Сега да проследим следващото сражение на Иисус Навин, за да се убедите напълно, че тези битки са се извършвали на територията на средновековна България. Става въпрос за превземането на гр. Кнежа и разрушаване на крепостта и. 

“Господ каза на Иисуса: Не бой се и не се ужасявай; вземи със себе си всички мъже, способни за война, стани, иди към Гай; ето, Аз предавам в ръцете ти гайския цар и народа му, града му и земята му; направи с Гай (Кнежа) и царя му същото, каквото направи с Иерихон (Оряхово) и царя му, само плячката и добитъка му си поделете; тури засада зад града. 

Иисус и всички мъже, способни за война, станаха да идат към Гай (Кнежа), и избра Иисус триисет хиляди души храбри и ги изпрати през нощта, и даде им заповед, като каза: гледайте, вие ще бъдете на засада зад града; не се отдалечавайте от града и бъдете всички готови; аз пък и всички мъже, които са с мене, ще се приближим до града и щом (жителите гайски) излязат срещу нас, както и по-напред, ние ще побегнем от тях; те ще се втурнат подире ни, тъй, че ние ще ги отвлечем от града, защото те ще кажат: “бягат от нас, както и по-напред”, кога побегнем от тях, вие станете от засадата и завладейте града, и Господ, Бог ваш, ще го предаде в ръцете ви; кога превземете града, запалете града с огън, направете според думата Господня; гледайте, аз ви заповядам.

Тъй ги изпрати Иисус, и те отидоха в засада и заседнаха между Ветил (село Търнава, Врачански окръг) и Гай (Кнежа), на запад от Гай (Кнежа); а Иисус пренущува оная нощ сред народа.

Като стана сутринта рано, Иисус прегледа народа и тръгна той и старейшините Израилеви пред народа за Гай (Кнежа); и всички мъже способни за война, които бяха с него, тръгнаха, приближиха се и дойдоха до града (откъм изток, а засадата беше на запад от града), И разположиха стан на север от Гай (Кнежа), а между тях и Гай имаше долина (Върбишки дол). След това Иисус взе до пет хиляди души и ги постави в засада между Ветил (Търнава) и Гай (Кнежа), на запад от града.

И целия стан, който беше на север от града, народът си разположи тъй, че задната част беше на запад от града. А Иисус отиде оная нощ всред долината (Върбишки дол).

Щом гайския цар видя това, стана рано и излезе веднага с жителите градски против Израиля на бой, той и целият му народ, на определеното място пред равнината; но той не знаеше, че против него има засада зад града (му).

Иисус и цял Израил като че уж разбити от тях, побягнаха към пустината (равнината); а те извикаха целия народ, който беше в града, за да ги гонят, и, гонейки Иисуса, отдалечиха се от града;

И не остана в Гай (Кнежа) и Ветил (Търнава) нито един човек, който да не бе се спуснал против Израиля; а града си оставиха отворен, гонейки Израиля.

Тогава Господ каза на Иисуса: простри копието, що е в ръката ти, към Гай (Кнежа), понеже Аз ще го предам в ръцете ти (и засадата веднага ще стане от мястото си). Иисус простря към града (ръката си и) копието, що бе в ръката му.

А засадниците станаха веднага от мястото си и се втурнаха, щом той си простря ръката, влязоха в града, превзеха го и начаса предадоха града на огън.

Жителите гайски (на Кнежа), като се озърнаха назад, видяха, че от града се дига дим към небето. И нямаше къде да бягат – нито нататък, нито насам; защото народът, който бягаше към пустинята (равнината), обърна се срещу гонителите.

Иисус и цял Израил, като видяха, че засадниците превзеха града и от града се вдига дим (към небето), върнаха се и почнаха да убиват гайчани; а ония от града излязоха против тях тъй, че те се намираха посред израилтяните, от които едни бяха от едната страна, а други от друга; тъй ги разбиха, че не оставиха от тях нито един жив, нито избягал; а гайския цар хванаха жив и го доведоха при Иисуса.

Когато израилтяните избиха всички гайчани на полето, в пустинята, дето ги гониха, и след като те всички до един паднаха от острието на меча, тогава всички израилтяни се върнаха в Гай (Кнежа) и го поразиха с острието на меча.

Погиналите в тоя дин мъже и жени, всички гайчани, бяха дванайсет хиляди.

