[11:1] Народът взе високо да роптае пред Господа; и Господ чу, и разпали Му се гневът, и между тях пламна огън Господен и начена да изтребва края на стана. 
[11:2] И викна народът към Моисея; Моисей се помоли Господу, и огънят утихна.
[11:3] И нарекоха това място: Тавера * (запаление), защото между тях бе пламнал огън Господен.

В Острожската библия, мястото е наречено «запаление», а в Синодалната – Тавера. Името Тавера е обратно прочитане на българската дума “ропот”. От Синая на около 65 км. на юго-изток се намира румънския град Плоещ, името на който на български звучи ката “палещ”. Тук са спрели Моисей и хората му, а и историята на града започва някъде от 14 век. 

[11:34] И нарекоха това място: Киброт-Хатаава *, защото там погребаха народа, който изказа прищевки. 
[11:35] От Киброт-Хатаава народът тръгна за Асирот и в Асирот се спря.

Киброт-Хатава се превежда в библиятя, ката «Гробове на прищевките», така е назован и в Острожската библия – «гробъ похотения». От Плоещ народът продължава на юго-запад към град Вolintin (дн. Болинтину-дин-Вале, които се намира на река Арджеш). След него спират в град Асирот (Rusii de Vede, дн. Рошиори-де Веде, на река Ведя и на 45 км. на север от нашият град Никопол на Дунав. Тук Моисей праща отряд от дванадесет човека, по един първенец от всяко от коленете, в “Ханаанската", южната страна

[13:1] След това народът потегли от Асирот и се разположи на стан в пустиня Фаран.
[13:2] И рече Господ на Моисея, думайки:
[13:3] прати от себе си люде да разгледат Ханаанската земя, която Аз давам на синовете Израилеви; по един човек от всяко коляно на бащите им изпратете, първенците измежду тях.
[13:4] Тогава Моисей ги изпрати от пустиня Фаран, по заповед Господня, и те всички бяха мъже първенци между синовете Израилеви.
[13:5] Ето имената им: от Рувимово коляно - Самуа, Закхуров син,
[13:6] от Симеоново коляно - Сафат, Хориев син,
[13:7] от Иудино коляно - Халев, Иефониев син,
[13:8] от Исахарово коляно - Игал, Иосифов син,
[13:9] от Ефремово коляно - Осия, Навинов син,
[13:10] от Вениаминово коляно - Фалтий, Рафуев син,
[13:11] от Завулоново коляно - Гадиил, Содиев син,
[13:12] от Иосифово коляно от Манасия - Гадий, Сусиев син,
[13:13] от Даново коляно - Амиил, Гемалиев син,
[13:14] от Асирово коляно - Сетур, Михаилев син,
[13:15] от Нефталимово коляно - Нахбий, Вофсиев син,
[13:16] от Гадово коляно - Геуил, Махиев син.
[13:17] Това са имената на мъжете, които Моисей изпрати да разгледат земята. И нарече Моисей Осия, Навинов син, Иисус. 
[13:18] Изпрати ги Моисей (от пустиня Фаран) да разгледат Ханаанската земя и им рече: идете в тая южна страна и се качете на планината,
[13:19] и обгледайте земята каква е, и народа, който живее там, силен ли е, или е слаб, малоброен ли е, или е многоброен?
[13:20] Каква е земята, дето той живее, добра ли е, или лоша? и какви са градовете, в които живее, в шатри ли той живее, или в укрепления?
[13:21] Каква е земята, тучна ли е, или слаба, има ли по нея дървета, или няма? Бъдете смели и вземете от плодовете на земята. А това беше, когато зрее гроздето.

Ако погледнете на библейските карти, които показват похода на Моисей, ще видите, че пътят от Асирот е продълржил на север към Палестина а не на юг “тази южна страна”, както пише в библията. Това е един анахронизъм, на който библеистите не могат да дадат логично обяснение. 

[13:22] Те отидоха и обгледаха земята от пустиня Син дори до Рехов, близо до Емат; [13:23] и отидоха в южната страна и стигнаха до Хеврон, дето живееха Ахиман, Сесай и Талмай, Енакови деца: а Хеврон бе построен седем години по-рано от египетския (град) Цоан; 
[13:24] и стигнаха долина Есхол, (и я обгледаха) и там отрязаха лозова пръчка с един грозд, и двама я понесоха на върлина; взеха и нарове и смокини;
[13:25] те нарекоха това място долина Есхол *, поради грозда, що отрязаха там синовете Израилеви.

От пустинята Син (Планината Синая) пратениците стигат до Дунав и до градовете Ряхово (Рехов) и Тмутаркан (Емат). В “южната страна” достигат чак до Одрин (Хеброн) и Лозенград (долината Есхол, Лозе). Още нещо, което е много важно. Долината Есхол, която в Библейския речник се сочи да се намира на север от Хеброн, раждала в изобилие грозде, нарове и смокини. Ще повярваме, че е така, само ако променим географията на долината и от каменната пустиня на Палестина я нанесем на територията на Тракия, в района на Одрин (библейският Хеброн). Тук и сега съществува това място, но укрито от името Есхол, което според библеистите означавало “грозд”. В името Есхол можем да прочетем българското име “лозе”, прочетено обратно, а в близост до Одрин се намира Лозенград, име, дадено от българите на областта. Това е действителната страна и “в нея наистина тече мед и мляко”. До тук са достигнали моисеевите пратеници и след това отново са се завърнали оттатък Дунав (Иордан). 

[13:26] И като обгледаха земята, върнаха се след четирийсет дена. 
[13:27] И като пристигнаха и дойдоха при Моисея и Аарона и при цялото общество синове Израилеви в пустиня Фаран, в Кадес, те донесоха тям и на целия народ отговор и показаха им плодовете от оная земя;
[13:28] и разказаха му и думаха: ходихме в земята, в която ни изпрати; в нея наистина тече мед и мляко, и ето плодовете й;
[13:29] но народът, който живее в оная земя, е силен, и градовете са укрепени и твърде големи; там видяхме и синовете Енакови;
[13:30] Амалик живее в южната част на земята, хетейци, (евейци,) иевусейци и аморейци живеят по планината, хананейците пък живеят край морето и по брега на Иордан.

Кадес – Варни, градът който ме измъчи в намиранета му се оказа в Бесарабия (Пустиня Фаран) и това е сбор от имената на два града. Единият е Калфа (Кадес), а другият Бандера (Варни). Тук е била столицата на българите 38 г., от Изхода до преминаването им на Дунав (Иордан) от Иисус Навин. Това е и прословутият Онгъл, или ъгъл, който се е затварял между реките Днестър, Прут, Дунав и Черно море. След завръщането си от огледа на Мизия и Тракия (южните земи), изглежда ръководителите на похода са се разколебали да ги нападнат и са останали на стан в Бесарабия цели 38 години. Градовете на ромеите са били силни и укрепени и били невъзможни за превземане. Вижте и какви народи живеят в тези южни земи: 

“хетейци, (евейци,) иевусейци и аморейци живеят по планината, хананейците пък живеят край морето и по брега на Иордан.” 

 Гети (готи), беси, (или сувейци, софиянци) ромеи живеят по планините и генуезци (венецианци) по бреговете на Черно море и Дунав (Иордан). 

[13:31] Но Халев успокояваше народа пред Моисея, думайки: да идем и да я превземем, защото можем я завладя. 
[13:32] А ония, които бяха ходили заедно с него, рекоха: не можем да отидем против тоя народ, защото е по-силен от нас.
[13:33] И пръснаха ужасни слухове между синовете Израилеви за земята, що бяха обгледали, и думаха: земята, която изходихме, за да я обгледаме, е земя, която гълта своите жители, и всички, които видяхме по нея, са много едри човеци;
[13:34] там видяхме и исполините, Енакови синове от исполински род; ние изглеждахме пред тях като скакалци, такива бяхме и в техните очи.

Нека да видим и кой е този Амалик, за който се говори в тази книга на библията. Ще започна едно проучване, за събития случили се няколко стотин години по-рано. Ако допуснем, както ни твърдят историците, че Иисус е разпнат около 30-33 г. от н. е., то римският император Тит потушава жестоко еврейското въстание и разрушава до основи град Иерусалим. После императорите Траян и Хадриян изселват евреите от Иудея и според самите евреи ги заселват в Крим. Там според библията и Иосиф Флавий те стоят 215 г. и започва Изходът им към Обетованата земя, обещана от техният Господ, но в действителност земята, от която са били прокудени дедите им. Всичко това се разминава с повече от 1500 г., но това е поради променената хронология. В една друга летопис, също така отхвърляна от нашите историци, тази на Иеромонах Спиридон от 1972 г. пише следното: 

“И за нашия български народ пишат, че българите са дошли от река Волга в лято господне 428. И като повоювали в Дация, сиреч Влахия, в лято господне 484 преминали Дунав и завоювали Мисия, сиреч Доброджа. А в друг летопис пише, че българите са дошли на Дунава от Азовско море по времето на цар Уалент, и като помолили Уалента, той им дал земя и се населили по Дунава. В друг летопис пише, че даки и мисагити са дошли от северните страни и се заселили от двете страни на Дунава. В своя летопис Йоан Зонар именно даките и сърбите нарича мисагитови българи; а в друг летопис пише: и дойдоха мисагитите в лято от сътворение мира 4522 /986 преди Христa/ и се заселили от двете страни на Дунава, и се нарече тая /земя/ Мисиния от тяхното име. На юг от Дунав е Голямата Мисиния, а на север Малка Мисиния. И наскоро след като дойдоха, поставиха крал на име Иллирик. А след това тази земя се нарече Иллирик, вземайки името на княз Иллирик. И след като мина много време, в лято от сътворение мнра 4785 /723 преди Христа/, се родиха от рода на Иллирик два сина: единият по име Болг, а другият Брем, сиреч двама братя; те не можаха да живеят заедно, но разделиха земята и Брем взе /земята/ на север от Дунав, а Болг на юг от Дунава. Произлезлите народи от Брема се нарекоха бреми или пеми, а от Болга - болгаре. От пемите произлязоха словаки, а от болгарите - серби. Всички тези народи са иллирически. 

За това свидетелствуват древните летописи: "Буфиер франзиский, георграф, говори: където преди беше земята Миссия, сега се нарича Сербия и Болгария, а дето ое зовеше Иллирик, сега се зове Славония". И пак Барний говори, че има град в Иллирик, сиреч в Мисия и Дакия, наричан Сардика, сега се нарича Средец, той беше столичен град болгарски посред Болгария.”  
 
Следва.