2] И рече ми Господ: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръката ти него и целия му народ и цялата му земя, и ти ще сториш с него тъй, както стори с аморейския (ромейския) цар Сихона, който живееше в Есевон (Ясса – Яш).
[3:3] И Господ, Бог наш, предаде в ръцете ни и Ога, царя васански –(влашки), и целия му народ; и разбихме го, тъй че от него не остана никой жив.
[3:4] Тогава превзехме всичките му градове, та не остана град, който да не бяхме превзели от тях: шейсет града, цялата област Аргов (Арджеш), царството на Ога васански (влашки).
[3:5] Всички тия градове бяха укрепени с високи стени, порти и заворници, освен твърде многото неукрепени градове.
[3:6] И ние ги предадохме на заклятие, както сторихме със Сихона, царя есевонски (яшки), като предадохме на заклятие всеки град с мъжете, жените и децата;
[3:7] а всичкия добитък и плячките от градовете разграбихме.
[3:8] И тогава превзехме от ръцете на двамата аморейски царе земята отсам Иордан, от поток Арнон (Прут) до планина Ермон (Вранча), -
[3:9] сидонци (финикеи же) казват на Ермон (Вранча) Си"рион (Санииръ), а аморейци го наричат Сенир (Исаниръ), [3:10] всички градове на равнината, цял Галаад (Галац) и цял Васан (Влахия) до Салха (SALHA – Слон) и Едрея (Арджеш), градове от царството на Ога васански (влашки);
[3:11] защото само васанският цар Ог оставаше от рефаими. Ето, одърът му беше железен одър, и сега е в Рава, у Амоновите синове: дълъг девет лакти, а широк - четири лакти, мъжки лакти.
[3:12] Тогава превзехме тая земя, като почнеш от Ароир (Рени), който е при (оустие водотечие) поток Арнон (Прут); а половината от планина Галаад с градовете й предадох на Рувимовото и Гадовото колена;
[3:13] остатъкът пък от Галаад (Галац) и цял Васан (Влахия), царството на Ога, предадох на половината Манасиево коляно, цялата област Аргов (Търговище), с цял Васан (Влахия). (Тя се нарича земя на рефаими.)
[3:14] Иаир, Манасиев син, превзе цялата област Аргов (Аргоговы – Гюргево) до пределите Гесурски (гаргасинскихъ – Каракал) и Маахски, и нарече Васан (Влахия), по своето име, Иаирови селища, както и доднес;
[3:15] на Махира (Щахирови) дадох Галаад;
[3:16] а на коляното Рувимово и Гадово дадох от Галаад до поток Арнон, земята между потока и (средо водотечи) предела, до поток Иавок (Бахлуй), предела на Амоновите синове,
[3:17] тъй също равнината и Иордан (Дунав), който е и предел, от Кинерет (Махеиереда) до морето на равнината (аравъскаго), Солено море (и моръ сланаго), при полите на планина Фасга (Фагараш) към изток.

Ог, или по-точно Драгош, по това време е бил воевода в Румъния. Вижте как се казва поставеният от Моисей владетел на Молдова – Петру Мусат (1375-1392 г.). Муса наричат в Корана Моисей, а Мусат навярно означава Моисеев. Моисееви се наричат и следващите воеводи: 

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Moldavian_rulers  

Тук свършва одисеята на Моисей. Той умира във Влахия и там е погребан: 

[34:1] Тогава Моисей се възкачи от равнините Моавски (Молдовски) на планина Нево, навръх Фасга (Фагараш), срещу Иерихон (Оряхово), и Господ му показа цялата земя Галаад дори до самия Дан (Дунав), 
[34:2] и цялата (земя) Нефталимова, и (цялата) земя Ефремова и Манасиева, и цялата земя Иудина, дори до самото западно море,
[34:3] и южната страна, и равнината, долина на Иерихон, град на палмите, до Сигор.
[34:4] И рече му Господ: ето земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: "на твоето семе ще я дам"; Аз ти дадох да я видиш с очите си, ала в нея ти няма да влезеш.
[34:5] И умря там Моисей, раб Господен, в Моавската земя, според думата Господня;
[34:6] и погребаха го в долината на Моавската земя, срещу Ветфегор (Шегарча, Segarcea), и дори доднес никой не знае де е погребан.
[34:7] Моисей беше на сто и двайсет години, когато умря; но зрението му не бе отслабнало, и силата му не бе отпаднала.
[34:8] И синовете Израилеви оплакваха Моисея в равнините Моавски (при Иордан, близо до Иерихон) трийсет дена. И минаха дните за плач и тъга по Моисея.

