Пътуване през "пустинята"

След "чудодейното" преминаване на Червено море, което в действителност се оказаха водите на Керченския пролив, Мойсей и неговия народ продължават пътя напред към обетованата земя. Но понеже тази земя е днешна България, то в тази посока ще трябва да следваме и ние. От другата страна на пролива е Кримският полуостров. За да се излезе от него то той трябва да бъде пресечен. По този път са и Алешковските пясъци:

"Собственно Алёшковские пески занимают площадь 1612 кмІ, а с учётом промежутков не покрытых песками — 2100 кмІ. Несмотря на то, что Алёшковские пески часто называют пустыней, это неверно. По температурному режиму и количеству осадков их можно отнести скорее к северным полупустыням. Тем не менее, климатические условия таковы, что летом песок нагревается до 75 градусов. Воздух над песками прогревается сильнее, чем над окружающей местностью, влажность воздуха снижается, поэтому в летнее время дождевые капли быстро испаряются, и интенсивность дождей (по некоторым неподтверждённым данным) здесь несколько меньше, чем в самом Херсоне, который находится по другую сторону Днепра. Хотя сейчас пески и сдерживаются лесами, иногда они заносят окраины близлежащих селений."

ru.wikipedia.org/wiki/Алёшковские_пески


[15:22] Тогава Моисей поведе израилтяните от Червено (Черно) море, и те влязоха в пустиня Сур (Русия); и вървяха из пустинята (Алешковские пески) три дни и не намираха вода.  

[15:23] Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива (горька); затова и нарекоха онова (място) Мера (горесть – Херсон). *

След като излизат от Кримският полуостров през теснината между Каркинския залив на Черно море и езерото Сиваш (Яма Суф), бегълците навлизат в руските степи (пустинята Сур). Точно там са т. н. Алешковски пясъци и при преминаването им три дни народът не е могъл да намери вода. Най-накрая те пристигат при река Днепър. Херодот я нарича Борисофен, а после получава името Данаприс, което е едно и също. Дана, Дуна е просто река, а другото име е Борис + Дан (Борисова река, или река Борис). Така в еврейското име Мера, може да прочетем Бора, защото ако текстът е бил преди това на гръцки, буквата “Б” е била заместена с “М”. Дали името Борисова река не идва от Аспар рекс, което също е анаграма на името Борис рекс (цар)? Нищо чудно, щом като и най-големият град на устието на тази река също е бил кръстен от българските изселници. От това, че реката е била горчива, градът е наречен от “горесть” в Херсон (Герсон). 

 [15:27] След това дойдоха в Елим; там имаше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите.

 Какво се крие под този топоним - Елим? Като погледнем на картата по пътя на Моисей към Обетованата зема след устието на Днепър и град Херсон следва лиманът на река Южен Буг. Тук, край водите му е бил лагера на бегълците.
 
   

[16:1] И потеглиха от Елим (лимана), и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя.   

maps.google.bg/maps

След преминаването на лимана на река Южен Буг, те продължават да вървят на запад към река Днестър. Пустинята Син е наречена областта на север от днешният град Одеса, между двете реки – Южен Буг и Днестър. Ако проследим пътят от земите на фараона в поречието на река Кубан, до “пустинята Син” – Одеска област, ще видим че е изминато едно разстояние от близо 700 километра. Това е станало за 45 дни, като през това време са минати доста водни препятствия и труден преход от близо 600 000 мъже, без да броим жените, старците и децата. По 15,5 км. на ден е напълно приемливо движението на толкова много хора. Нека да видим как стоят нещата при библейската карта, за пътят на Моисей до този момент. Приема се, че Изходът е започнал от Мемфис по посока изток към град Суец. Тук, около него и станало чудодейното преминаване на Червено море и пътят продължава пак на изток през пустините на Синайският полуостров. 

 “На 70 км. от северния край на Червено море блика и днес извор, “Ain Hawarah”, според езика на бедуините. Номадите съвсем неохотно спират тук с добитъка си. Водата не мами към почивка. Тя е солена и сярна, “горчива” – казва Библията. Това е старото Мера. 24 км. по-навътре в южна посока, точно след пътуване от още един ден разстояние, се разстила Вади Гарандел, великолепен оазис със сенчести палми и много водоизточници. Това е библейският Елим, второто място за почивка. Отвън Елим започва пустинята Син край брега на Червено море, днес – низината Ел Каа. Наистина чедата на Израел са преминали досега едно късо разстояние, ала то е достатъчно необичайно и отрупано с лишения след един, макар и тежък, но урегулиран и сит живот в Египет.”

Вернер Келер “Библейски събития”

Нека да видим какво прави това в километри. От Мемфис до Суец не са повече от 120 км. От Суец до низината Ел Каа още 100. Това разстояние според самият Моисей, (защото Книга Изход се приема за написана от него), народът му е преминал за 45 дни. По 4,8 км на ден са преминавали, след като вече знаем, че разстоянието между двата оазиса от 24 км. се минава за един ден. Коментарът тук е излишен. 

