Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2011 05:26 - Изходът на Моисей
Автор: horos Категория: История   
Прочетен: 3991 Коментари: 0 Гласове:
5



 Изходът на Моисей

 Книгата Изход в Библията е една история, в която Месията Христос се превръща в старозаветния Моисей, основател на християнство, юдеизъм и ислям. Трите основни религии днес имат за основа едно и също учение и единствено от незнанието му са се водели всички религиозни войни на земята. Библията е една груба компилация от българска, византийска, руска и турска история, подредена и видоизменена до неузнаваемост. Днес наложената ни от столетия матрица ни учи, че Моисей е живял повече от 1000 години преди Христос, но това не е вярно. В средните векове са знаели това и до наши дни са се запазили картини от онова време, на които се вижда как старозаветният Моисей се покланя на Богородица с Иисус стоящи в „неопалимата къпина”. Някой може да оспори картините с твърдението за някакво необичайно хрумване на художника, или търсенето на символизъм, но не е така. Картините са нарисувани според християнския канон, защото този Моисей  (завоевателя и законодателя) в действителност се е молел на Христос и Богородица. Защо ли? Защото е бил християнин и то по–чист от днешните.

 image

  А в петокнижието има и още един Моисей, който е дубликат на Иисус–Месията. Образът на Моисей е от няколко слоя, митологичен, пророчески и исторически. Ще започна разказа си с митологическия, а после ще разгледаме и останалите два.

  Има една легенда, която е чисто българска, но днес се е запазила в „древно” Египетската митология, в древно българския епос „Джагфар тарихи” на Бахши Иман и другаде. Ето част от нея:

След като Сет подмамил Озирис, своя брат да влезе в сандъка, той го заключил и го пуснал по реката. Озирис — това е светлината на Бог Ра — вселенското слънце, която бива заключена в атома от бога на тъмнината. Изида, неговата сестра и бъдеща съпруга, решила да измами силите на тъмнината. Тя накарала с хитрост царя на мрака заедно да сътворят един свят подобен на божествения. Той се съгласил и с помощта на множество строители, негови подчинени демони, сътворили нашата земя. Били направени реки, морета, планини и равнини, като за материал използвали четирите елемента — Земя, Огън, Вода и Въздух. (Видяхте как в резултат на това строителство са построени пловдивските хълмове по подобие на вътрешните планети на слънчевата система.) Изида (София) участвала с идеите, реда, красотата и хармонията, от което нашата Земя заприличала на нейният божествен свят. После създали растителния и животинския свят и като корона над тях поставили човека. Това била една стълба,по която Озирис, пленник в атома, еволюирал от минерал в растение, после в животно и накрая в човек. Сандъкът била кутията на Пандора ( от Пан до Ра), където Озирис можел от човеко-животното Пан, чрез издигане, да достигне до светът на Ра. Всички животни ходят с наведени към земята глави и само човекът гледа замислено нагоре. Дали, защото си спомня своят изгубен дом? Нашето тяло е кутията на Пандора. Тя се състои от четири елемента, като четирите стени на сандъка. Но тогава материалната природа по подобие на божественото сътворение, направила и тя свое човечество. То имало за цел да задържа в материята божествените същества и да не им позволи да се върнат там, от където са дошли. В книга „Битие” това е поколението на Каин, което се ражда от сношението на Ева със Сатаната. Наследниците на Сит би трябвало да са истинските божествени деца, защото са от Адам и Ева. В книгата на Франсоа Рабле „Гаргантюа и Пантагрюел” е описано това сътворение:

„— Сега ще ви разкажа — продължи Пантагрюел — какво съм прочел по този въпрос у древните Апологети. Физис (сиреч Природата) родила като първородни чада Красотата и Хармонията, без плътско съвокупление, тъй като тя сама по себе си е много плодовита и плодоносна. Антифизис, всевечната противница на Природата, в същия миг завидяла на това тъй хубаво и почтено раждане и като се съвокупила с Телутон родила Прекомерност и Несъразмерност... В последствие тя родила фанатиците, лицемерите и лъженабожницте, безполезните маниаци и демоничните калвинисти, женевските самозванци бесните путербеи, светите братя лапачи, подлеците, ласкателите, угодниците на дявола, людоедите и други чудовища, уродливи, безобразни и противоестествени.”