"И взыде Моисии от аровота моавля, на гору моавлю, на верхъ Фазга, еже есть прямо ериху, и показа ему всю землю галаадску до дана. И всю землю нефалимлю, иефремову и манасину и всю землю иудину до моря последнаго. И пустыню и окрестная села. Иерихона града финическага, доси гора. И рече господ къ Моисию, сия земля е юже кляхся Аврааму... "

Това е същият текст в Острожската библия: 

"1 И взыде Моисей от аравофа Моавля на гору Навав, на верх Фазга, яже есть прямо Иерихону: и показа ему Господь всю землю Галаадску даже до Дана, 

2 и всю землю Неффалимлю, и всю землю Ефремову и Манассиину, и всю землю Иудину даже до моря последняго, 

3 и пустыню и окрестная (села) Иерихона, град Фиников даже до Сигора, 

4 и рече Господь к Моисею: сия земля, еюже кляхся Аврааму и Исааку и Иакову, глаголя: семени вашему дам ю: и показах ю очесем твоим, и тамо не внидеши. 

5 И скончася тамо Моисей раб Господень в земли Моавли словом Господним. 

6 И погребоша его в земли Моавли близ дому Фогорова. И не уведа никтоже погребения его даже до дне сего. 

 7 Моисею же бе сто и двадесять лет, егда скончася: не отемнесте очи его, ни истлеста устне его. 

8 И плакашася сынове Израилевы Моисеа во Аравофе Моавли у Иордана близ Иерихона тридесять дний. И скончашася дние плача сетования о Моисей. 

9 И Иисус сын Навин наполнися духа разума: возложи бо Моисей руце свои на него. И послушаша его сынове Израилевы, и сотвориша якоже заповеда Господь Моисею. 

10 И не воста ктому пророк во Израили якоже Моисей, егоже позна Господь лицем к лицу, 

11 во всех знамениих и чудесех, егоже посла Господь сотворити я в земли Египетстей фараону и рабом его и всей земли его, 

12 дивная великая, и руку крепкую (и мышцу высокую), яже сотвори Моисей пред всем Израилем."

от "Славянската Библия"

А това пък е моят превод:

"И се възкачи Моисей от равнините на Влахия, на планината Влашка, на връх Фазга, която е срещу Иерихон (Оряхово), и показа му господ (на запад) цялата земя Галаадска до Дунав. И цялата земя (на изток) нефталимова, ефремова и манасина и цялата земя (на юг) иудина до морето на последния (на Иудея – Черно море). И равнината и околните села. Оряхово градът филистимски до само планината (Балкан). И рече Господ, за тази южна земя се клех на Авраам... "

Ето, че накрая от страниците на Билията разбрахме и къде е погребан нашият герой Моисей, Исаия, още и Аспарух. Това е във Влашко, в равнината срещу ХХХХ и река Дунав, който се намира на около Х км. на северозапад от Оряхово (Ерихон), точно срещу Козлудуй. В началото на Книга Иисус Навин от един стар ръкопис на Библията, пазен днес в Свято – Троицката Сергеевска лавра, град Ветфегор е написан като “дому Фогорова”, а мястото където е погребан Моисей – “близь жилища фогорова”. В еврейската азбука втората буква Бет означава “дом”. Така българското “дому фогорова” преведено на еврейски е станало Ветфегор. 

Нарочно не написах истинското място , където е погребан Моисей (Аспарух).