Изход на Моисей 2 

 "Израелските археолози Израел Финкелщайн и Нейл Ашер Зилберман в знаменитата си книга „Библията в разкопките - нов поглед върху Древния Израил и произхода му от свещените текстове” , опровергават известната на не по-малко от половин милиард жители на Земята история на Изхода от Египет: „През десетте години от археологическите разкопки, не успяхме да открием никакви доказателства за масово изселване на евреите от Египет, независимо от факта, че целия Синай и делтата на Нил бяха преорани надлъж и нашир. Не бяха намерени никакви доказателства, че древните израелтяни са минали от там”. Според археолозите, южния регион на Юдея е била относително малко населена до 8в. пр. н. е. „ Археологическите разкопки показват, че Йерусалим от времето на Соломон, който обикновено е представян като столица на „славната империя”, е бил обикновено село, малко и затънтено, а не великолепен град, както е описан в Тората.”? казва Финкелщайн, който смята, че традицията и историята трябва да се разграничават. 

Историята на Древния Израил може да бъде проверена по независими асирийски и вавилонски източници едва от 8 в. пр. н. е. по традиционната хронология и то само в общи черти. Всичко до тогава, включително историята за обсадата на Иерихон и цар Соломон, има легендарен характер. Възможно е в основата си да има някакво реално събитие, но не могат да се направят никакви точни изводи."

След като разгледахме митологичния и пророчески слой в образа на Моисей, сега ще се спрем и на историческия. През последните години някой се опитва да насади мнението, че Моисей и останалите старозаветни патриарси са едни обикновенни митологични персонажи. Това най-вече се раздухва от израелските учени и оттам влиза в съзнанието на обикновените хора. Прилича малко на вица за онзи шоп, който отишъл за пръв път в зоологическата градина. Там при вида на жирафа той казал, че, това животно не може да го има, защото и у неговото село го нямало. Така правят и археолозите и историците на Израел. Щом като на територията им няма никакви археологически, епиграфски, топографски и други доказателства за съществуването на старозаветните герои, то тогава те са просто едни митологически герои. Много хора биха се хванали на това твърдение, но не и аз. Никога не вярвам на подобни твърдения и просто ги проверявам. Виждате сами резултатите от тези проверки до тук. За историята на Моисей вече имах някаква основа върху която да стъпя и това бяха книгите на Фоменко. В една от тях той споменава, че наследникът на Моисей Иисус Навин преминава река Дунав, която е действителната река Йордан от Библията. Това беше единственната следа и аз уверено тръгнах по нея. През лятото на 2003 г. започнах да изследвам пътя на Иисус Навин на територията на България и още тогава достигнах до определени резултати. По същото време се запознах и с Йордан Табов, който единствен се занимаваше с НХ. При първата ни среща му споделих за моите търсения и го помолих да ми помогне с каквото може. Той прие идеята малко скептично, но няколко месеца по-късно в Списание „Усури” се появи една статия озаглавена „Обетованата земя е антична България”. 

 http://www.usuri-bg.net/index.php?option=com_content&task=view&id=54&Itemid=47&lang=bg

 Благодарен съм му, защото и той като мен започна да работи в тази насока и още от първият път показа добри резултати. Сами ще се убедите, че това само по себе си не е достатъчно като доказателство. Да напиша историята на Иисус Навин ми беше много по-лесно, отколкото тази на Моисей и Аарон. За изходна точка използвах преминаването му през Дунав (Иордан), а оттам нататък познанията ми по българска история и география ми помогнаха да проследя пътя му. Не така стояха нещата с “Изхода” на Моисей. Не знаех къде е този Египет и откъде точно е тръгнал народът на Моисей в похода му към Обетованата страна. Затова тръгнах по най-простия, но и най-труден начин. Започнах отзад напред. В историческите ни библиотеки има съвсем малко литература за историята на съседна Румъния и Молдова, но аз притежавах няколко книги, карти и монетни каталози, които ми помогнаха да се справя и с тази задача. Така, следвайки обратният път на народа на Моисей, от територията на стара Влахия, "ходих" до Трансилвания и “стигнах” до Молдова и Бесарабия. Тук около Кадес-Варни, където Моисей остава повече от 30 г. нещо зациклих и не знаех накъде да продължа. Изведнъж на помощ ми дойде “Анонимен български апокриф”. Този извор е пренебрегван от нашите историци, като носител на реална българска история. На него се е гледало повече като авторова измислица и митологизиране на нашата история. Когато отново го прочетох, аз го сравних с библейските герои и видях същата последователност на царуването на героите от апокрифа и първите библейски владетели след “Изхода”:

 “И след това чух глас, който друго ми разказваше: “Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини.” Тогава аз, братя, по божия повеля дойдох от лявата страна на Рим и отделих третата част от куманите, и поведох ги по път, посочвайки с тръст, и ги доведох до реката, която се нарича Затиуса, и при друга река, наречена Ереуса. И тогава имаше три големи реки. И населих земята Карвунска, наречена българска; беше опустяла от елини за 130 години. И населих я с множество люде от Дунава до морето, и поставих им цар из тях: името му беше цар Слав.”
В Исая от апокрифа, аз познах библейският герой Иисус Навин. Неговото име в действителност е било Осия: 

 “от Ефремово коляно – Осия, Навинов син”.
Числа 13:9

 В “Анонимен Български Апокриф” пише още:

 “Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини.”