Нека сега да видим и чудното нахранване на народа с пъдпъдъци и маана. Степите на Украйна се славят с големите си ята от пъдпъдъци, които тук се събират през есента и пролетта, когато трябва да отлитат на юг, или пристигат оттам. Пак трябва да се обърнем към Библията за да разберем по кое време на годината се е случило това събитие. Евреите празнуват своят Празник Паска всяка година по случай благополучният изход на народа им от Египет. Това е месец Авив, още и Нисан – първият месец от тяхната година. Обикновенно Пасхата се пада на края на месец Март, (на Благовещение, 25 март) или в началото на Април. Веднъж е около нашето Благовещение, а друг път около Великден. Нека да допуснем, че тогава Изходът е станал към края на месец Март. Няколко дни след това се е случило и необичайното преминаване на Керченският пролив, който при люти и много студени зими е нормално да замръзне в края на Март. След около 45 дни четем и за нахранването с пъдпъдъци, а това се е случило или в края на месец Април, или в началото на Май. Точно тогава идват и пъдпъдъците в района на Украйна, а и замръзването на росата по това време също е нормално за студените пролети. Така се е получила и прословутата “мана”, събитие, немислимо за пустините на Синайският полуостров по това време. 

Мааната е нашенската суграшица, или ситни заледени зърна, които падат рано сутрин вместо роса. Тях са ги събирали за да ги използват наместо вода и са омесвали брашното си с тази вода.

Нека да продължим нататък:

[17:1] И цялото общество Израилеви синове потегли на път от пустиня Син, по заповед Господня, и се разположи на стан в Рефидим (Рафиде); и нямаше вода да пие народът. 

[17:2] И народът укоряваше Моисея и думаше: дайте ни вода да пием. Каза им Моисей: защо ме укорявате? Защо изкушавате Господа?

[17:3] И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни?

[17:4] Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.

[17:5] И рече Господ на Моисея: излез пред народа, и вземи със себе си някои от стареите Израилеви; вземи в ръка и тоягата си, с която удари по водата, и иди:

[17:6] ето, Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив, а ти ще удариш в скалата, и от нея ще протече вода, и народът ще пие. Тъй и направи Моисей пред очите на стареите израилски (днес това място се нарича Вадулуй вода, намира се над Кишинев).

[17:7] И нарече това място с име: Маса (Беса) и Мерива (Арабия)* (изкушение – Кишинев), поради караницата на Израилевите синове, и защото те изкушаваха Господа, думайки: дали е между нас Господ, или не?

Следващата спирка е бил град Бендера РБДН (Рефидим Рф(Б)Ди(Н)) и тук отново българите останали без вода. Фоменко изказва хипотезата, че водата навярно е била заразена от върлувалата през тези години чумна епидемия и е било трудно да се намери чиста вода за пиене на това множество от хора и животни. Тук виждате и как е дадено названието на областта Бесарабия и на град Кишинев, който означава “изкушение”. 

[19:1] В третия месец след като Израилевите синове бяха излезли от Египетската земя, в самия ден на новолунието, стигнаха в Синайската пустиня. 

[19:2] И тръгнаха от Рефидим (Бендера), та дойдоха в Синайската (измаилската) пустиня, и се разположиха там на стан в пустинята; там, срещу планината, се разположи Израил на стан.

[19:3] А Моисей възлезе при Бога (на планината), и Господ извика към него от планината, думайки: тъй кажи на Иакововия дом и възвести на Израилевите синове:

На третият месец от Изхода, народът напуска Бендера и продължава на югозапад, преминава реките Прут и Серет и пристига в Синая. Тя се намира в Южните Карпати и на около 100 км. северно от Букурещ. Тук на върха на планината Моисей получава десетте божи заповеди. 

[20:1] Тогава Бог изрече (към Моисея) всички тия думи, като каза: 

[20:2] Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството;

[20:3] да нямаш други богове, освен Мене.

[20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;

[20:5] не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,

[20:6] и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.

[20:7] Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.

[20:8] Помни съботния ден, за да го светиш;

[20:9] шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи;

[20:10] а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти;

[20:11] защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

[20:12] Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.

[20:13] Не убивай.

[20:14] Не прелюбодействувай.

[20:15] Не кради.

[20:16] Не лъжесвидетелствувай против ближния си.

[20:17] Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти.

 

Сега остава да ни докажеш,че и Христос се родил в Москва.Смешни са разсъжденията ти,та чак пращят от глупост...

Изчакайте малко и ще видите какво искам да кажа. Много бързате и си правите погрешни заключения. Ще разгледам по този начин цялата Библия и подобни коментари накрая. Сега може да ми задавате само въпроси по същество и коментари конкретно за темата.

mnogo podrobno ne moje li po na kratko da se obqsni za ispitaniqta na moisei prez pustinqta!!!