Иисус не свали ръката си, каято бе прострял с копието, докле не предаде на заколение всички гайчани;

Само добитъка и плячката от тоя град синовете Израилеви поделиха помежду си, според Господнята дума, която (Господ) бе казал на Иисуса.

Тогава Иисус изгори Гай (Кнежа) и го обърна на вечни развалини, на пустиня доднес; а гайския цар обеси на дърво (и го остави на дървото) до вечерта; след залес слънце пък Иисус заповяда, та снеха трупа му от дървото, хвърлиха го пред градските порти, и натрупаха върху му голяма грамада камъни, която е оцеляла доднес.

Така с хитрост пада град Кнежа. На картата на града ясно се вижда как точно е станала битката. Специалистите по библейска археология доста ще се потрудят да измислят къде точно в съвремена Палестина са се случили тези събития. А на картата на България всичко е толкова лесно. Гай (Кнежа), или още Луз (Исмаил), означава “скали” според Библейски речник, а в действителност е било името “Исмаил”, което е другото име на гр. Кнежа. Тук може да се получи объркване, защото Гай е едно от имената на крепостта Царевец във Велико Търново. Село Търнава тук също е написана като ВТЛ(Р), или Ветил. Най-близкият град на пътя на войските на Иисус Навин на юг е бил Кнежа. Паданета на Търново става много по-късно, след като са завоювани Тракия, сев. Гърция, и Македония. Ще опишем и това падане. 

“От Иерехон Иисус изпрати люде в Гай (Кнежа), що е близо до Бет-Авен (Плевен), на изток от Ветил (Търнава), и им каза: идете, обгледайте земята. Те отидоха и обгледаха Гай (Кнежа).” 

След първото несполучливо нападение на Гай, Иисусовите войници са гонени до Севарим и ги гониха до спусъка на планината”. Севарим (СБРМ - Бреница) съществува само в най-новите библии. В старите то отсъства.

Срещу какви племена, или народи се е сражавал Иисус Навин? 

“Като чуха това, всички (аморейски) царе, които бяха отсам Иордан (Дунав), по планината и равнината и по целия бряг на голямото море, и които бяха близо до Ливан (Влахия), - хетейци, аморейци, (гергесейци), хананейци, ферезейци, евейци и иебусейци, събраха се заедно, за да се ударят с Иисус и Израиля.” 

В “Библейската археология” и на библейските карти можете да видите къде са разположени тези народи на територията на Палестина, от които днес няма никаква следа. Нито археологически, нито епиграфски паметник. Нищо! Никой стар писател, като Херодот например, не споменава и дума за тези народи. Дали е така, ще видим след малко. 

Ето как навярно е бил оригиналния текст, дописан и отредактиран от църковните отци:

“Като чуха това, всички ромейски царе, които бяха отсам Дунав, по планината и равнината и по целия бряг на Черно море, и които бяха близо до Влахия – гети, ромеи – християни, хански племена, одризи, бени, (от провинция Беника), и беси (или софиянци), събраха се заедно, за да се ударят със Самуил и Израиля.” 

Къде са били тези народи, самата книга Иисус Навин ни показва? Когато преминават Иордан (Дунав), народът който е владеел отсам и оттатък Дунав се нарича гети, готи. 
Ромеите-християни са в почти всички големи градове отсам и оттатък Дунав. Ханските племена пак според същата книга са се намирали на изток от Иерихон, близо до морето. Плиска, Преслав, Шумен и Мадара (или крайморските венециански и генуезки) са техните най-големи градове.
Одризите, или Терезци, както още ги наричали, са живеели на изток от стария Филипопол, чак до Одрин, на север до Хемус (Стара планина) и планината Родопи на юг.
Областта Беника е била на изток от Средец с център град Сипоне (Шипоне, дн Ихтиман) в Ихтиманското поле. Главни крепости на тази област според книгата са:

“...А след три дни, откак сключиха с тях съюз, чуха, че те били техни съседи и живеят близо до тях; защото Израилевите синове, като потеглиха на път, дойдоха до градовете им на третия ден; градовете им пък (бяха); Габаон (Шипоне), Кетира (Тикера, на изток от с. Ветрен, Пазарджишко, днес развалините на Пистирос), Беерот (Бесапара, Перущица), и Кириат-Иарим (град Рим - Пловдив).” 
Накрая са бесите – най-непокорното тракийско племе, което е владеело Западните Родопи и западна Тракия. 