 Нека първо да разберем кой е този пророк Исайа. От книга Числа 13;17 виждаме, че името на Иисус Навин отпърво е било Осия.

 “17. Това са имената на мъжете, които Моисей изпрати да разгледат земята. И нарече Моисей Осия, Навинов син, Иисус. “

 Осия, Иисус Навин, Иса, Иван Иисус ман (Шиш-ман), са само епитети за християнската принадлежност на първият български цар след Изхода. За завоевателната му политика по нашите земи можем да прочетем повече от Библията, отколкото от откъслечните извори за нашата история. 
Нека сега да разберем и кои са тези кумани?
В днешните енциклопедии за тях пише доста противоречиви неща. Наричат ги още “половци” и “кипчаци”, “тюркоезичен народ, който се формирал в степите на Азия и нахлул в Европа около 10 век”
Как е възможно същият този “тюркоезичен народ” да основе т. н. Кумански диоцез на територията на днешна Румъния и Молдова, съществувал до 1523 г, и в същото време да е писал и говорил на български?
Под «кумани» може би се крие името «кубани», или народ, живеещ около река Кубан. В тюркските езици има и едно традиционно преминаване от БМ. Това са кубанските българи, които идвали на помощ на своите братя от Дунавска България.
Но тогава и на територията на Велика Волжска България би трябвало да търсим и библейският Египет? На гръцки Египет се пише още и Екубту или просто Кубто, според различните гръцки диалекти. Египтолозите днес ни убеждават, че днешният Египет се е наричал Кемет, като гласните са сложени по усмотрение. Самите жители на днешен Египет са наричали своята стран Мисрим, но това наименование е дошло много след иероглифите.

 „Но през 6984 (1476) отново повдигнал самия Магомет голяма войска срещу Молдова и решително се били при бялата долина, и тогава Турците победили и причинили голяма беда на Молдовците. И с Египет воювал той, но не успял, и се сражавал с Иверците. Когато пък била годината 6989 (1481) Магомет умрял, и го наследил синът му Баязит”

Из „Хроника на влашкия монах Михаил Мокса”  

Виждате от този цитат как Мохамет идва от юг, удря Молдова, оттам продължава на север и се бие срещу Египет (Кипчак, Кубанци) и накрая се сражавал с иверците (грузинците). Иначе е голям анахронизъм от Молдова да отиде в Африка, където е днешния Египет и оттам да се върне отново в Грузия.

Кубаните (българите от Волжска България) са наричани още и кипчаци. От Египет, Кубту, Екубто, или по-точно от река Кубан, са тръгнали Моисей и (Исая) със “третата част от кубаните, наречени българи”. Тръгнах по тази следа и започнах да сравнявам Библията с историческите сведения дошли до нас за идването на българите, начело с Аспарух на територията на България.
За по-голяма точност направих и сравнение между Синодалната Библия от 1925 г. и Острожската Библия от 1581 г. Тук за пореден път ще се обедите в неправилния превод и произтичащите от това резултати. След разривът в Златната орда през средата на 14 в., част от кубанското население тръгва на запад. Според Иосиф Флавий в “Иудейски древности”, след първото бягство на Моисей от фараона, той попада в град Мадиен. Нормално е той да побегне там, където е знаел, че живеят неговите сродници от времето преди заселването на десеттимата братя в Египет. Този град се е намирал на брега на Червено (Черно) море. Там Моисей се жени за Сепфора и от нея има двама сина. Започва да пасе овцете на тъст си Иотора и с тях отива на планината Синай. Тази планина и днес носи това име, но се намира на 120 км. северно от Букурещ. Днес там има голям манастир посветен на света Богородица. Тук, Моисей за пръв път вижда величието на Бога и Бог започва да му говори. След смъртта на Фараона, той се завръща отново в Египет (Кубан) и моли новият фараон да изведе народа си в Синай за да се поклонят на този нов Бог. След нещастията преживяни от фараона и египетския народ най-накрая фараона се съгласява те да тръгнат за Синай. Всички тръгват, предвождани от двамата братя Моисей и Аарон. От библията не се разбира дали Иисус Навин има някаква роднинска връзка с тях, но по всичко личи, че той е бил или трети брат, или син на Мириам, сестрата на Моисей и Аарон. 

Нека сега да видим откъде са тръгнали нашите герои и да се опитаме да проследим пътя им до Обетованата земя. Целият път на Моисей е предаден в четири от петте книги на Стария завет, наречени Тора от евреите. Това са Изход, Левит, Числа и Второзаконие.

