Да се научим да четем
Напоследък много е модерно човек да пише
и говори за духовност. Излязоха хиляди книги на стари и нови автори и всички те
се опитват по един или друг начин да ни внушат да бъдем духовни. Стотици, да не
кажа хиляди, са пътищата и начините, които знайни и незнайни учители ни сочат
днес. Как да не се объркаш от разнообразните му там вери, църкви, секти, школи,
групи и незнам какви ли не още организации. Всички те ни пропагандират от
авмоните на църквите си, или чрез разни проповедници, как да намерим бога. С
книгите нещата са по-сложни. Чрез тях можем да се докоснем до учението на който
си искаме гуру по света. За тази цел не ни е необходимо да посетим този или
онзи ашрам в Индия, Америка, или Европа Ученията на тези “учители” достигат до нас благодарение на
книгите, а вече и чрез интернет. Пространството и времето днес не са преграда
да разберем за някое ново прозрение на поредния просветен ум. Най-опасни са
обаче тези, които се обявяват за поредния Месия на човечеството. Преди около
петнадесетина години и тук, в България започнаха да се роят църкви и общества,
наред с хилядите книги на духовна тематика. Лично на мен отначалото ми беше
трудно да се ориентирам в разнообразието на този вид литература. Затова
започнах по най-простия, но и най-труден начин. Купувах абсолютно всичко, което
приличаше на духовно и го четях. Не приемах нищо за чиста монета и продължавах
така около 5-6 години. Библиотеката ми се напълни за това време с повече от
хиляда книги на тези теми. В тях имаше всичко. Библии, Коран, книги за
египетската религия и магия, всичките му там източни учения на Китай, Индия и
Тибет. Наред с тях бяха и теософски, антропософски книги, Агни йога, стотици
беседи на Петър Дънов, книги за Кабала, масони, розенкройцери, катари. Имаше
дори и индиянски прозрения от Америка, на разни шамани от Африка, суфита и
какво ли не още. Една от ценните книги излязла малко по-късно бе “Алхимикът” на
Пауло Куельо. Спирам се на нея, защото и аз като главният герой на книгата,
трябваше да търся къде ли не, за да разбера най-важното. Истинското духовно
съкровище си е било винаги тук, в България, а всички ние го търсят навсякъде по
света. Протестантите си имат една книга, наречена Библия, която си я носят
почти винаги с тях. Останалите християни също я използват наред с други книги
на разните му там светци и духовни отци. Повече от милиард и половина са
християните по света. Всички те са запознати в различна степен със съдържанието
на тази книга. Едни казват, че са я чели поне един път в живота си. Други пък
са я разлиствали, но като видят, че не разбират нищо, са се отказвали да я четат. Трети пък направо си признават, че въобще не са я отваряли.
Всичките тези християни са приемали на вяра тълкуванието на знаещите преди тях.
Холивуд през последните десетилетия набива в нашето съзнанието същата
тази картина, създадена в представите ни още от детство. В духовните книги
пише, че Библията имала две нива на разбиране – езотерично и екзотерично.
Едното било скрито, само за посветени, а другото открито и достъпно за всички.
Много от авторите, изследващи Библията и живота на Христос са се наричали
езотерици. Такиви са Блаватска, Щайнер, Дънов, Ошо и много други. Дали наистина
са езотерици ще разберете накрая на книгата. Но какво в действителност
означават тези две думи – езотера и екзотера? Първият език на земята е бил
сричков. Една дума се е състояла от една сричка. Днес същите тези срички са
обединени и съставляват днешните думи. Ще ви дам пример с думите «езотера» и
«екзотера». Езотера се състои от четири отделни срички с различно значение. “Е”
означава – ето, “ЗО” – живот, “ТЕ” – твърда и “РА” – светлина. Знаем, че
най-сгъстеното състояние на светлината е материята и така в латинския език тези
две думи за твърда светлина са изписани като ТЕРА, или земя. Езотера на този
древен език се чете като “Ето живота на Земята”. В думата “екзотера” имаме познатите
ни срички, ЗО, ТЕ и РА, но първата Е е заменена с ЕК. ЕК означава ехо,
отражение и така думата “екзотера” означава – "Отразен живот на Земята". От това
ново знание можем да си направим следния извод: Езотерикът вижда живота на
земята такъв, какъвто е, а екзотерикът вижда само неговото отражение. За
първото в речниците казват, че е скрито, укрито за непосветените, а за второто
– открито, достъпно за всички. Какво излиза накрая? Само и единствено
посветените могат и трябва да четат Библията, понеже само те могат да я
разберат. Останалите на доверие ще приемат това, което им кажат тези, наричащи
се просветени. Поначало съм си неверник и обичам да проверявам нещата, затова
реших да направя собствен прочит на тази свещена книга. Първо трябваше да се
науча да чета и започнах с азбуката. В старата ни азбука, наречена Кирилица по
подобие на гръцката и еврейска азбука всяка буква си има и някакво значение,
или съдържание:
Азъ,
буки, виде, глаголь, добро, есть, живите, зела, земля, иже, и, како, люди,
мыслите, нашь, онь, покой, рцы, слово, твердо, оникь, укъ, фертъ, херъ, отъ,
цы, червь, ша, ща, еръ, еры, ерь, ять, ю, о, я, кси, пси, вита, ижица.
В гръцката азбука
само 14 от 27-те букви притежават т. н. акрофония: алфа, бета, гама, делта и т.
н., но те не означават нищо, защото са само производни на буквите в иврита:
алеф “бик”, бет “дом”, гамел “камила” и т. н. В Кирилицата виждаме изцяла
признаци на акрофоничност, но само в едно отношение тя се различава от иврита.
В иврита всичките названия – букви са съществителни в единствено число, а сред
всички букви от славянската азбука в крайна сметка 7 думи са глаголи. Четири от
тях са в повелително наклонение: два в единствено число (рцы, цы) и два – в
множественно (мыслите, живите), един глагол е в неопределена форма (ять), един
в трето лице единственно число (есть) и един в минало време (веди). (Нека да
отбележим, че в иврита понятието глагол въобще отсъства.) Освен това: сред
названите букви се срещат и местоимения (како, шта), и наречия (твердо, зело) и
съществителни в множественно число (люди, буки) както и в обичайния говор. В
нормално свързаната реч, един глагол се пада средно на три части на речта. В
названията на буквите в църковнославянската азбука наблюдаваме именно такава
честота на глагола, което пряко ни показва свързания характер на азбучните
наименования. (По Е. Кестнер) Тава ме наведе до мисълта, че може би в азбуката ни има скрит
някакъв текст и той е бил неизвестен до днес. Една нощ седнах и с помощта на
няколко речника започнах да разчитам буквите – думи и да ги превеждам на
съвременен български. Не очаквах да открия това послание до нас, днешните
българи, така добре укрито в азбуката. Първата буква е Азъ. Азът е най-висшата
форма на самоосъзнаване на човека на земята, степен, до която са достигнали
Хор, Христос, Буда, Зороастър и други мирови учители. Втората е Боуки. Тя
означава Посветен в Знанието, науките. Виде е силата, която всичко вижда,
когато е усвоила знанието. Това е сестрата на Знанието, която ни тегли вечно
нагоре.
“В
санскрита е “Видя” (Vidya); буквално “знание, учение, познание”; индуизмът
познава два вида видя: 1. по-незначително познание (Апара-Видя), добито по
интелектуолен път знание; 2. по-висше познание (Пара-видя), интуитивен, духовен
опит, който води до просветление, освобождение и разбиране на последната
действителност.” “Енциклопедичен
речник на източната мъдрост”
Нашето “Виде” е Пара-Видя, или по-висше познание, което води до просветление.
„Глаголи” означава две неща – говорене и действие. То е качествено само тогава, когато човек знае и вижда света с нови очи. „Добро” е Благо, а Благото е „Добро”. Но ето и самото послание:
„Аз Истина Виждам И Правя (и говоря) Добро (Благо). Ако Живеете Знаещи На Земята, Които И Каквито Хора Да Сте, Мислете За Нашият И За Другият Покой. Казвайте Словото Твърдо. Запомни Нахалнико (Невернико). Христос, Отца и Червеите, Са, И Ще Бъдат. От Ера В Ера, И В Ерите. Чудо За Теб, И За Мен. И За Всички. За Цезара, И За Кучето. И Така. От Началото До Края.”
Поколения наред са изучавали тази азбука не само тук в България, а и в Русия и другаде по света. Съставителите и са се опитали да кажат на изучаващите четмо и писмо нещо.
“Ако живеете знаещи на земята, които и каквито и хора да сте, мислете нашия и за другия покой!”
Защо нашите учители в училище не са ни учили за “другия покой”? Защото и техните учители не са знаели за съществуването му. Така българският народ влезе в една епоха на безверие в Бог, отвъдното и безсмъртието на душата.
“Казвайте словото твърдо!” Какво означава това? Дали има връзка с библейското “В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в началото у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.”
Разбира се, че има връзка, защото всичките тези посветителски слова имат един корен и той е на територията на днешна България.