В Евангелията Исус говори същото на неговите последователи:

 „Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си; и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде; а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите. И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели? А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим? Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото; оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми…”

„…А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий; нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите – синовете на лукавия; врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите. И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век: ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби; тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша!”

Матея 13

 Нас са ни учили, че всички сме равни и на земята, и пред Бога, а то не било така.

  Преди повече от 60 години това знание беше използване от чудовища, които разделиха човечеството, на Арийци (свръх човеци) и останалото човечество като „под човеци”. Една нация (немската) бе обявена за божественна, а на останалото човечество бе отредена ролята на плявата.

В публикация от заглавието ,,Untermencsch”, публикувана през 1942 година в Германия със сътрудничеството на Главно управление на SS, Министерство на външните работи и Министерство на информацията и пропагандата, се съдържа описание на характерните черти на „под човеците”:

  „Подчовекът в биологическо отношение е подобен на човека — създание на природата, което има ръце, крака, определен тип мозък, очи и уста. И все пак това е една страховита същност която само притежава черти на лицето, близки до човешките, но която в духовно отношение стой по–ниско от всяко животно. В душата на това същество царува ужасен поход, неприкрита подлост, „Подчовек”... и нищо друго. Тежко ти, ако забравиш това.”
„Тайната история на SS”

 Това е така, само дето божествените хора ги има във всички нации и на всички континенти, както и подчовеците. Друг е въпроса, в какво съотношение са едните спрямо другите. В един апокрифен разумник има следният въпрос:

 „Въпрос: Колко души умират на ден и на нощ?
Отговор: 12 024 души; Толкова се и раждат.

Въпрос: А колко измежду тях са праведни?

Отговор: Три почиват на Авраамовото лоно, а другите се тласкат във вратата на Ада.”

 Хората от Разумника, са тези, които почиват на Авраамово лоно, а на трима, има по 12 024 човека, които са тласкани към вратите на ада. Така е било по времето на написването на този „Разумник”. Сега съотношението е много по-голямо. огледайте се около вас и ще видите, че е така.

  Поколението на Сит в Библията би трябвало да е действителният народ на Израил, а останалите от Каиновият род да са народът на Египет. Из (от) + Ра (светлина) + Ил (Бог) означава „Излезли от светлината на Бог”. Това са частите на Озирис, които падат в материята и после отново се завръщат в светлото царство на Ра, техният баща. Египет е земята на петсетивният човек, а Юдея е уд (човешко тяло) + Деа (божественото). Всички, които живеят материален начин на живот и казват за себе си: „Моето тяло е моят Бог, други богове няма” са наречени Юдеи. Месията (Моисей или Христос) се ражда като всички хора на земята юдеи, но след като се осъзнава, става Хор Ра (хора) и освобождава народа на Израил от Египет, управляван от фараона („тера”, земя + „он” , цар) или земният цар (Антихриста). На библейските карти Израил седи винаги над Юдея. При разделянето на България северната и част оттатък Стара Планина и Софийско се е приемала за Израил (Горен Египет) , а Румелия (Тракия) за Юдея (Долен). В египетската митология Хор води война с чичо си Сет за обединяването на Горен и Долен Египет, където побеждава и към своята бяла корона, поставя и червената на Долен. 

Митът за Моисей и „Изхода” на народа на Израил е и едно пророчество за последните дни. Петсетивното човечество, или народа на Египет, държи като роби Хор Ра (та) на Израил с помощта на жреците (днешните попове) и войниците на Фараона (Антихриста). ХорРата тъпчат с босите си крака кал и плява, от които правят тухли. Това са само символи. „Тъпчат кал”, или се занимават с непосилен труд да оцелеят и „плява” — материални неща, които могат лесно да изгорят при пожара в близкото бъдеще. От кал са направени телата на Адам и Ева и нашите тела. А плявата, според думите на Йоан Кръстител и Иисус от Евангелията, е материалната ни цивилизацията и човеците, неуспели да се превърнат в жито и неприбрани в житницата (светлината на Ра). Тухлите, това са, като се почне от обувките, с които тъпчем земята, къщите, колите, огромните градове, та чак до спътниците, които обикалят около същата тази земя.

  Честните и добри хора страдат от гнева на Антихриста (Фараона) и чакат своя  Месия, Моисей, Христос, да ги избави и да ги отведе в Обетованата земя, или Небесният Йерусалим. Раждането на Месията и на Моисей е свързано с избиването на младенците: От Ирод в Евангелието на Матей (2:16–18) и на Фараона (Изход 1:22). Мултиплицирането на едно събитие от Евангелията в Старият Завет е доста често явление, защото авторите на стария завет са черпили информация от по–старите в действителност Евангелия.

  В по–късната редакция на Евангелията е открит факта, че Иисус също като Моисей е царски син. След бягството си от Египет, Моисей отива до кладенеца и там среща дъщерите на мадиамския свещеник Иотора. Същият сюжет го има и в евангелията, само че между Иисус и самарянката. В книгата „Изход” се е запазил факта за женитбата на Месията със самарянката Сепфора и раждането на двамата му сина Гирсам и Елиезер. Медиамският свещеник Йотора изпълнява ролята на Йоан Кръстител и планината Хориф замества река Йордан. Тук се извършва кръщението в светия дух.

Днес християнските свещеници ни учат, че Иисус е умрял едва ли не девствен, без да е познал жените и брака. Но в същото време в свещените писания на Древен Египет са се запазили факти, за четирите деца на Хор – Христос. Вероятно двете момчета на Месията, са от сръбкинята (самарянката) Сепфора, а двете му дъщери от други жени. Извън църковни източници сочат Мария Магдалена за майка на една от дъщерите на Иисус. За другата дъщеря няма достигнали до нас източници на информация.

  Легенда, действителност и пророчество са преплетени така, че се е получил образа на Моисей познат ни днес. Тук, освен образа на Месията виждаме и един друг Моисей. Безжалостен убиец, магьосник, крадец, МОШЕник. Ако човек не знае да разделя мита от образа да завоевателя, много ще се обърка в търсене на истината за Моисей. На кой Бог в действителност служи той? На Богът на Любовта — на Иисус, или на Сатаната? На този въпрос ще се постарая да отговора по-нататък. Книгата „Откровение” на Йоан Богослов присъства също в „Изход”, макар да се приема днес, че е по–млада с повече от 1000 години от нея. Това е едно пророчество за края на Земята и унищожението на човешкия род. Извеждането на народа на Израил е в действителност Събиране на частите на Озирис и преминаването им в пето (ангелско) ниво. Обетованата земя с Небесният Йерусалим са мястото за живеене на следващата раса, шестата. Пасхалното агне с неговата кръв е последното Благовестие, което ще се разнесе по цялата земя и тогава ще дойде края. Всички, които се помажат с кръвта на Агнето (Христос) според Изхода, няма да бъдат унищожени. Това са хората осъзнали божествения си произход и повярвали в учението на Месият (Моисей).  След унищожението на живота на Земята, Месията ще поведе душите на избраните към Червено (камъшово, тръстиково) море. Кое е това „Червено море”, което народът на Израил ще премине с помощта на Бога? В „Книга на мъртвите на древния Египет” се посочват няколко области, през които трябва да преминат душите на хората след смъртта. Първото препятствие е водното, или елемента Вода. То се намира в орбитата на луната и в подредбата на седемте планети е на първо място. В дъгата това е червеният цвят, който е най-отдолу и така се е получило наименованието „Червено море”. Това „море”, или по–точно водното пространство е умствения ни свят, който трябва да преодолеем след смъртта си. Според египетските жреци тези водни пространства се преминават по три начина: С плуване, с лодка и опитен лодкар, или с прелитане. Първият начин е много труден, дори и невъзможен, понеже в водата дебнат много демони във вид на хипопотами и крокодили. Те „изяждат” плувците, които се прераждат отново на земята. С лодка и лодкар е малко по-лесно, защото лодката е символ на добро учение, а лодкарят е учителя, т.е. Месията, или Христос. По този начин повярвалите в Месията и работещи с Любов, се превръщат в народ на Израил и с негова помощ преминават умствените (водни) прегради. Третият начин е човек да се превърне в птица, но не каквато и да е, а в Орел или Сокол, защото те са символи на човешкия дух. Орелът = Хор + Ел = Христос Бог е бил символ на постигналите по пътя на знанието в гръцката и римска митология, а Соколът е логоса (обратно четене) — отново символ на Хор и Христос. В нашия фолклор имаме една чудесна песен за силата и желанието на човешката душа да постигне слънчевото посвещение. Тя се казва: „Назад, назад моме Калино”. Душата живее в калта (човешкото тяло) в тъмнина (ин) и затова се казва Калина. Тя е готова да се превърне в птица, риба и чума, за да може да премине тези препятствия и да намери своя слънчев любим. Истинският учител може да бъде само титан с потенциала и знанието на Месията. Единственно той може да преведе желаещите през „Гуната” на невежеството, умственият свят, лунната орбита, или червените водни пространства. Останалите служители на земният цар (Фараон) нямат изградени духовни светове, освен материалния на земята и се издавят в първата водна преграда, тази на ума (Червено море).