 Изход

[12:37] И потеглиха синовете Израилеви от Раамсес (Мапа, днес Анапа, ант. Синдика) за Сокхот (Тмутаркан, Тамаркан, Самкуш) до шестстотин хиляди пешаци мъже, освен децата;
[12:38] с тях излязоха и много разноплеменни люде, и дребен и едър добитък, твърде голямо стадо.

От поречието на Кубан в град Синдика, (през 14 век генуезка колония Мапа (Mapas)) е било мястото за събиране на кубаните (българите). Тук са се стекли близо 600 000 “пешаци мъже, освен децата”. След това те са се отправили към Тмутаркан, столицата на Черна България. След разрива между кубани (българи) и хазарите, българите тръгват за Обетованата земя, откъдето са дошли преди 430 г (430 г. от идването на Авраам в Ханаан и 215 г. от преселването на Иаков в Египет). 

 [12:40] А времето, през което синовете Израилеви (и бащите им) проживяха в Египет (и в Ханаанската земя), беше четиристотин и трийсет години.
[12:41] След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя.
13:17] А когато фараонът пусна народа, Бог го не поведе по пътя на Филистимската земя, понеже е близък; защото Бог рече: да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.
[13:18] И Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И синовете Израилеви въоръжени излязоха от Египетската земя.

 Тмутаркан на Черно море вече е извън Кубанската (египетската) земя и е в Боспорското царство.
От Тмутаркан, българите продължават за Етам:

 [13:20] И потеглиха (синовете Израилеви) от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, в края на пустинята.

 Етам, или още Таман е в края на равнината (пустинята). Там свършва Таманският полуостров. Тук, в най-тясната част на полуострова, срещу Керченския пролив е бил станът на бегълците.

 [14:1] И рече Господ на Моисея, думайки:
[14:2] кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него се разположете на стан при морето. 

 А ето ка са написани тези топоними в Острожската Библия:

 «Пихахирот» е «при дворю», «Мигдол» – «посред магдалы», «и морето» – «посред море», а Ваал-Цефон – «веельсепфону”

 Прочетен по този начин, текстът придобива съвсем друг смисъл и отговаря на посочения от мен път. Таманскияг полуостров завършва в най-северозападна си част с един много тесен дял суша, където Керченският пролив е най-тесен. Точно отсреща, на другия бряг е Кримския полуостров с град Керч (в древността Пантикапей). Другото име на Пан е било Бал, Бел, или Бул. Това може да се види и при промяната на името на нашият град Пловдив през вековете. Първо е бил Пенеропол (Град на Пан и Ра), а после е станал Булбудева (Бел и Девата). Така и тук Пан (гр) се е превърнал в Ваал (Бал) на еврейски, а “тикапей” ТCPN в “СЕПФОНУ” СПТН, което е едно и също. Редакторите на днешната библия са премахнали “посред море” и на негово място са измислили неизвестните топоними Пихахирот и Мигдол, които днес може да видим единствено на библейските карти, показващи Изхода на Моисей. Допускам още, че при по-късна редакция на мястото на Пихахирот е стояло името на Фанагория. Това селище се е намирало на Таманския полуостров, между Черно и Азовско море, срещу Крим и историята му е пряко свързана с народи като синди, сармати, евреи, хазари и българи. 

Днес е възприето виждането, че Моисей е извел народа си от Египет през Червено море. Червено море днес се нарича морето, започващо от Суецкият залив на север до заливът Ейлат (Акаба) на юг. Ако човек чете внимателно по-старите библии ще види, че навсякъде е написан топонимът “Чермном море” (Ям Суф), а не “Красном море” (Ям Адом). Друг път това море е назовано и Ried meer “Тръстиково море” още и “Камъшово море”, а всички знаем колко е солено Червено море и никаква тръстика (камъш) не може да расте около него. Тръстиката расте единственно в сладка и слабосолена вода, каквато е и водата на Азовско море.

 "Още нещо не могат да обяснят и библеистите, което смущава читателите на Книга Изход. Това е преминаването на народът на Моисей през морето. Някои, които не вярват в божественото разделяне на водите на Чермно море искат да ни убедят в едно по-реално преминаване. Те ни обясняват как “понякога силните северозападни ветрове тласкат водата назад в северния край на Суетския канал с такава мощ, че през това място може да се премине пеша”.

Вернер Келер “Библейски събития”

 

“Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини.”
Възникват въпроси, на които не намирам задоволителни отговори.
1.Къде се намират “най горните страни на Рим”?
2.Всички кумани(кубани) ли са наречени българи или само третата част?
3.Не е ли вероятно едната част да са хазарите(юдеите), другата мюсюлманите и третата християните(българите)?
4.Неразрешимите религиозни противоречия между единният народ, са може би една от причините българите да се върнат в земята на дедите си ?
5.Кое е принудило римляни и елини да опразнят земята Карвунска и като са я “опразнили” тази земя без население ли е останала ?
Благодаря предварително и простете за невежеството.

Не че е важно,но забравих да пиша потребителското си име - Михал