Много историци са се опитвали да осветлят прочутата битка на българския цар Самуил с войските на византийския император Василий ІІ Българоубиец в прохода Суки (Траянови врата). Как е протекла и докъде българите са гонели византийците. Нека да видим какво пише за нея в книгата Иисус Навин:

“Когато иерусалимският (Софийският) цар Адониседек (Дионисий дук) чу, че Иисус (Самуил) превзел Гай (Кнежа) и го предал на заклятие, и че постъпил с Гай (Кнежа) и с царя му тъй, както постъпи с Иерихон (Оряхово) и царя му, и че гаваонци (Шипонци, Ихтиманци) сключили мир (с Иисуса (Самуила) и) с Израиля и останали между тях, той се много уплаши , защото Гаваон (Шипоне) (беше) голям град, като един от царските градове, и по-голям от Гай (Кнежа), и всичките му жители бяха юнаци. 

Поради това иерусалимския (Софийския) цар Адониседек (Дионисий дук) изпрати при Хебронския (Одрин) цар Хохама, и при иармутския (Ефрем) цар Фирама, и при лахиския (Хасково) цар Яфия, и при еглонския (Главан, Валсена) цар Девира да кажат:

Дойдете при мене и ми помогнете да съсипем Габаон (Шипоне), задето е сключил мир с Иисуса (Самуил) и синовете Израилеви.

Те се събраха и отидоха петимата аморейски (ромейски) царе: иерусалимския (софийския) цар, хебронския (одринския) цар, иармутския (ефремски) цар, лахиския (хасковския) цар, еглонския (главански) цар, те и всичкото им опълчение, и се разположиха на стан до Гаваон (Шипоне), за да воюват срещу него.

Гаваонци (Шипонци) изпратиха до Иисуса (Самуил) в (израилския) стан, в Галгал, да кажат: не оттегляй ръката си от твоите роби; дойди по-скоро при нас, избави ни и ни помогни; защото против нас се събраха всички аморейски (ромейски) царе, които живеят в планините.

Иисус (Самуил) тръгна от Галгал, той й с него всички способни за война, и всички храбри мъже.

Тогава Господ каза на Иисуса (Самуил): не бой се от тях, защото Аз ги предадох в ръцете ти: никой от тях няма да устои пред лицето ти.

И нападна върху тях Иисус (Самуил) внезапно, (понеже) цялята нощ бе вървял от Галгал.

Господ ги докара в смущение пред израилтяните, и те им нанесохо голямо поражение в Гаваон (Шипоне), гониха ги по пътя към Веторонската (Ветренската) височина и ги разбиваха до Азек (Загорово, дн. Септеври Пазарджишко, или крепостта над Згърлий - днес село Величково, където бяха открити прословутите византийски чинии) и до Макед (Асеновград). 

А когато бягаха от израилтяните по склона на Веторонската (Ветренската) планина, Господ хвърляше върху тях големи камъни (градушка) до самия град Азек (Загорово), и те умираха: умрелите от камъните на градушката бяха по-много, отколкото ония, които синовете Израилеви убиха с меч (в битката).

Иисус (Самуил) извика към Господа в оня ден, в който Господ (Бог) предаде Аморея (Ромея) в ръцете на Израиля, - след като ги изби в Гаваон (Шипоне), и те бяха избити пред лицето на синовете Израилеви, - и каза пред израилтяните: спри се, слънце, над Гаваон (Шипоне), и ти месечино, над Айалонската (Беловската) долина!

И слънцето се спря и месецът стоя, докле народът отмъстяваше на враговете си. Нали това е писано в книгата на Праведния: слънцето стоеше сред небето и не бързаше да зайде почти цял ден?

Такъв ден не е имало ни преди, ни подир оня, в който Господ (тъй) да е слушал човешки глас, Защото Господ воюваше за Израиля.”

Преди да продължим нататък, да видм какво се е случило при Шипоне (Габаон). След като в скоби съм сложил истинските имена, така по лесно можете да се ориентирате в обстановката. Тук, при това изследване на библейските събития попаднах на едно интересно име на Асеновград. В книга Иисус Навин той е даден с името Макед. Стан на Макед(онци), или Стани мъка, както го знаем всички. 

Да видим дали няма и другаде разказано за чудесата, случили се при тази битка. 

В БВИ четем следното:

“След снемането на обсадата византийските войски, както правилно предполага В. Аврамов, се изтеглили към района на римската станция Бугарка при с. Лесново, след което по римския път продължили отстъплението си и останали да нощуват в района на крепостта Шипоне (при дн. Ихтиман) в укрепен лагер. Тук Лъв Дякон съобщава един наглед само любопитен факт, който обаче при тогавашната психическа настройка на войските изиграл немалка роля за разколебаване на моралния им дух. “През нощта, още преди да беше преминала първата нощна стража, от източната страна на лагера внезапно се появи една грамадна звезда и като освети палатките с обилна светлина, падна на западната част до самия окоп, пръсна се на много искри и угасна. Падането на звездата означаваше унищожаването на войската, което стана по-късно; защото подобно явление, където и да се случи, предвещава гибел на всички наоколо. Явно доказателство е падналата върху троянската войска звезда, когато Пиндар се прицелвал с лък в Менелай. Същия този ден троянската войска била принудена от ахейците да бяга безславно. И при ромейските войни всеки, който проследи историята, би открил, че това често е ставало и че погивала войската там, където се случвало това явление.” 

Още един път в историята има описано подобно събитие - падането на камъни върху неприятелската армия и спиране вървежа на слънцето. Този път дубликатът е при битка на Карл Велики. 

Ако проследим по-нататък битките на Иисус Навин ще видим и градовете, превзети от него. След превземането на Макед (до Асеновград), където са убити горепосочените пет царе армията продължава победния си ход към Ливна (Блисна, Калугерово). След падането и идва ред и на Лахис (Хасково). Тук на помощ на ромейските войски идва царят на Газера (Стара Загора), който също е разбит от армията на българите. След Хасково следва Еглон (Главан) и накрая Хеброн (Одрин). Давир (Проват) е последният град от този поход.

“И порази Иисус цялата планинска и южна земя, низините и земята покрай планините и всичките им царе: не остави никого, който да оцелее, и всичко живо предаде на заклятие, както бе заповядал Господ, Бог Израилев; порази ги Иисус от Кадес-Варни (Одесос – Варна) до Газа (Виза) и цялата земя Гошен дори до Габаон (Шипоне); и всичките тия царе и земите им Иисус превзе наведнъж, понеже Господ, Бог Израилев, се сражаваше за Израиля. След това Иисус и всички израилтяни с него се върнаха в стана, в Галгал.” 

Между другото Галгал е много променливо понятие в тази книга. Галгал означава буквално “лагер” и е винаги там, където лагеруват по-продължитерно българите. Последният лагер на армията на Иисус преди битката край Шипоне (Габаон) е бил по поречието на река Искър в Софийското поле. Затова за една нощ той е успял да дойде с войските си на помощ на Шипонци. Цели три дни са били необходими на Иисусовата войска да дойде от Галгал (лагера) с. Галово (на изток от Оряхово), до град Шипоне. 

“А след три дни, откак сключиха с тях съюз, чуха, че те (Гаваонци) били техни съседи и живеятблизо до тях; защото Израелевите синове, като потеглиха на път, дойдоха до градовете им на третия ден; градовете им пък (бяха); Габаон, Кетира, Беерот и Кириат Иарим.” 

Погледнете сега картата на Иудейското и Израилското царство на края на синодалната Библия. На нея ясно се вижда, че от Галгал (на изток от Иерихон), до Гаваон не са повече от 25 – 28 км. Това разстояние Иисусовата войска го е минала за три дни пътуване. Е, ако са тръгнали от Гиген, или село Галово на югозапад по поречието на река Искър са им необходими около три дни за да стигнат до Ихтиманското поле. 

По-нататък в книгата Иисус Навин се разказва за освобождение на останалите български земи от ромейците. От земите на Хърватския Дубровник (Сидон) на запад през Драч-Дурацо (Тир) в Албания, цял Пелопонес, до бреговете на Мраморно море на юг. От Босфора на изток, по брега на Черно море, чак до устието на река Днестър на север, заедно с Влахия, Банат и Срем на запад, са земите ни, освободени от войните, водени от Самуил (Иисус Навин). Кажете ми сега, кой е този БОГОИЗБРАН НАРОД, описан в Библията? Доказах ви, че това сме ние – БЪЛГАРИТЕ.