„…два мужа при гробехъ рахилиных, оу пределех вениамних, (в силоме въ вакаладе положени великих)…”

Това е обратният път от Витлеем (Рама, първият Рим, Пловдив) за Ветил (Търново) по който е трябвало да премине Саул (римският император Галиен). 

В топонимите Целцах и Силоме всеки българин може да прочете „селце” и „село” заедно с Вакаладе, което е анаграма на нашето „Балкана”. Сега вече преводът от Острожската библия би изглеждал така: 

„…двама мъже при Рахманлий, в пределите Вениаминови, (в селото в Балкана, където са могилите на великите)…” 

Рахманлий 

“При южните поли на високите средногорски върхове Сливово градаще, Самодивец и Братан, се разстила живописната Рахманлийска долина; тя се простира от запад към изток и е разделена, чрез едно бърдо, на две части. Бърдото се спуща от север към юг; на него е разположен живописния градец Рахманлий (Сърненогорско). През бърдото минава един път за Казанлъшката долина (през с. Турия). На най-високото место на това бърдо (на север от Рахманлий) се издигат три могили, от които се отваря хубав изглед. Гледа се цялата долина и се съзира Пловдивското поле (с град Пловдив) и Родопите. Върховете, които ограничават долината, са пробити на това место, гдето се изтичат водите и, чрез съединената Стара река и Турска река. От двете страни на пролома се издигат върховете Градище и Св. Колас. През пролома се отваря изглед на Пловдивското поле.”

Да се опитаме сега да локализираме и мястото, където е живял синът ва Исак – Исав. Той е наричан още и Едом и става баща на идумейците. Идумея е днешна Македония. 

[36:1] Ето родословието на Исава, който е Едом. 
[36:6] И взе Исав жените си, синовете си, дъщерите си, всички човеци от дома си, (всичките си) стада, всичкия си добитък и всичкия си имот, що бе придобил в Ханаанската земя, па отиде (Исав) в друга земя, далеч от брата си Иакова;
[36:7] защото имотът им беше толкова голям, че не можеха да живеят заедно, и земята, по която странствуваха, ги не побираше, поради многото им стада.
[36:8] И засели се Исав на планина Сеир, Исав, който е Едом.
[36:9] Ето родословието на Исава, бащата на идумейци, на планина Сеир.
[36:10] Ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Ада, Исавова жена, и Рагуил, син от Васемата, Исавова жена.
[36:11] Елифаз имаше синове; Теман, Омар, Цефо, Гатам и Кеназ.
[36:12] А Тамна беше наложница на Елифаза, Исавов син, и роди на Елифаза Амалика. Това са синове от Ада, Исавова жена.
[36:13] И ето Рагуиловите синове: Нахат и Зерах, Шама и Миза. Тия са синове от Васемата, Исавова жена.
[36:14] А тия бяха синовете от Оливема, дъщеря на Цивеоновия син Ана, Исавова жена: тя роди на Исава Иеуса, Иеглома и Корея.
[36:15] Ето главатарите от Исавовите синове. Синовете на Елифаза, Исавов първенец: главатар Теман, главатар Омар, главатар Цефо, главатар Кеназ,
[36:16] главатар Корей, главатар Гатам, главатар Амалик. Тия са Елифазовите главатари в земята на Едома; тия са синове от Ада.
[36:17] Тия са пък синове на Рагуила, Исавов син: главатар Нахат, главатар Зерах, главатар Шама, главатар Миза. Тия са Рагуиловите главатари в земята на Едома; тия са синове от Васемата, Исавова жена.
[36:18] Тия са синове от Оливема, Исавова жена: главатар Иеус, главатар Иеглом, главатар Корей. Тия са главатари от Оливема, дъщеря на Ана, а жена Исавова.
[36:19] Това са синовете на Исава, и това са главатарите им; а той е Едом.
[36:20] Тия са синове на хорееца Сеира, които живееха в оная земя: Лотан, Шовал, Цивеон, Ана,
[36:21] Дишон, Ецер и Дишан. Тия са главатари на хорейци, синове Сеирови, в земята на Едома.
[36:22] Синове Лотанови бяха: Хори и Хеман; а сестра Лотанова - Тамна.
[36:23] Тия са синове Шовалови: Алван, Манахат, Евал, Шефо и Онам.
[36:24] Тия са синове на Цивеона: Аия и Ана. Този е оня Ана, който намери топли води в пустинята, когато пасеше ослите на баща си Цивеона.
[36:25] Тия са деца на Ана: Дишон и Оливема, дъщеря на Ана.
[36:26] Тия са синове на Дишона: Хемдан, Ешбан, Итран и Херан.
[36:27] Тия са синове на Ецера: Билган, Зааван, (Укам) и Акан.
[36:28] Тия са синове на Дишана: Уц и Аран.
[36:29] Тия са главатари у хорейците: главатар Лотан, главатар Шовал, главатар Цивеон, главатар Ана,
[36:30] главатар Дишон, главатар Ецер, главатар Дишан. Ето главатарите хорейски, според главатарствата им в земя Сеир.
[36:31] Ето царете, които царуваха в земята на Едома, преди да зацаруват царе у Израилевите синове:
[36:32] в Едом царува Бела, Веоров син, а името на града му беше Динхава.
[36:33] И умря Бела, и след него се възцари Иовав, син на Зераха, от Восора.
[36:34] Умря Иовав, а след него се възцари Хушам, от земята на теманитци.
[36:35] И умря Хушам, а след него се възцари Хадад, син Бедадов, който порази мадиянитци на Моавитското поле, името на града му беше Авит.
[36:36] И умря Хадад, а след него се възцари Самла, от Масрека.
[36:37] И умря Самла, а след него се възцари Саул, от Реховота, що е при реката.
[36:38] Умря и Саул, а след него се възцари Баал-Ханан, син Ахборов.
[36:39] Умря и Баал-Ханан, син Ахборов, а след него се възцари Хадар (син Варадов); името на града му беше Пау; жена му се казваше Мехетавеел, дъщеря на Матреда, син Мезахавов.
[36:40] Тия са имената на Исавовите главатари, според племената им, според местата им, според имената им (според народите им): главатар Тимна, главатар Алва, главатар Иетет,
[36:41] главатар Оливема, главатар Ела, главатар Пинон,
[36:42] главатар Кеназ, главатар Теман, главатар Мивцар,
[36:43] главатар Магдиил, главатар Ирам. Това са идумейските главатари, според селищата им, в земята на тяхното владение. Това е Исав, баща на идумейци.