“Запомни нахалнико (невернико)! Христос, Отца и червеите, са и ще бъдат! От ера в ера, и в ерите! Чудо за теб и за мен! И за всички! За цезаря и за кучето! И така – от началото до края!”
Неверниците днес ни убеждават, че животът е само днес и сега. От ефира на радио и телевизия постояно ни набиват в главите този рефрен. Никой не ни казва, че животът е безконечен. Ако се опиташ да говориш днес за безсмъртието на душата, то всички ще те обявят за поредният смахнат, или луд. Какво е това послание към знаещите на земята? Да си зададем и другия въпрос. Кои в действителност са истинските знаещи на тази земя? Професорите, учителите, човеците завършили някакво образование и притежаващи диплома, дали могат да се нарекат днес Знаещи? Излиза че истинското знание няма нищо общо с това, което ни преподават в учебните заведения. Това навярно са искали да ни предадат и в посланието. Но то е било забравено или укрито и затова днешните поколения са в това безпътие и безверие. Знанието трябва да ни доведе до истината, а не е самоцел. Само Истински Знаещите правят добро на земята.
190 СЕСИЯ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ПО БИБЛИЯТА
ЦАР БОЛГ И БЪЛГАРИТЕ
Как Буки, букви било като допълнение ще стои преди сказуемото? Да ,ама стои,така е в азбуките и а,бе,це детата от край време. Значи има нещо гнило. Има една дума в латинския ,излишно е да казвам,че е същата като във "вулгарския" ,in ore (nom. os)- оре, реч. И от оре,реч, като се "вулгаризирал" хубавият им латински и станало орето( ore )реч-на bucca (бука) реч. На португалски,испански,каталански- boca,на италиански bocca,което значело и уста(говоря,реч с устата) и с първоначално значение буза,страна.. На румънски bucă,било със значение на буза и седалищни части.
Какво значело на български,буква,буквар,словар.Аз, Буки , Глаголи . Аз Буквите Говоря.Само че на всеки език трябва да е Аз Говоря Буквите.
Аз, Буки , Глаголи ... Каво значи бука,буки ,буук.Преди да русифицират езика ни.
Дето в румънски значи и страна,бузи ,страници,като на разтворена книга или още седалищни части.Има една книга наречена буук вар.
А когато буки беше слово,оре,реч,забравихме и някой го подмени и сега ни пишат двойки на децата.
подлог и сказуемо и допълнение. С главни части - подлог и сказуемо. Или едно изречение може да има само подлог и сказуемо.
Понеже написах"...ама тази е интересна ore -реч,как го обясняват , бусса ,буза,на румънски значело и бутове,задник,седалищни части.
in ore (nom. os) > in bucca (Portuguese/Spanish/Catalan boca, French bouche, Italian bocca, "mouth", originally "cheek" but cf. Romanian bucă, with the sense of "cheek" and "buttock") ""
Буки ... идва от
Latin: buccina или būcina е много дълъг духов инструмент използван в римската армия за предаване на съобщения на разстояние и средство за комуникации(реч).
Ако го видиме как изглежда,Ами то си буквата Б .Затова и буквата Б следва формата на този инструмент ,букина,с който се комуникира,предава се информацията,говори се .
Оттам буки ,бука,букина е буки и на български,буук на английски става книга,също и в цитираните романски езици.
В цитираните думи на вулгарен латински от класическия виждаме ,че оре -реч се замества и става буки във вулгаризирания .
Или буки означава в българския,и в неговата писменост.не буква,а реч,слово,говоря.и букваря е говоряща книга,като букината , не съдържаща букви
Или българската писменост означава и е много правилно построена Аз, Буки , Глаголи ,Аз (Яз) Буки(оре,реч,говоря) Глаголи. Аз говоря буквите. Където и за славянските азбукарчета е ясно че Глаголица,означава Буквица, Глаголицата е Буквицта, глагол=буква.Така е наречена и една писменина Глаголица. И от името глаголица какво разбираме,че глагол значи говоря или значи буква
04.06.2011 09:20
А Б В Г Д Е Ж Значи - Аз Буки Виде Глаголь Добро Есть Живите
Това пък Ни Отвежда към - 1 3 5 7 или - Аз Виде Добро Живите
Едно Допълнение - Доброто е Благо , а Благото е Добро
Всичко това е Благодарение Само на Първите Седем... на Нашите, Български АЗБУКИ.
И друго - днес, май и Много Уж Големи хора сме Като За Азбукарчета :(
В този ред на Мисли... - дали България Отново Ще НадЖивее латинизацията :)
21.07.2011 05:20
21.07.2011 05:21
http://www.facebook.com/#!/profile.php?id=100000409547935