  Вторият елемент е Огънят, или в случая пустинята, където душите се лутат 40 дни според християнските вярвания и 40 години в „Изхода”. Огнената преграда е в Орбитата на Венера и това е светът (гуната) на страстите и желанията. 40 дни душата на умрелият броди из пустинята и всеки ден трябва да се разделя с едно от желанията си за притежаване. Когато се раздели и с последниото, тогава душата може да премине нататък. Пустинята е огнено езеро, където тя се рафинира, и в което остават всички заблуди и страсти от този свят. Народът на Израил се лута 40 години и там измира всичко старо, което носи спомена за живота. Само новите души, претопени като руда и изчистени като злато намират третото препятствие.

Третата стихия, това е Въздуха. Орбитата на Меркурий спира „желанието за изява”, познато ни още като Гуната на Егото. Ошо го нарича „Мнението на хората за нас”. Когато се освободим и от нея, накрая достигаме река Йордан. Тук е мястото, където се новоражда Иисус Месията и се се кръщават всички вярващи. След освобождаване от чувствата, желанията и егото, оттатък реката, душата може да намери Обетованата земя (Небесния Йерусалим, Слънцето). На Слънцето падналите частици на Озирис се съединяват с Изида и там, натрупаната любов и състрадание се връщат на следващото човечество като светлина и топлина.. Виждате ли какъв е пътят на душата? От земята тя не пътува навън, към външните орбити на планетите Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Плутон и Нептун. Там, подобни на нашата Слънчева система и галактика има безброй. Правилния път на нашата душа не е в тази посока. Пътят е навътре, както в слънчевата система, така и в търсене на посвещението. От земята, навътре през Лунната, Венерината и Меркуриевата орбита и накрая Слънцето. Това е учението за слънчевите синове, познато ни от историята на древните народи.

  В древно египетската религия цялото това пътуване се преминава в една небесна ладия, където гребци са четирите деца на Хор: Имести, Хапи, Дуамутф, Кебсенуф. Единствено те могат да закарат душата на умрелия до бреговете на отвъдния свят. Те връзват и завързват въжената стълба, по която душата на умрелия се изкачва до звездите и там се превръща в „нетленна звезда”. Единствен Моисей, Месията не може да отиде в Обетованата земя или Небесния Йерусалим. Той само подготвя и завежда душите до там. А неговата мисия е да умре на река Йордан преди Обетованата земя, за да се роди отново на земята и да подготви друг випуск от готови души, нов народ на Израил. И така до края! Докато има заблудени и заключени в материята души на земята, Месията ще се качва и ще слиза. Той ще бъде последният в нашият свят, който ще затвори вратата след себе си. Едва тогава, когато събере всичките шестдесет милиарда частици, Озирис ще застане цял пред своята Изида.

  Това е легендата и пророчеството за Моисей – Месията. Останалото е историята за завоюването на Европа, Азия и Африка от т.н. готи, прабългари, османци и какво ли не.

 

Следва.



Тагове:   езотерика,   Библия,   история,


Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: horos
Категория: История
Прочетен: 990104
Постинги: 240
Коментари: 662
Гласове: 791
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930