Днешните наследници на Исав живеят на територията на Косово, Македония и Албания. В старите топоними около планината Саир (Шар) могат да се открият имената на наследниците му. Днес по разни форуми македонските националисти ни обвиняват, че ние българите сме били турци, или татари. Виждате как наследниците на Аврам населяват Украйна и Южна Русия (Исмаил), Бесарабия (Нахор), поречието на река Струма (Лот), Македония, Косово и Албания (Исав), България и Одринско (Исак и Яков). Излиза, че тук на Балканите всички сме роднини и имаме едни и същи корени и това го потвърждава книга Битие на Библията. 
А ето и покъртителната история на десетте синове на Яков, с която завършва първата книга Битие на Стария завет.

[37:1] Иаков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя. 
[37:2] Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове. [37:3] Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, - и му направи шарена дреха.
[37:4] Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко.
[37:5] И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече.
[37:6] Той им рече: чуйте какъв сън сънувах:
[37:7] ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
[37:8] А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.
[37:9] Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.
[37:10] Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?
[37:11] Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи.
[37:12] Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем.
[37:13] А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре.
[37:14] (Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем.
[37:15] И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш?
[37:16] Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат?
[37:17] И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан.
[37:18] А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият.
[37:19] И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде;
[37:20] хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му.
[37:21] Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме.
[37:22] Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му.
[37:23] Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него,
[37:24] и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода.
[37:25] И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет.
[37:26] Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му?
[37:27] Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха
[37:28] и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет.
[37:29] Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си,
[37:30] па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна?
[37:31] И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв;
[37:32] пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха: намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?
[37:33] Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Иосиф е разкъсан.
[37:34] И раздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни.
[37:35] И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му.
[37:36] А мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите.

Иосиф тръгва от долината на Марица (Хебронската, Одринската долина) и отива в Шумен (Сихем) да търси братята си. Там един човек му казал, че те тръгнали към Дотан (Татарбунар в Бесарабия) заедно със стадата си. Там братята му го продават на измаилтянски търговци, които пътували от Галаад (Галац) за Египет (Кубан). В Египет след няколко години вярно служене Иосиф се издига до ранг втори след фараона. Настъпили седем благодатни години, през които той успява да натрупа достатъчно житни запаси, които му послужили през следващите седем години на глад. Гладът настъпил и в Ханаанската земя (днес България) и братята му тръгнали за Египет за жито. След няколко изпитания Иосив им признава кой е и после всички остават да живеят при него. Там остават всички чак до Изхода на Моисей. 

След като остановихме основните топоними на книга Битие, не можем да не си зададем и въпроса, историята на кой народ е описана в нея? В нашата история има подобни преселения на народи от територията на Русия и Украйна. Това са узи и гагаузи, познати ни под общото име огузи. Те основават Селджушката държава Рум и в много от първите им царе можем да припознаем старозаветните герои Авраам (Баща на Рум), Исак, Яков, Исав. Накрая ще публикувам една статия, която ще отговори на много от въпросите възникнали при четенето на това изследване: